Най-страшното поражение на руския флот за цялата му история

В началото на XX в. доминиращото положение на Русия в Далечния изток започва да се превръща в предизвикателство за Япония. Някога в пълна изолация, а днес модернизираната и превъоръжена "Страна на изгряващото слънце" открито заявява своите геополитически интереси в Корея и североизточен Китай – традиционна зона на интереси на северната ѝ съседка.

Разразилата се през 1904-1905 г. Руско-японска война шокира целия свят. Никой до момента не си е представял, че царската армия няма да удържи нито една победа в тази война, а руския флот ще бъде застигнат от най-страшната катастрофа за цялата си история в сражението при Цушима.

Дългият път

На 15 октомври 1904 г. от пристанището Либава (съвременната Лиепая в Латвия) излизат военни кораби от сформираната в Балтика 2-а тихоокеанска ескадра. Те се отправят да прекосят половината свят, да стигнат до Жълто море и да помогнат на своите колеги от 1-а тихоокеанска ескадра, която е подложена на силен натиск от Императорския флот на Япония.

От самото начало на съдбоносния поход не му провървява. В нощта на 22 октомври руските кораби, разположени близо до бреговете на Великобритания, попадат под обстрела на местни риболовни плавателни съдове, които ги вземат за диверсионни сили на японците. В резултат на това загиват няколко английски моряци и единствено големите усилия на руските дипломати успяват да решат конфликта по мирен път.

След седем дълги месеца 2-а тихоокеанска ескадра стига до Далечния изток. Край бреговете на Френски Индокитай към нея се присъединява догонващата я 3-а тихоокеанска ескадра на контраадмирал Николай Небогатов, която вместо да заобиколи Африка, минава напряко през Суецкия канал.

На 27 май 1905 г. 11 броненосеца, 9 крайцера, 9 миненосеца, транспортни и спомагателни кораби под командването на вицеадмирал Зиновий Рожественски влизат в Корейския проток недалеч от остров Цушима, където вече ги очаква противникът.

Кръвопролитие

Японският Обединен флот не само има числено преимущество над руснаците (по крайцери и миненосци), но и внимателно се подготвя за посрещането на ескадрата. Адмирал Того Хейхачиро е решен да унищожи врага с един удар.

Корабите на Рожественски са забелязани от японците още отдалече, а руското командване не само не провежда нужното разузнаване, но и не разработва никакъв ясен план за действие в случай на среща с противника, освен да се запъти към Владивосток.

С наострени оръдия, руската ескадра се движи в колона – корабите са подредени един зад друг на определено разстояние, което значително стеснява обсега на обстрела им. Тъй като освен нови кораби в нея има и много стари плавателни съдове, колоната се движи със средна скорост от 9 възела. Того издава заповед за атака срещу бавния и тромав противник с малки маневрени групи от по четири до шест кораба, които развиват скорост до 16 възела, изпреварват колоната и атакуват от удобни ъгли.

В самото начало на боя флагманският кораб броненосец "Княз Суворов", на който се намира вицеадмирал Рожественски е сериозно повреден. "Огледах се. Какво разрушение!...", спомня си офицерът от щаба на командването Владимир Семьонов. "Пламнали кабини по мостовете, горящи останки на палубата, купища трупове… Сигнални, далекомерни станции, наблюдателни постове – всичко беше унищожено… Отзад бяха 'Александър' и 'Бородино', също обгърнати в дима на пожара!...".

Раненият Рожественски е евакуиран на друг кораб, а ескадрата за известно време остава без командване, което изиграва пагубна роля в приближаващата катастрофа. Контраадмирал Небогатов, който сменя Рожественски на поста, така и не успява да обедини всички сили под ръководството си и на практика продължава да командва само своя отряд.

Добре подготвени за сражението и с голям боен опит, по-добро оборудване и числено преимущество, японците успяват още в самото начало на схватката да поемат инициативата и до самия край продължават да я държат в свои ръце. През нощта те успяват окончателно да разсеят руската ескадра, след което с лекота превземат поединично нейните броненосци, крайцери и миноносци.

"Докато нашите най-добри кораби загиваха един след друг, пронизвани от снарядите на врага и унищожени от пламъците на пожарите, пленени, но ненапускащи бойния строй – противникът оставаше слабо уязвим", спомня си Владимир Костенко, инженер от броненосеца "Орел". Обединеният флот губи общо само три миненосеца в сражението край Цушима. В същото време един от тях е унищожен не от руски огън – той потъва, след като се сблъсква с друг японски кораб.

Катастрофата

Загубите на руската ескадра се оказват далеч по-сериозни от тези на японците. Общо 21 кораба са унищожени от противника или взривени от собствения си екипаж, след като са повредени: шест ескадрени броненосеца, два броненосеца за брегова отбрана, четири крайцера, пет миноносеца, един спомагателен крайцер и три транспортни кораба. Загиват 5045 души, включително 209 офицери.

Четири броненосеца, един миноносец и два болнични кораба вдигат бялото знаме. Общо в японски плен попадат 7282 души, включително и двамата командири – Рожественски и Небогатов.

Седем кораба успяват да стигнат до Манила и Шанхай, където са интернирани. До Владивосток успяват да се доберат само крайцерът "Алмаз" и миноносците "Брави" и "Грозни" – само 870 офицери и матроси от 16 000, с които ескадрата разполага преди сражението.

Катастрофата в Цушима предвещава края на разгромяващата Русия война срещу Япония. След като губи почти цялата основна сила на флота си, тя се превръща във второстепенна морска държава. Нейният международен военен престиж е силно уронен, а в страната недоволството срещу властта започва да расте стремително, което в крайна сметка води до началото на Първата руска революция от 1905-1907 година.

Руската империя напълно губи доминиращото си положение в Далечния изток. На нейно място идва Япония, която получава възможност да проведе широка експанзия в Корея и Китай. Реванш за позора край Цушима успява да вземе едва Съветският съюз през 1945 година. 

Моряците могат да се похвалят и с редица успехи! Ето 3 подвига, прославили руския военноморски флот!