Най-добрият пълководец в историята на Русия

"Никоя войска в света не може да устои на храбрия руски гренадир", обича да казва генералисимус Александър Василиевич Суворов – един от най-изтъкнатите пълководци на XVIII в. и най-прославеният военачалник в руската история. За дългия си живот (1730-1800) той участва в седем големи войни, печели 60 сражения и не губи нито една битка!

Суворов се отличава силно от пълководците на своята епоха – той предпочита да действа бавно, от отбрана, и да напада, само ако противникът има числено преимущество. "Трябва да биеш с умения, а не с бройка", е неговият отговор към тях. Залп от неточни мускети и още по-неспособни да попаднат в целта пистолети може да нанесе големи щети само на слабо подвижни мишени, смята военачалникът. "Вместо да излагаш войските си на огъня на противника, трябва да го пометеш с дръзка и стремителна щикова атака, дори и да му отстъпваш по численост". "Куршумът е глупак, а щикът – юнак", казва той.

Генералисимусът изповядва принципа на "трите военни изкуства": окомер, бързина и натиск. Под окомер се разбира умението да се намери слабото място във вражеската отбрана, решаващата точка за нанасяне на основния удар. Бързината се проявява във вземането и изпълнението на решения в бойните маневри на бойното поле и при маршове: "Нашата бавност ще умножи силата на противника. Бързината и внезапността го разстройват и поразяват". Натискът означава последователни и координирани действия на добре обучени подразделения, които могат заедно да обезпечат победата. "Две редици са сила, три – сила и половина; първата пробива, втората ги размазва, третата ги довършва".

Всички три военни изкуства се прилагат успешно от Суворов в битката срещу турците, полските въстаници и французите. Неведнъж, отстъпвайки на неприятеля по численост, (както при Козлуджа през 1774 г. или при Фокшани през 1789 г.) той побеждава с решителност и смелост.

Да се крие зад гърбовете на войниците си не е сред навиците на Александър Василиевич ("Смъртта бяга от щика и сабите на храбрите"), което в битката при Кинбурн за малко не му струва живота. Раненият от картечница Суворов е спасен от еничаря мускетар Иван Новиков.

Истински триумф за пълководеца става сражението край р. Римник през 1789 година. Срещу стохилядната армия на турците Суворов може да излезе само със 7000 руски и 18 000 съюзни австрийски войски. Залагайки на неочакваните действия и скоростта, в ранната утрин на 22 септември Александър Василиевич тайно прекосява р. Римник, разбива челните отряди на противника и удря във фланга основната турска войска. Изненаданият турски лагер е обхванат от паника, след което работата е довършена от пехотата. В крайна сметка врагът губи около 20 000 войници, а загубите на съюзниците се оценява на 500 жертви. Заради смелостта и решителността му австрийците наричат Суворов "генерал Напред".

На 22 декември 1790 г. Александър Суворов прави на практика невъзможното. Неговата войска превзема смятаната за непристъпна турска крепост Измаил на брега на Черно море. Пълководецът решава, че ключът към успеха се крие в щателната подготовка на щурма. Недалеч от Измаил има земни и дървени имитации на рововете и стените на крепостта, където непрекъснато вървят учения. Слабото звено на гарнизона на Айдослу Мехмед паша е фактът, че броят на опълченците в него превишава количеството на редовните войски. Суворов залага на професионализма, опита и издръжливостта на своите войници и не греши – крепостта пада. Противникът губи до 26 000 войници спрямо близо 2000 жертви в руската армия. "На щурм на подобна крепост човек може да се реши само веднъж в живота", казва по-късно Александър Василиевич.

На 4 ноември 1794 г. при погасяването на полското въстание, ръководено от Тадеуш Косцюшко, войската на Суворов превзема с щурм варшавското предградие Прага, в резултат на което загиват около 12 000 полски войници и цивилни. "В пет часа сутринта тръгнахме на щурм, а в 9 часа вече нямаше нито полска войска, бранеща Прага, нито самата Прага, нито нейните жители… За четири часа извършихме ужасяващо отмъщение за избиването на нашите във Варшава!", спомня си генерал Иван фон Клуген за т. нар. "Варшавска утрин" на 17 април 1794 година. Тогава, в началото на въстанието по време на сутрешното богослужение в навечерието на Великден, жителите на града внезапно атакуват и избиват по-голямата част от руския гарнизон. Въпреки това, в навечерието на щурма, Суворов предлага на гражданите незабавно да се укрият в руския лагер (което спасява мнозина), а на войските си заповядва: "Не влизайте в домовете на хората; пощадявайте врага, който моли за пощада; не убивайте хора без оръжие; не воювайте с жени; не докосвайте деца". Самата Варшава капитулира без бой на 9 ноември.

Екатерина II обсипва Суворов с чинове и награди, но Павел I, който я сменя на престола през 1796 г., не е толкова добре настроен към пълководеца. Свикналият с обикновения войнишки живот Александър Василиевич рязко критикува въведените от императора порядки в пруската армия – сплитането на косата, пудрата и постоянните тренировки, прегледите и парадите. "Пудрата не е барут, буклите не са оръжие, косата не е кожух и аз не съм немец, а роден руснак", казва той и скоро е изпратен на заточение в имението си.

Но със създаването на втората антифренска коалиция в началото на 1799 г. съюзниците молят руския самодържец да изпрати начело на съюзническите войски в завладяната от противникова Италия именно Суворов. Скоро французите търпят съкрушителни поражения от ръката на "генерал Напред" в битките на р. Ада и р. Требия, а целият регион в крайна сметка е освободен и зает от австрийската армия.

След Италианския следва Швейцарският поход, който се оказва последен за пълководеца. В продължение на няколко седмици, под непрекъснатия натиск на превъзхождащите я сили на противника, войската на Суворов с бой преодолява Алпите, като по пътя си разгромява генерал Андре Масена в Мутенската долина. Александър Василиевич успява да съхрани изтощената армия, да я измъкне от капана и да я изведе до границата с Австрия. "Докато побеждавахте навсякъде и през целия си живот враговете на Отечеството, не Ви достигаше едно – да преодолеете и самата природа, но Вие надделяхте и над нея", пише възхитеният Павел Първи в послание до Суворов, като разпорежда да му бъде присвоен най-високият военен чин – генералисимус.

Името на Суворов гърми из цяла Европа. Възхищават му се както неговите противници, така и съюзниците. Знаменитият британски вицеадмирал Хорацио Нелсън, който през 1805 г. унищожава френския флот в битката при Трафалгар, пише на генералисимуса: "Обсипват ме с награди, но днес получих най-високата награда: казаха ми, че приличам на Вас".

Двамата най-велики пълководци на тази епоха – Наполеон Бонапарт и Суворов – безусловно знаят един за друг. "Той е герой, той е забележителен боец, той е магьосник", пише генералисимусът за френския военачалник в писмо до своя племенник. "Той побеждава и природата, и хората… Той разплете Гордиевия възел на тактиката. Без да се интересува от числата, той атакува врага навсякъде и го разбива напълно. Той познава непреодолимата сила на натиска". Бонапарт, на свой ред, е къде-къде по-скромен в похвалите си, като твърди, че Суворов има сърцето, но и ума на велик пълководец. Така и не става ясно кой от двамата е по-добър във воденето на война, защото те така и не се срещат на бойното поле.

Разказваме ви още за Битката при Козлуджа: Как легендарният Суворов разбива по-многобройните турски войски!