Съветският маршал, нанесъл смъртоносния удар на нацистка Германия (СНИМКИ)

"По настойчивост и сила на волята Иван Степанович Конев се доближаваше най-много до Жуков. Конев имаше добра интуиция, умееше да съчетава мощта на артилерията и авиацията с бързината, натиска и внезапността на удара. Конев се стремеше да види бойното поле с очите си, щателно подготвяше всяка операция", така го оценява един от най-добрите съветски военачалници през Втората световна война маршал - Александър Василевски. 

Бойният път на Конев започва в битките през Първата световна война, през която младият подофицер служи в артилерията. По време на последвалата гражданска война Иван Степанович се сражава в редиците на Червената армия срещу "Върховния управник на Русия" Александър Колчак в Сибир и японските нашественици в Далечния изток. След края на бойните действия той решава да остане във въоръжените сили.

Началото на войната срещу нацистка Германия заварва генерал-лейтенант Конев като командващ дислоцираната в западната част на страната 19-а армия. Неговите войски са един от първите, на които им се налага да понесат страшния удар на вермахта. На 12 юли 1941 г. Иван Степанович докладва в щаба на фронта: "... нямам нито едно пълнокръвно и боево съединение. Удържам фронта благодарение на отделни организирани подразделения. В продължение на четири дни нямам поддръжка от нашата авиация. Войските се сражават здраво срещу наземните войски". 

На 11 септември 1941 г. Конев е назначен за командващ Западния фронт, което насмалко да изиграе ключова роля в неговата съдба. В началото на октомври неговите войски търпят страшно поражение в района на Вязма: над 380 000 войници са убити и ранени, около 600 000 са пленени. За германците пътят към Москва на практика е отворен. Иван Степанович е заплашен от военен съд и разстрел (един от неговите предшественици на тази длъжност, също претърпял неуспех, генерал Дмитрий Павлов е разстрелян на 22 юли). Само че благодарение на намесата на Георгий Жуков Конев успява да избегне сериозни последици и получава под свое командване Калининския фронт, чиито войски на 5 декември 1941 г. първи преминават в мащабно контранастъпление и отхвърлят врага на 150 км от столицата.

Вязма не е последният неуспех по бойния път на пълководеца. Командваните от Конев в края на 1942-а – началото на 1943 г. две Ржевско-Сичевски, Жиздринска и Староруска настъпателни операции не постигат определените цели и приключват с големи загуби за съветските войски.   

С решаващата Курска битка през лятото на 1943 г. започва поредица блестящи победи за Иван Степанович. След като Червената армия устоява на ударите на германците, войските на Степния фронт под командването на Конев на 17 юли преминават в настъпление, отхвърлят противника до първоначалните позиции. Техните успехи продължават и те освобождават Белгород и големия промишлен център Харков. В края на септември излизат на река Днепър и в ход я форсират, овладяват плацдарми на десния ѝ бряг и успяват в тежки боеве да ги удържат и разширят.

Пълководският талант на Конев се проявява напълно при Корсун-Шевченковската настъпателна операция през януари-февруари 1944 година. Той действа заедно с войските на генерал Николай Ватутин и обкръжава 59-хилядната групировка на противника в Централна Украйна. Освен това ефективно пресича опитите да се разкъса блокадата. Въпреки че част от войските успяват да пробият обкръжението, в "котела" германците губят убити и ранени до 40 000 души. "Всичко се смеси в един поток. Всички бягаха и никой не знаеше накъде бяга и защо. По пътищата и извън тях имаше куп разбити коли, оръдия, каруци и стотици трупове на войници и офицери", спомня си пленен германец. За успеха на "Сталинград на Днепър", както става известна тази битка, на Конев е присвоено званието маршал на Съветския съюз.

Не по-ярко Иван Степанович се проявява в Уманско-Ботошанската операция през пролетта на 1944 година. Благодарение на грамотното прилагане от пълководеца на ударния юмрук от три танкови армии едновременно и на неговата моментална реакция на каквато и да било промяна на обстановката на бойното поле, войските на 2-и Украински фронт под негово ръководство разгромяват 8-а германска армия и освобождават част от Западна Украйна и Молдова. След като влизат на територията на Румъния, те стават първите от Червената армия, които преминават държавната граница на СССР. Самият маршал тогава едва не загива – колата му е обстрелвана от германците, когато пресича река Южен Буг.

От май 1944 г. и до края на войната Конев командва войските на 1-и Украински фронт, които участват в разгрома на групата армии "Северна Украйна" през лятото на 1944 година, а през зимата-пролетта на 1945 г. в освобождение на Западна Полша и завземането на стратегически важния силезийски промишлен район. Войските на Иван Степанович участват и в Берлинската операция, но щурмът на "бърлогата на звяра" е поверен на 1-и Беларуски фронт на маршал Жуков.

Въпреки че за Конев не е било трудно да превземе столицата на Третия райх, той влиза в историята с това, че ръководи последната стратегическа операция на Червената армия във Великата отечествена война срещу нацистка Германия. По време на Пражката настъпателна операция (от 6 до 11 май) окончателно са разгромени останките от групата армии "Център" и "Юг", взети са в плен почти 860 000 войници на противника и напълно е освободена територията на Чехословакия. 

В мемоарите си "Четиридесет и пета" маршал Иван Степанович Конев пише: "Когато посещавам Олшанското гробище в Прага, където почиват наши войници и офицери, загинали в дните на Пражката операция, с горестно чувство виждам на надгрените плочи на гробовете, украсени с цветя, датата '9 май'. По същество войната вече е приключила, а тези хора са загинали тук, в околностите на Прага, когато цялата ни страна вече е празнувала победата, загинали са в последните схватки с враговете, като безстрашно са довели докрай започнатото дело".

Разказваме ви още побеждавали ли са немците Червената армия след Сталинград!