Кой, как и защо екзекутира КАМБАНИ в Русия?

През 1592 г. в руския град Углич става странно събитие. 320-килограмова камбана е завлечена на градския площад. Извикан е един ковач, който да откъсне "езика" на камбаната (вътрешно клепало) и да ѝ отреже "ушите" (приспособленията, на които е закачена камбаната). След това камбаната е бичувана 12 пъти с тежки камшици и изпратена в изгнание. Около 60 семейства от Углич, които са заточени в Тоболск, Сибир, влачат камбаната със себе си близо година.

Камбаната на Углич е "наказана" за това, че била тревога на 15 май 1591 г. след убийството на Царевич Дмитрий, последния син на Иван Грозни. Камбаната е наказана за тази тревога, тъй като тя е довела до бунт, при който няколко души, включително военни от Москва, са убити от тълпата. Но защо да се екзекутира камбана?

Мечката, суверенът, гъдулката, губителят - руснаците наистина са вярвали, че камбаните имат души, и затова е трябвало да имат имена. Църковната камбана наистина е била виден "гражданин" на всяко руско село. Не само силен, но и стабилен, звукът на камбаната се е чувал много отдалеч. Камбаните са викали за църковната служба, отбелязвали са празници, посочвали са пътя на изгубените в снежна буря, предупреждавали са за вражески атаки, пожари, лошо време и дори за нашествия на паразити. Камбаните са биели, когато се е раждал човек, или когато са го погребвали.
Изработването на камбана било скъпа и сложна задача и камбаната е имала дълъг живот; тя е могла да промени "призванията" си - да бъде градска камбана, църковна камбана или камбана за известяване на пожари. Можела е и да променя местоживеенето си, също като хората. И съответно части от тялото на камбаната са били кръщавани на човешки части: руската камбана има глава, талия, устна, език и уши.

Камбаната от Углич не е единствената екзекутирана камбана в руската история. Ето някои други примери.

1. Тверската камбана

През 1327 г. хората от Твер се вдигат на въстание срещу монголско-татарските бирници. Много монголско-татарски пехотинци и търговци са убити. Въстанието е потушено с насилие от монголско-татарските сили, водени от Иван Данилович Калита (1288-1340), московски княз, който използва монголци, за да победи князете на Твер.

Твер и съседни градове са опожарени и бунтът е потушен. След това Иван Калита сваля камбаната от камбанарията на Преображенската църква в Твер - тази, която е призовала хората в града на въстанието. За наказание камбаната е транспортирана до Москва и разтопена.

2. Новгородската камбана

В Новгородската република (1136-1478) най-висшата законодателна и съдебна власт е принадлежала на вечето, или на събранието от гражданите. В независимата република това събрание е било по-важно от княза. Вечето е имало своя собствена камбана - поставяла се е не на традиционната кула, а в звънарницата, дървена камбанария, която можела да се управлява от земята.

През 1478 г. московският велик княз Иван III завладява Новгород и слага край на републиката. Той заповядва да камбаната на вечето да се свали, след което я връзват с въжета (като затворник) и я откарват в Москва.

Има различни версии за по-късната съдба на камбаната. Някои източници твърдят, че е служила като камбана за биене на тревога в Спаската кула на московския Кремъл. Разказва се обаче и легенда, че когато стигнала границата на Новгородската земя по пътя за Москва, камбаната се търкулнала надолу по хълма и се "самоубила", като се разбила на парчета в скалите.

3. Псоквската камбана

Същата съдба сполетява псковското вече и неговата камбана през 1510 година, когато московският велик княз Василий III (бащата на Иван Грозни) принуждава псковчани да се закълнат във вярност на Москва. След това около 300 най-важни псковски фамилии са преместени в Москва.

Сутринта на 13 януари 1510 г. камбаната на вечето е свалена и екзекутирана: ушите ѝ са отрязани, а езикът - изтръгнат.

4. Камбаната, която буди цар Фьодор

Разказва се легенда, че някога камбана в московския Кремъл е била наказана, защото събуждала царя! През 1681 г. цар Фьодор, чието здраве по това време е влошено, се събуждал в полунощ заради биенето на камбана на московския Кремъл. Царят бил разгневен и камбаната била заточена в Николо-корелския манастир в Архангелска област - така тръгнал този слух.

В легендата обаче не се споменава за никакво наказание за звънаря. В манастира Николо-корелски наистина има камбана, която е била използвана за биене на тревога в Спаската кула на московския Кремъл. Тя е свалена по време на управлението на Алексей Михайлович (1629-1676), тъй като царят не харесвал нейния "глас". При Фьодор през 1681 г. 2,5-тонната камбана била изпратена в Николо-корелския манастир като дарение. Камбаната има надпис, на който може да се прочете, че е донесена на 1 март 1681 година "за дълго здраве на царя и за вечната памет на почитаните му родители".

5. Камбаната на чумния бунт

През 1771 г. в Москва се надига чумен бунт: архиепископ Амвросий (1708-1771) е убит, а Кремъл ограбен. След като бунтът е потушен с желязна ръка от армията, Екатерина Велика, вбесена от неподчинението на московските граждани и общия хаос, използва древния руски символичен акт на екзекуция на камбана: изваден е езикът на камбаната на Спаската кула. Без език тя е окачена в Царската кула до 1803 г., когато я изпращат в Кремълския Арсенал.

И така, какво се е случило с камбаната в Углич?

При пристигането ѝ в Тоболск през 1593 г. местните власти я затварят в килия и ѝ поставят надпис: "Първото неодушевено изгнание от Углич". Години по-късно камбаната стига до камбанарията на храма "Света София", където поради острия си и силен тон е била използвана за отброяване на времето и за известяване на пожар.

Камбаната остава в Тоболск и през 1869 г. е изследвана и описана. Установено е, че тя тежи 319,41 килограма, стените ѝ са дебели 5,6 сантиметра, а нейната "устна" (долните ръбове) изглежда е била изгризана. Това сочи, че многократно е била повдигана и спускана от камбанариите и транспортирана не много внимателно. По заповед на император Александър III и, за да бъде отбелязана 300-годишнината от изгнанието на камбаната, тя е "помилвана". Делегация от хора от Углич отнасят камбаната обратно в "родния град", където тя се пази и досега.