Павел I има много проблеми, докато расте – за начало, баща му Петър III (1728-1762) е свален от трона и убит след заговор, вдъхновен от майка му Екатерина II. Тогава Павел е само на 8 години и научва за ужасяващото събитие едва по-късно.
Густав Шварц
Великият княз Павел е законният престолонаследник, но Екатерина II планира следващият имератор да е синът ѝ Александър и Павел е наясно с това. Като младеж той е обект на подигравки от страна на фаворитките на майка му и държавниците. Това превръща Павел в изключително несигурен и мнителен човек.
Когато се качва на трона след смъртта на майка си през 1796 г., той е на 42 г. и мечтае да промени почти всичко в императорския двор и в страната като цяло. За жалост, прибързаните му действия водят до катастрофа – той е убит през 1801 г. от шайка високопоставени заговорници. Какви са основните причини това да се случи?
Хаотичното му поведение създава несигурност у целия императорски двор
Александър Бенуа
Веднага след като заема трона, Павел I започва да въвежда нови закони и правила, като реализира плана, който е изготвял внимателно в годините, през които е велик княз. Той прави редица промени във всички аспекти на живота в Русия – от ежедневните рутинни дейности в императорския двор до армейските униформи. Павел е много капризен и постоянно намира кусури – неуверен от дете, той постоянно подозира, че срещу него има заговори и предателства.
Най-малкото нарушение на военните правила при събрание или парад може да доведе до заточение. По онова време в Санкт Петербург почти ежедневно има учения и събрания и императорът присъства на много от тях. Много пъти той се опитва да бие небрежните или нехайни офицери с бастуна си, крещи им и заповядва да бъдат изгонени от армията. Павел обаче често мени настроенията си, оттегля собствените си заповеди или дори награждава същите офицери, които е хокал – поради срам от изблиците си на гняв.
Това поведение скоро започва да предизвиква тревога и страх у всички около него. Сякаш Павел може да избухне всеки момент и атмосферата е напрегната и тягостна.
Губи доверието на императорската гвардия
Свободни източници
Императорската гвардия, която се състои от няколко полка (Преображенски, Семьоновски, Измаиловски и т.н.) е едновременно елитът на руската императорска армия и лична гвардия на императора, която се грижи за безопасността в резиденциите му. Веднага щом Павел I сяда на трона, той прави нещо, което обръща гвардията срещу него.
Преди да стане император, Павел I прекарва над 20 години в резиденцията си в Гатчина (предградие на Санкт Петербург), което му е подарено като велик княз. Там той участва в учения на полковете в Гатчина. Павел сам избира войниците за тези полкове. Повечето от тях са от най-бедните благороднически семейства, защото най-богатите благородници служат в Императорската гвардия. В края на управлението на Екатерина II обаче дисциплината в Императорската гвардия е ужасно лоша – липса на учения, пиене и разгул са сред пороците на гвардейците. Точно обратното, войниците от Гатчина са изключително добре тренирани и имат желязна дисциплина, защото са обучени лично от Павел I, който обича военното обучение.
Веднага щом като Павел става император, той прави всички свои войници и офицери от Гатчина членове на Императорската гвардия, което силно обижда останалата част от гвардията – техните високопоставени роднини често дават големи подкупи, за да могат те да бъдат приети във военното формирование! Сега те трябва да служат заедно с някакви бедняци от различни региони на Русия, които, за да станат нещата още по-зле, често са и по-добре обучени!
Фьодор Алексеев
През петте години, които Павел прекарва на трона, безпокойството и тревогата сред императорски гвардейци непрекъснато растат. В крайна сметка, когато Павел е убит на 1 март 1801 г., Императорската гвардия не попречва на заговорниците да влязат в Михайловския дворец, новата резиденция на Павел – защото повечето от старите гвардейци са настроени срещу императора.
Влиза в конфликт с руското благородничество
По време на последните години на управлението на Екатерина високопоставените държавници идват на работа следобед, военните в Санкт Петербург рядко се появяват на учения, като предпочитат да прекарват дните и нощите си в аристократичните салони. Броени дни, след като Павел I става император, животът в Санкт Петербург се променя драстично. Всички държавници трябва да присъстват на работното си място от седем сутринта (самият Павел I става в 5). Всички офицери трябва да носят само униформите си, постоянно.
Йохан Баптист Лампи Младши
Нещо повече – всички офицери, назначени в даден полк, трябва да присъстват на всички учения – ако не го правят, ги грози изключване от армията. Това е огромна промяна, защото при Екатерина повечето синове на аристократични фамилии просто се назначават, но така и не се появяват на военна служба и това не води до никакви наказания. При Павел арестите, уволненията и заточенията се прилагат масово като наказание, целящо да държи армията във форма. Руските благородници обаче смятат това за обида и нарушаване на правата им.
Павел, също като своя прадядо Петър Велики, иска да накара руските благородници да служат на държавата. Той обаче го прави твърде бързо и твърде драстично – също като Петър, Павел се опитва да регулира всяка част от живота на благородниците и техните семейства, особено в Санкт Петербург, където живее и работи държавният елит. Павел обаче не е Петър Велики, а и в края на XVIII в. благородниците са много по-влиятелни, отколкото при Петър. Така че Павел просто разгневява цялата благородническа класа, които е свикнала с разгулен и мързелив живот, а сега изразяват недоволството си, но прикрито, защото откритата конфронтация с императора със сигурност би довела до уволнение и заточение.
Съюзява се с Наполеон срещу Великобритания
Жан Батист Едуард Детай
От началото на управлението си Павел вижда основната посока на външната си политика в борбата срещу революционна Франция. Руската империя се присъединява към Първата и Втората коалиция срещу Наполеон редом с Прусия, Австрия и други европейски сили, включително Великобритания.
През тези войни Русия печели протекторат над остров Малта – през 1798 г. Павел I става Велик магистър на Ордена на Малта и гледа на острова като на бъдеща база за руския флот в Средиземно море. Когато през 1800 г. Великобритания поема контрол над острова, Павел възприема това като лична обида. Той нарежда всички английски кораби в руските пристанища да бъдат пленени (те са до 300), плащанията към всички английски търговци да бъдат преустановени, а в Руската империя е наложена забрана за английските стоки. Дипломатическите отношения между двете страни са замразени.
Павел I започва да си пише с Наполеон и да планират съвместна кампания срещу британските територии в Индия. "Заедно с вашия суверен, ние ще променим този свят!", казва Наполеон на руския пратеник в Париж. Планът предвижда в Индия да навлязат над 70 000 френски и руски войници, като първият отряд от над 22 000 казашки войници вече пътува към Индия, когато Павел I е убит.
Сред конспираторите на убийството на Павел I са лорд Чарлз Уитуърт, британският посланик в Русия. Помага му любовницата му – Олга Жерепцова, сестра на Платон Зубов – последният фаворит на Екатерина II и личен враг на Павел I. Много историци все още смятат, че убийството на Павел е финансирано от британското разузнаване.