Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Според плановете първа в космоса е трябвало да се отправи друга станция, не научна, а военна, наречена "Алмаз" ("Диамант"). Проектът е съветският отговор на орбиталната станция Manned Orbiting Laboratory (MOL) от NASA, чието основно предназначение е да шпионира: станцията има оборудване за фотографиране, радиотехническо разузнаване и редица подобни дейности.
Съветският "Алмаз" стига по-далеч и освен гигантския 2,5-метров телескоп-фотоапарат "Ахат-1" (към онзи момент най-мощният прибор в света за заснемане на Земята) на него монтират и оръжие. Авиационното оръдие, както се подразбира, би могло да обстрелва чуждестранни спътници и дори Земята от космоса. Проектът MOL обаче е закрит през 1969 година, а "Алмаз" все още е предизвиквал много технически въпроси. В онзи момент е предложено по-жизнеспособно решение – на базата на "Алмаз" да бъде изградена друга станция с напълно научни задачи – и космонавтите на борда ѝ да бъдат първите домакини в орбита.
Станцията е създадена специално за продължително пребиваване на хора в орбитата. Това е само един модул в трите отсека. Единият от тях е технически, с двигателите и слънчевите батерии, другият – за живеене и за работа, предвиден за трима космонавти, където те могат да се хранят, да пият, да спят и да правят експерименти. Третият, най-малкият, е преходен отсек за скачване с космически кораби. Цялата тази конструкция тежи почти 18 500 килограма.
На 23 април 1971 г. към станцията, изведена четири дни преди това, излита екипаж от трима души. Скачването преминава успешно, но опитът да се създаде херметичен преход между кораба и "Салют" не успява. Нещо повече, щифтовете на кораба се фиксират здраво в конуса на станцията и се деформират, затова и не могат да се отделят. Станцията просто не пуска кораба.
Това продължава около пет часа, ситуацията е близо до критичната. Екипажът е спасен след дълги консултации с центъра за управление – от там предлагат да се поставят джъмпери в блока на електрониката и вариантът проработва. Космическият кораб е "освободен" и тримата космонавти се завръщат на земята. Те решават да не докладват официално за инцидента и обявяват, че първият полет е експериментален и не е било планирано прекачване на борда на "Салют".
Следващата експедиция поставя рекорд по продължителност на пребиваването на хора в космоса – 23 дни. Преди това за най-дълг полет е обявен полетът на американска лунна мисия Apollo 12, който трае 10 дни.
След 23 дни, прекарани в орбита, екипажът на подполковник Георгий Доброволски, бордовия инженер Владислав Волков, инженер-изследователя Виктор Пацаев законсервира станцията за следващата експедиция, разскачва се по всички правила и се насочва към Земята. Когато е на около 150 километра от Земята, на етапа на снижаване, спускаемата капсула започва да се разхерметизира. За броени секунди вентилационният клапан намалява налягането в отсека на космонавтите до равнище, което е несъвместимо с живота: кислородният глад и острата декомпресионна болест оставят на екипажа не повече от няколко минути живот в условия на чудовищна болка, спукани ушни тъпанчета и замъглено съзнание.
Капсулата се приземява по план, но спасители намират вътре космонавтите мъртви. Погребват ги в некропола на Кремълската стена.
По традиция за полет се подготвят два състава на екипажа – основен и дублиращ. Загиналите Доброволски, Волков и Пацаев са в резерв. Полетът на основния състав е отменен три дни преди старта, защото при медицинския преглед на един от космонавтите, Валерий Кубасов, лекарите откриват потъмняване на белите дробове, което те определят като начален стадий на туберкулоза. След дълги дискусии държавната комисия решава да смени целия състав.
По-късно се изяснява, че лекарите са объркали реакцията на организма на цъфтенето на растения с туберкулоза. След това Кубасов лети в космоса два пъти.
Вероятно трагедията е нямало да се случи, ако космонавтите са били с аварийно-спасителни скафандри, поддържащи живота им поне за известно време. Екипажът обаче е бил в гумирани костюми, защото тогавашната серия от космически кораби "Союз" дори не е предвиждала скафандри за екипажа.
След трагедията започва спешно да се разработва такъв скафандър.
След трагедията спира и работата по "Салют": станция лети вече в безпилотен режим. Решено е пилотираните космически кораби да бъдат доработени, а станцията – изведена от орбита. На 11 октомври 1971 г. отломките ѝ, които не са доизгорели в плътните атмосферни слоеве, са потопени в "гробището на космическите кораби" в район на Тихия океан, който е далече от маршрутите за корабоплаване.
Заради секретността, характерна за цялата космическа програма на СССР, няма достъпни снимки на станцията. На борда ѝ дори е било написано друго първоначално название – "Заря" – и то не било променено впоследствие, защото така или иначе никой не би могъл да го види. "Заря" се е наричал и китайски спътник, затова първата орбитална станция е била преименувана на "Салют".
Станция "Мир"
SputnikСлед първия "Салют" настъпва двугодишна пауза в космическата програма, след което със същото име са пуснати още 10 (!) модифицирани станции. "Салют" става прототип на орбиталния комплекс "Мир" и на руският сегмент в МКС.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си