Съветските лидери, за които не знаете (почти) нищо

История
БОРИС ЕГОРОВ
За тези лидери на СССР си спомнят единствено учените-съветолози. Но през тяхното управление също има много интересни събития.

Маленков

На 5 март 1953 г. умира Йосиф Сталин и начело на държавата застава един от най-близките сътрудници на вожда – Георгий Маленков. В същия ден той е избран за председател на Съвета на министрите на СССР и незабавно се настанява в кабинета на "бащата на народите".

Властта на Маленков обаче не е така абсолютна и безгранична, както на предшественика му. Независимо, че той заема считаната за най-важна длъжност в правителството, му се налага да действа, съобразявайки се с Лаврентий Берия, който ръководи министерството на вътрешните работи, и с Никита Хрушчов, който е секретар на Централния комитет на Комунистическата партия.

Георгий Маленков успява да прекара начело на държавата по-малко от две години. За това време той понижава разходите за отбрана, прокарва реформи в леката промишленост и селското стопанство (по-специално понижава данъците за селяните и опрощава дълговете на колхозите за изминалите години). В резултат на това, благосъстоянието на селата нараства значително. Сред народа започва да се носи популярно четиристишие: "Благодаря на Маленков, че ми разреши да имам крава. А Сталин да си лежи: той не ми даваше да гледам и коза".

Въпреки това сред ръководството на страната се увеличава групата на хората, които не са съгласни с политиката на Маленков. Изразител на техните интереси става Хрушчов. Недоволство, освен всичко останало, предизвиква решението му да намали двойно възнаграждението на партийните чиновници, както и пренебрегването на тежката промишленост, отбранителната политика и т.н.

"Формално го обвиниха в политически пропуски и грешки. А на практика другарите от колективното ръководство на страната не можаха да му простят, че започна да взема някои важни решения, без да се съветва с тях. Като Сталин", предполага съветският държавен деец Михаил Смиртюков.

Хрушчов постепенно набира сила и, понеже на пътя му вече не са останали никакви препятствия (всесилният Берия е арестуван с общите му усилия заедно с Маленков и е разстрелян още през юни 1953 г.), той успява да отстрани Георгий Максимилианович от поста председател на Съвета на министрите в началото на 1954 година.

Маленков продължава да ръководи енергетиката на СССР още известно време, но след неуспешният му опит да отстрани Хрушчов от властта през 1957 г. изпада в немилост и завинаги напуска политиката.

Андропов

На 12 ноември 1982 г. Юрий Владимирович Андропов, който от 15 години оглавява КГБ, е избран за Генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия. Съдено му е да е начело на държавата за период от под година и половина.

"Андропов се ползваше с авторитет не само сред служителите в органите за сигурност. Когато бе избран за Генерален секретар на ЦК, повечето хора го приеха с одобрение, независимо, че той бе председател на КГБ – организация, която, честно казано, не беше особено популярна. Но хората почувстваха, че има нужда точно от такъв човек…”, спомня си първият заместник-председател на КГБ през 1985-1991 г. Филип Бобков.

Краткосрочната епоха на Андропов е белязана от широкомащабна борба с корупцията, спекулациите и злоупотребите в търговията, както и чистка в партийния апарат. За периода на управлението му постовете си губят 18 министри.

Обикновените съветски хора помнят Юрий Андропов основно с мерките за "въвеждане на ред" и "укрепване на дисциплината", в чиито рамки милицията извършва внезапни проверки в кината и универсалните магазини, за да изобличава безделниците и хората, бягащи от работа или от училище. Освен това цените на редица стоки нарастват, но в същото време се появява евтина водка, която народът започва да нарича "Андроповка".

Генералният секретар вижда остра нужда страната да бъде реформирана. При него започва т.нар. "широкомащабен икономически експеримент" за разширяване на правата на предприятията и преминаването им към напълно нови условия на работа. Въведена е и практика на предварително обсъждане на важните правителствени решения непосредствено в трудовите колективи.

Андропов обаче не успява да продължи пълноценното провеждане на своите политически и икономически реформи заради влошеното си здраве. На 9 февруари 1984 г. той умира заради влошена бъбречна недостатъчност.

"Не се съмнявам, че ако съдбата беше отпуснала на Юрий Владимирович още няколко години живот, нямаше да имаме нито катастрофален опортюнизъм, нито кървави междунационални конфликти, нито повсеместно отслабване на държавната власт", твърди  председателят на Върховния съвет на СССР от 1990 до 1991 г. Анатолий Лукянов. 

Черненко

Константин Устинович Черненко сменя Андропов на поста Генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия. Той е най-възрастният лидер на СССР, взел юздите на управлението в свои ръце. В момента на избирането си той е на 72 години.

Черненко до голяма степен продължава политиката на своя предшественик по модернизиране на страната. Именно той първи заговаря за станалата известна при Горбачов "перестройка", като заявява, че от нея се "нуждае системата на управлението на страната, целият наш стопански механизъм".

Константин Устинович постепенно ограничава милиционерските набези срещу т.нар. "тунеядци", а в борбата с корупцията се старае да действа по-меко и по-спокойно от предшественика си. Въпреки това по негово време продължават разследванията на случая с мащабните икономически злоупотреби в Узбекската СССР. Разстрелян е и обвиненият в злоупотреби директор на един от най-големите московски магазини за хранителни стоки "Елисеевски" Юрий Соколов. Нов импулс получава и делото за корупция в милицията, което в крайна сметка предизвиква самоубийството на сваления от длъжност министър на вътрешните работи Николай Шчолоков.

"Според мен, неотдавна дошлият на власт Черненко искаше да остави своя мирен отпечатък в историята. На погребението на Андропов, Константин Андропович каза на вицепрезидента Буш: "СССР и САЩ не са родени врагове", спомня си в книгата си "В различни години" съветският дипломат Анатолий Адамишин. Константин Устинович санкционира възобновяването на съветско-американските преговори за ядреното и космическото въоръжаване. В същото време СССР игнорира Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г., след като САЩ бойкотират московската Олимпиада през 1980 година.

С провал завършва опитът на Черненко да осъществи политическа реабилитация на Сталин. Но пък успява да възстанови в партията 94-годишният бивш министър на външните работи Вячеслав Молотов, който е изключен от редиците ѝ от Хрушчов още през 1962 г. "заради антипартийна фракционна дейност и активно участие в масови репресии". Народът започва да се шегува, че Константин Устинович си е намерил наследник.

Черненко напуска този свят на 10 март 1985 г., след като сърцето му спира да бие. Той е последният генерален секретар, погребан край стените на Кремъл. На следващия ден начело на СССР застава Михаил Горбачов.

Не пропускайте и нашата галерия с редки "случайни" снимки на съветски лидери в неформална обстановка!