Как в началото на 1970-те недалеч от Москва избухва ядрен взрив 

Russia Beyond (Снимка: Pixabay; Николай Мошков/ТАСС)
Заради "Ивановската Хирошима" една от главните водни артерии на Съветския съюз – Волга - се оказва застрашена от радиоактивно замърсяване.

На 19 септември 1971 г. в Ивановска област СССР на брега на река Шачи отеква подземен ядрен взрив. Бликналият изпод земята мощен газоводен фонтан в продължение на три седмици изхвърля на повърхността радиоактивни вещества. Разстоянието по пряка линия от мястото на произшествието до Червения площад в Москва е 363 км...

Аварията

Камуфлетният (подземен) ядрен взрив в непосредствена близост до съветската столица не е случайност. От 1965 г. в страната се изпълнява програмата "Ядрени взривове за народното стопанство", чиято цел е да бъдат създадени изкуствени водохранилища и канали за съединяване на реки, търсене и разработване на находища на полезни изкопаеми. 

Предполагало се е, че при подземна детонация може да се избегне разпространение на радиация на повърхността и замърсяване на околната среда. Само че взривът на полигона в Ивановска област, известен като "Глобус-1", става горчиво изключение. 

Първоначално всичко върви по план. Ядреният заряд с мощност 2,3 килотона (шест пъти по-малка от мощността на бомбата, хвърлена в Хирошима през 1945 г.) е поставен на дъното на пробитата сондажна дупка на дълбочина 610 метра, а след това е запечатан с цимент.

Взривът е произведен по график в 16:15 часа, но след 18 минути на метър от сондажната дупка избива фонтан, който изхвърля на повърхността радиоактивни подпочвени води, газове, пясък и глина. По-късно става ясно, че циментирането е направено с нарушения.

В резултат на изхвърлянията, които продължават 20 дни, е заразена територия с площ до 10 000 квадратни метра. Скоро след аварията най-заразените участъци са дезинфектирани, а част от оборудването се налага да бъде изоставено на мястото на аварията.

Засекретената катастрофа

Населението на село Галкино, което се е намирало в периметър от 4 км от аварията, е било информирано, че недалече търсят нефт с подземни взривове. Само че хората не са имали и понятие, че става дума за радиация. 

Жителите на селото (както и цялата страна) не са информирани за ядрената катастрофа. Само бива поставен знак "Забранена зона в радиус от 450 метра". Той обаче изобщо не е можел да откаже местните деца да изследват територията. Две момчета, които влизат в дупката на мястото на взрива, започват стремглаво да линеят и скоро умират. Като официална причина за смъртта е вписано "менингит".

Местните жители започват редовно да посещават "Глобус-1", да си вземат неща от оборудването, което учените са оставили там, да пасат животните, да берат гъби и горски плодове в околностите. Междувременно в най-близките райони на Ивановска област нараства стабилно броят на онкологичните заболявания, раждат се недоносени деца, често бременни помятат. Регистриран е дори случай на теле, родено с две глави.

"Ивановската Хирошима", както по-късно наричат аварията, засяга не само местните хора, но и работилите там учени. През 1975 г. напълно ослепява 40-годишният сеизмолог В. Фьодоров, който ръководи подготовката и провеждането на взрива. 

Борбата с последиците

Аварията на "Глобус-1" се оказва заплаха не само за селата в Ивановска област, но и за големите мегаполиси. Ако река Шача бе променила руслото си и си бе "пробила" път към издълбания кладенец, незабавно би била подложена на мащабно радиоактивно замърсяване. Поради факта, че Шача е приток на една от най-важните реки в страната – Волга – животът и здравето на хиляди хора биха били застрашени. 

Съветските, а след това и руските власти постоянно държат под контрол заразения район в близост до Москва и провеждат необходимите обеззаразяващи мероприятия на територията му. Освен това река Шача е насочена по друго русло, по-далече от опасния участък. 

В наши дни "Глобус-1" продължава да бъде опасна зона. Радиационният фон от 600 микрорентгена на час позволява човек да бъде там само за кратко време (нормата е до 50 микрорентгена на час). В някои райони интензивността на излъчването превишава 3000 микрорентгена.

Жителите на Галкино осъзнават заплахата и започват един по един да напускат селото. Днес в селото-призрак не живее никой. Ще трябва да имат десетки хиляди години преди територията на "Глобус-1" отново да стане напълно безопасна.

Разберете повече за това как СССР развива икономиката си с помощта на ядрени експлозии!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"