Историята около посещението на херцога на Единбург в руския Далечен изток през 1997 г. не е оповестена масово в САЩ поради простата причина, че в нея няма нищо "сензационно". В Русия обаче плъзват различни измислени истории за визитата.
Според няколко издания, кацането на самолета на принца е непланирана импровизация, причинена от екологичен скандал с участието на високопоставени руски държавници, които уж използвали кожата на амурски тигър.
Виктор Никифоров
Междувременно, статии, публикувани в интернет години по-късно, намекват, че херцогът на Единбург решил лично да кацне там, докато пилотирал самолета сам над Далечния изток на Русия. На всичкото отгоре, когато самолетът се приземил, принц Филип – неотдавна починалият съпруг на кралица Елизабет II, успял да се измъкне от погледите на ескорта си и тръгнал да броди из пустошта. Походът му не минал без приключения, преди най-накрая да бъде открит и върнат обратно в цивилизацията, та била тя и под формата на занемарен хотел в покрайнините на руския Далечен изток.
Всъщност, обаче, истинската история около визитата на принц Филип в руския Далечен изток през 1997 г. е далеч не толкова драматична. И все пак, в нея има някои запомнящи се анекдоти, случили се по пътя.
През 1996 г. принц Филип току-що се е оттеглил от поста си на президент на Световния фонд за природата (World Wildlife Fund for Nature), но си е запазил статута на почетен председател на организацията, която се занимава с опазване на дивата природа.
Тогава WWF има представителство в Русия, която е независима държава и вече не е част от СССР. Дейностите на местния офис са съсредоточени върху защитата и опазването на застрашени животни като амурския тигър, далекоизточния леопард, полярната мечка, снежния леопард, атлантическия морж, бизона и др.
Като почетен президент, херцогът на Единбург посещава проекти на WWF в над 50 държави, като Русия е една от тях. На 15 март 1997 г. самолетът му каца на международното летище в Хабаровск, в руския Далечен изток.
Виктор Никифоров
Програмата на принц Филип включва посещение на Болшехехцирския природен резерват и среща с представители на местната власт, включително губернатора на района, както и с персонала на WWF. Ако има късмет, херцогът се надява и да види амурски тигри в естествената им среда.
При пристигането на летището в Хабаровск принц Филип е посрещнат от няколко чиновници. Един от тях е Виктор Никифоров, който по онова време е директор по опазването на дивата природа в московския офис на WWF.
"Основното изискване беше да се въздържаме от правене на снимки [на принц Филип], а ако искахме да снимаме, да питаме за разрешение. Тогава нямаше мобилни телефони – само фотоапарати с лента и заради това спазването на това изискване беше по-лесно", казва Никифоров.
Никифоров е сред ограничения кръг от хора, които ескортират принц Филип до природния резерват. Посетителите прекарват много време заедно, общуват, вечерят на една маса и отсядат в един и същи хотел.
"Когато се обръщахме към него за първи път, използвахме 'ваше кралско височество', но много бързо загърбихме формалностите", казва Никифоров. С напредването на експедицията и сближаването на кралската особа с руските гидове, зад фасадата на член на британското кралско семейство изниква дружелюбен човек с характер на авантюрист.
"Въпреки възрастта си (принц Филип е на 76 години по време на визитата – бел.ред.), той беше в отлична форма, имаше военен маниер и пилотираше самолет при излитания и кацания. Например махаше ни за довиждане на рампата, а после отиваше в пилотската кабина и излиташе като копилот", казва Никифоров, който придружава принц Филип на няколко полета в руския Далечен изток.
Виктор Никифоров
Освен протоколните събития, пресконференциите и речите, принц Филип проявява голям интерес към наблюдаването на тигри в резервата. Тъй като понякога е трудно да видиш тигър в дивата природа, местните руски пазачи намерили следа от тигър и я запазили, за да я покажат на принц Филип, в случай, че не успеят да намерят истинско животно.
Никифоров намира за смешни информациите, че принц Филип ходел твърде бързо и в крайна сметка се отделил от групата, изоставяйки ескорта си. "Следата беше близо до базата, на около 1000 стъпки. Беше невъзможно да се отклониш. Освен това принц Филип беше под непрекъснатата охрана [на руснак] в цивилно облекло, който почти със сигурност беше офицер от ФСБ. Край мястото нашите пазачи сготвиха обяд на полето, за да посрещнат госта", казва Никифоров.
Въпреки че всички аспекти на пътуването се следят и управляват строго, все пак има и някои забавни инциденти. При един от тях местен фотограф, който снима принц Филип, се спъва и пада в снега, докато върви назад, строполявайки се точно пред херцога на Единбург. Принц Филип, който скромно понася дразнещото внимание на фотографите, дори и в руската пустош, се ядосва на екипа, който незабавно е отстранен от мястото, оставяйки кралската особа насаме с руската природа.
Когато си тръгва от Русия, принц Филип подарява на местните водачи неговия емблематичен подарък: саморъчно подписан портрет в рамка. Когато получава няколко бутилки водка местно производство, херцогът на Единбург подарява на руснаците буркан със саке, който получил като подарък от японците.
В по-сериозен план, руснаците оценяват компанията на принц Филип не по-малко от приноса му към каузата им за опазване на дивата природа през 1997 година. "Той беше разумен, весел и дружелюбен човек. Посещението му в руския Далечен изток помогна много на страната ни в годините на натрупване на капитала. Беше много важно защитата на околната среда да не бъде комерсиализирана (в момент, в който много сфери в Русия се либерализират и комерсиализират в резултат на разпадането на Съветския съюз и последвалия преход към свободна пазарна икономика – бел.ред.), а да получи политическа публичност [благодарение на визитата на принц Филип]", казва Никифоров.