Как руската войска превзема Пекин

В края на XIX в. някога могъщата империя Цин е жалка картинка. Тя непреклонно се превръща в полуколония на европейските държави, САЩ и Япония, които безпощадно я експлоатират за собствените си интереси. Без да може да окаже никаква съпротива на натиска отвън, политическата върхушка на страната се интересува само как да задържи властта и да извлече някаква изгода от настъпилата ситуация. Останалото население на Китай изпада стремително в крайна бедност.

Недоволството на китайците от чуждото господство води до създаването на многобройни тайни общности – "свещени отряди", чиито членове стават известни под общото название "ихътуан". Европейците ги наричат "боксьори", тъй като физическите упражнения (циюен), които практикуват, приличат на юмручен бой.

През 1899 г. ихътуан вдигат мащабно въстание в Поднебесната срещу "чуждите дяволи", които, според тях, са внесли на китайска земя чужди и опасни порядки, подриващи многовековните устои на традиционното китайско общество. Т. нар. "боксьори" убиват чужденци, включително християнски свещеници и сънародници, приели християнството. "Не им стигаше да разрушават и палят църкви и манастири – "боксьорите" убиха почти цялото православно паство и много християни-албазинци (потомци на руските казаци, заселили се в Китай през XVII в. – бел.ред.), както в самата мисия, така и в околностите. Те хвърляха труповете на нашите християни в кладенци, а заедно с мъртвите хвърляха и живи… дори дърветата бяха изсечени; "боксьорите" разрушиха и руското гробище край градската стена, унищожиха надгробните паметници и изхвърлиха костите на погребаните", спомня си руският дипломат Иван Коростовец за разгрома на Руската духовна мисия в Бейгуан.

Тъй като правителството на императрица Цъси се оказва неспособно да потуши въстанието, а скоро и самото то се присъединява към него, в Китай започва мащабна интервенция на т.нар. Алианс на осем държави: Русия, Германия, Великобритания, Франция, САЩ, Япония, Австро-Унгария и Италия. През юни 1900 г. китайците атакуват Китайско-източната жп линия в Манджурия, която принадлежи на Руската империя, а в Пекин те окупират Посолския квартал, където, под защитата на няколкостотин войници, се укриват чуждите дипломати и техните семейства. "От двата месеца на истинска обсада, най-тежки и пълни с неизвестност за нас бяха първите три седмици, когато на сутринта не знаехме дали ще сме живи до вечерта, а, посрещайки нощта, не знаехме дали ще посрещнем идното утро", спомня си участникът в тези събития д-р Владимир Корсаков.

Независимо, че имат числено превъзходство, цинската войска и отрядите на "боксьорите" отстъпват значително на съюзниците по боеспособност. "Китайският войник не е страхливец, но не е обучен да бъде смел, не е обучен да се владее, не е свикнал да бъде войник така, както европейците" отбелязва Корсаков. След окупирането на крепостите Дагу при устието на река Хайхъ и превземането на Тиендзин войските на Алианса се насочват към столицата на Поднебесната. 30 000 защитници на Пекин се борят с 9000 японски, 5000 руски, 2000 американски и 800 френски войници, както и с 3000 индийски сипаи, пратени от Великобритания.

Руската войска първа тръгва на щурм. В нощта срещу 14 август ротата на капитан Ярослав Горски прави неочаквана атака и превзема караула на Дунбиенмънската порта. Войниците успяват да проникнат в града и да издигнат руския флаг на стената. "Гръм и мълнии от оръдия, резки залпове от нашите стрелци, хаотична стрелба от китайците и заплашителен тътен от руски картечници; на лунна светлина, почернялата от вековете порта и величествените стени на хилядолетната столица… Това бе първият щурм на Пекин от руснаците", описва събитията журналистът Дмитрий Янчевецкий, който присъства на събитията.

Съюзниците пристъпват към щурмуването на града едва на сутринта. В продължение на целия ден японските войски се бият ожесточено за Цихуамънската порта и дори молят руската артилерия за подкрепа. Във финалния етап на боя се включват и американците, а британците и французите влизат в града, без на практика да срещнат никаква съпротива. Войските на Алианса освобождават Посолския квартал от обсадата и в края на деня превземат града под свой контрол. Най-големи загуба при операцията понасят руснаците и японците – около 60 души са убити, а 200 са ранени.

На 15 август, след кратък обстрел от американската артилерия, съюзниците превземат дворцовия комплекс на Забранения град, откъдето императрица Цъси вече е избягала. През следващите дни окупационните сили подлагат града на опустошително разграбване, съпроводено с убийства на ихътуани, правителствени войници и мирно население. Дълго след тези събития държавите от Алианса се обвиняват взаимно в престъпления, като прехвърлят вината на своите противници.

След превземането на Пекин руснаците разгромяват противника в Манджурия, като временно поемат пълен контрол на региона и пристъпват към възстановяването на Китайско-източната жп линия. През септември 1900 г. императрица Цъси сменя лагера, като заповядва на войските си решително и безпощадно да унищожат ихътуаните по цялата страна. Година по-късно Боксьорското въстание е напълно потушено и съюзниците принуждават Китай да подпише т. нар. "Заключителен протокол". Според него Китай, освен всичко останало, поема отговорност да плаща контрибуции, има двугодишна забрана за внос на оръжия и боеприпаси, да унищожи укрепленията в Дагу и да предаде на войските на европейските страни, САЩ и Япония редица опорни пунктове от крайбрежието към столицата.

"Пекин бе превзет с потта и кръвта на двамата верни съюзници – руснаците и японците, с които за първи път изпитахме братство по оръжие", пише Янчевецкий. Съюзническите отношения на двете държави обаче не продължават дълго. Само няколко години по-късно двете империи започват ожесточена борба помежду си, която завършва с пълна катастрофа за Русия и сериозно разклаща позициите ѝ в Далечния изток.

Припомняме ви 4 факта за войната, в която Русия не печели нито една битка!