Фаворитите на руските владетели, които силно влияят на държавната политика

Княз Василий Голицин

Княз Василий Голицин (1643-1714) се смята за фаворит на царевна София (1657-1704), регент на Русия от 1682 до 1689 година. Голицин, наследник на древен руски болярски род и Рюриковичи, идва на власт по време на управлението на цар Фьодор Алексеевич (1661-1682), което продължава от 1676 до 1682 година. Голицин е военен командир и начело на Пушкарский приказ на Московската държава.

Когато София сяда на трона като регент на по-малките си братя Иван и Петър, кариерата на Голицин се изстрелва право към върховете – той става пазител на големия печат на Москва и ръководител на външните работи – всъщност Голицин стои начело на московската власт.

Василий Голицин води европейски начин на живот, говори латински, а къщата му в Москва може да си съперничи с Кремъл по великолепие. Няма обаче доказателства Голицин и София да имат сексуални отношения – сред обществото те се държат строго фромално. Има обаче писма от София до Голицин от 1689 г., докато той е на война в Кримската кампания. "Светлина моя, братко мой Васенка... дори не мога да повярвам, че най-накрая ще се завърнеш, само тогава ще имам надежда, когато те видя, моя светлина, в прегръдките си...." Изглежда, отношенията между София и Василий са много близки.

През 1689 г., след като Петър взема властта от София, Василий Голицин и семейството му са изпратени в изгнание в Северна Русия, където Василий умира през 1714 година.

Княз Александър Меншиков

Александър Меншиков (1673-1729) идва от по-ниски социални слоеве на руското общество. Въпреки че става граф и княз и всъщност управлява страната по време на царуването на Екатерина I (1684-1727) – съпругата на Петър Велики, Меншиков никога не се научава да пише. Всичките му писма са продиктувани на писари.

За ранния живот на Меншиков не се знае много – биографията му започва от 1687 г., когато на 14 години става ординарец на Петър Велики. Меншиков придружава Петър на всичките му пътешествия, помага му да организира своята "Армия играчка" и с желание участва във всички маневри. Мешников е до Петър по време на Азовската кампания от 1695-1696 г. и неговото Велико посолство в Европа (1697-1698). По време на битките във Великата северна война, смелостта и храбростта на Александър Меншиков му спечелват княжеска титла и генералски чин.

Меншиков контролира голяма част от кореспонденцията на Петър, ръководи подчинените му и му е много близък. Това му позволява да взема невероятни подкупи и да участва в огромни корупционни схеми. Петър знае за това, но за него Меншиков е незаменим. "Справедливостта изисква да се претеглят престъпленията му, но и службата му, отдадена на Отечеството и суверена", казва Петър за Меншиков, който до смъртта му контролира Военната колегия на Русия и е генерал-губернатор на Санкт Петербург.

След като Петър Велики умира, Меншиков е главната фигура, която стои за обявяването на съпругата му Екатерина за руска императрица. В продължение на две години Меншиков всъщност управлява страната, преди да бъде отстранен от поста си и изпратен в изгнание през 1727 г., след смъртта на Екатерина. Александър Меншиков умира в Сибир, в град Берьозово през 1729 година,

Григорий Потьомкин

Григорий Потьомкин привлича вниманието на Екатерина II случайно – при държавния преврат от 1762 г., след който Екатерина става императрица. Потьомкин е повишен в камер-юнкер, но не става фаворит на Екатерина до средата на 1770-те, когато започват да си разменят писма.

Потьомкин доказва военните си умения и храброст в Руско-турската война от 1768-1774 г., когато става генерал. След това е най-близкият човек на Екатерина II. Дори се носят слухове за таен брак между двамата. Политически основната функция на Потьомкин е да контролира Новорусия (днес една част от нея е в Русия, а друга – в Украйна), както и да вземе Крим от Кримското ханство.

Дори след като вече не е неин фаворит, Потьомкин води близка кореспонденция с императрицата относно управлението му в Новорусия и Крим, които стават част от Руската империя през 1783 година. Потьомкин също така ръководи обширна военна реформа, която подобрява формированията и облекчава униформите на руските войници.

Потьомкин умира внезапно от треска в степите на Молдова през 1791 година. Екатерина е съкрушена от новината за смъртта му: "Моят ученик, моят приятел, може да се каже, дори идол – княз Потьомкин си е отишъл!"

Григорий Распутин

Противно на слуховете, които се носят в руското общество от ранния ХХ в., монахът и лечител Григорий Распутин (1869-1916) не е фаворит на императрица Александра Фьодоровна, съпругата на Николай II. Распутин е представен на императорската двойка през 1905 година. По това време вече е ясно, че официалната медицина не може да излекува мъчителната болест на едногодишния царски син и наследник - царевич Алексей, който има хемофилия. Това е заболяване, при което кръвта не се съсирва нормално и може да доведе до внезапна смърт. Григорий Распутин, който се представя като народен лечител, обещава, че може да помогне на царския син.

През 1907 г. Распутин получава първия шанс да покаже уменията си. Той успява да спре хемофилична криза (вътрешно кървене) на 3-годишния Алексей, като просто застава до леглото му и се моли. Великият княз Кирил Владимирович, братовчед на Николай II, е свидетел: "Когато Распутин дойде до леглото на болния ми племенник, той успя да спре вътрешното кървене и да спаси детето от страшната болка".

Распутин не посещава често царския дворец - според информацията от началника на охраната на Зимния дворец, Григорий идва "веднъж на месец или два", докато цар Николай среща Распутин дори по-рядко, два или три пъти в годината. Распутин води близка кореспонденция с императрица Александра Фьодоровна, която нарича монаха "нашият приятел", но няма сведения за някаква интимна и лична комуникация между Распутин и нея – известно е обаче, че Распутин успява да облекчи истеричните ѝ пристъпи.

Той не участва в политиката или вземането на решения от името на царя, както се говори по това време – просто не е допускан до близките кръгове на царя. Известно е обаче, че Распутин категорично се застъпва за поддържането на мира и е твърдо против Русия да участва в Първата световна война. Распутин пророкува, че войната ще сложи край на Руската империя, както и става.

В антицаристката пропаганда през последните години на Империята Распутин представлява "злия монах", който влияе лошо на царското семейство. Той е убит на 17 декември 1916 г. от княз Феликс Юсупов и неговите помощници, включително великия княз Дмитрий Павлович, братовчед на царя.

Вижте кои са тези 5 руски управници, канонизирани за светци!