Как съветските граждани перат вещите си през десетилетията? (ГАЛЕРИЯ)

Ако някога сте били в руско село, вероятно сте забелязали селските тепавици из реките и езерата. Тези съоръжения не служат за риболов или съзерцаване на подводните обитатели, а за пране.

Още преди стотици години така перат дори в Москва и Петербург и това е изключително тежка работа, особено в годините преди войната, когато не във всички домове има водопровод. В момента на тепавиците се перат най-вече килими и то през лятото, когато водата е топла.

За пране у дома хората в онези години използват леген и специална оребрена дъска. Спалното бельо се пере на дъската, след което се плакне в сапунена вода в леген. Най-често вместо прах за пране се използва селски сапун за пране. Това звучи много лесно, но в действителност е изключително трудоемко. Но пък така хората не зависели от електричеството.

Белите неща - спално бельо, ризи, кърпи - се накисват преди пране. За тази цел в гореща вода първоначално се разтваря настърган домашен сапун, след което прането се накисва в разтвора за няколко часа. Дрехите, които са особено мръсни, се варят в сапунен разтвор и сода. Домашният сапун съдържа много основа и разтваря мазнините изключително добре.

Първите перални машини се появяват в СССР в средата на 1950-те. Чакането на ред за най-обикновените модели "Вятка", "Рига", "Урал" или "Ока" понякога продължава с месеци, но пък притежаването на уреда значително улеснява домакинската работа. Конструкцията на всички модели е почти еднаква. Наричат ги "кофа с мотор". В общи линии те представляват голям съд, който се пълни с вода под крана и в него се перат всички дрехи, натрупани от семейството за седмица или две. След това маркучът се пуска във ваната и използваната вода се източва. Машината пере нелошо и дори наливането и източването на водата не е голямо неудобство. Основният проблем е практическото отсъствие на центрофуга (има въртящи се ролки, но те не работят добре и на практика никой не ги използва). Затова прането се вади, след което ръчно се изплаква няколко пъти във ваната (това е най-уморителният елемент от прането).

Съветските инженери разработват и компактни перални машини, които не заемат много място и са подходящи за пране в малки жилища. Първите модели се наричат "Малютка", като след това това название става нарицателно за всички видове подобни машини. Те се продават в Русия и до днес и са популярни, особено за вилите. Теглото им е само 10 кг и струват 3-4 пъти по-малко от обикновените перални, а с такава пералня могат да се изперат до 4 кг пране.

Истинският пробив в съветското производство на перални машини в края на 1970-те е пускането на полуавтоматичните перални машини "Еврика". Цената им е солидна и се намира с връзки. Тя е стационарна, тежи цели 80 кг и също като предишните модели се съединява с крана с маркуч. Но пък за разлика от предишните версии, сама плакне и изцежда прането, което излиза от нея чисто и добре центрофугирано. Докато пере обаче тя така скача и трака, че се налага под нея да се поставя специална стойка.

"Когато машината започваше да центрофугира, баба казваше на дядо: 'Володя, отивай да държиш!'. И двамата я хващаха отгоре и я пускаха чак след края на процедурата. Шумът беше страшен!", спомня си Вася Шаповалов от Москва за своето детство през 1980-те.

По-късно се появява и напълно автоматичната машина "Вятка-автомат", но тя е нещо като екзотика в домовете на единици и струва колкото космически кораб.

Едновременно с перални машини в СССР започват да се произвеждат и синтетични перилни препарати. В СССР първият прах за пране "Новост" се появява през 1953 година. В основата му са хидрогенерирани животински мазнини. Към средата на 1960-те асортиментът от прах за пране се разширява и се появяват марките "Ера", "Лотос", "Астра", "Луч" и др. А освен прах по магазините пускат и перални пасти - миризмата им е неприятна, но пък се справят добре с всякакви петна. "С тях можеше да се пере, да се мият ръцете или пода. И до днес няма по-добър препарат за миене на ръце от сажди или след като си си поправял колата", спомнят си руснаците.

Изобщо една от целите на съветската власт, особено през първите ѝ години, е да освободи жените от "битовото робство". Из цялата страна се появяват столови, заводски кухни и огромни механизирани перални, които поемат домакинските задължения. Перални има както в заводите, така и в градовете за всеки желаещ. Работническите перални, както и всички останали в страната, си имат собствени стандарти:

В големите градове през 1970-те масово изникват перални на самообслужване. В Москва една от първите такива перални се казва "Чайка" - срещу малка сума там човек може да простира и да суши дрехите си. Тук може и да се глади, както и да дадеш дрехите си на химическо чистене.

Днес е трудно да си представим апартамент в града без пералня и процъфтяващите в съветско време огромни битови предприятия вече не са толкова нужни, макар че във всеки град в Русия и до днес работят обществени перални и ателиета за химическо чистене. Най-често на тези места хората носят вещи, с които трудно се справят у дома: килими, завивки и връхни дрехи.

Показваме ви още кадри, които ни припомнят как изглежда животът на обикновения човек в СССР!