Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Третяк е легендарен съветски хокеист, който си печели огромна слава и от двете страни на Желязната завеса, докато играе за съветския национален отбор като вратар.
Третяк започва да тренира сравнително късно – когато е на 11 години през 1963 година. Въпреки това в началото на 1970-те той вече е известен в СССР, където играе за легендарния отбор на ЦСКА и печели златен медал на Зимните олимпийски игри през 1972 г. като част от Съветския национален отбор.
В рамките на кариерата си Третяк печели невероятна слава, след като грабва четири олимпийски медала и множество световни първенства и купи. Истинската международна слава обаче го спохожда, след като изненадва феновете от другата страна на Желязната завеса с представянето си в Суперсерията през 1972 г., когато съветският отбор играе срещу канадците. Въпреки ранното си оттегляне от Съветския национален отбор (той е само на 32) и фактът, че никога не е играл в Националната хокейна лига, редица спортни експерти в Русия и в чужбина смятат Третяк за един от най-великите хокеисти на XX век.
Този легендарен съветски вратар прави революция в играта, като пренаписва стила на игра на всички вратари през следващите години. Преди Яшин обикновената практика е повечето вратари да бъдат пасивни и да пазят вратата. Лев Яшин завинаги променя това с активното си присъствие на полето и с начина, по който ръководи отбраната. Той въвежда изтичването напред, за да може вратарят да посрещне идващите нападения – практика, която отдавна е възприета като стандарт в този спорт.
В рамките на професионалната си кариера Яшин, който е златен медалист от футболния турнир на Олимпиадата през 1956 г., е спасил над 150 дузпи, което го прави най-надеждният вратар в историята на играта. Заради черната му униформа и иновативния стил на игра получава прякорите "Черната пантера", "Черния паяк" и "Черния октопод".
Този съветски спортист остава в историята като първия, успял да преодолее височините от 6 и 6,10 метра. Докато печели шест поредни Световни първенства и злато на Олимпиадата през 1988 г., Бубка чупи световния рекорд за мъже 35 пъти.
Въпреки че рекордът на Бубка е подобрен през 2020 г. от шведския спортист Арманд Дуплантис, Бубка е спортна легенда и един от малкото спортисти, включени в Залата на славата на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации. След разпадането на СССР през 1991 г. Бубка, който е украинец по народност, става жител на страната.
Легендарната съветска спортистка попада във фигурното пързаляне случайно. Като дете Роднина боледува от пневмония 11 пъти, още преди да тръгне на училище. За да подобрят здравето ѝ, родителите ѝ я водят на ледена пързалка в Москва, което се оказва съдбоносно решение.
В началото на 1970-те Роднина вече е завладяла света на фигурното пързаляне, превръщайки се в единствения спортист в историята на този спорт, спечелил 10 поредни световни първенства и три поредни златни медала на Олимпиада – през 1972, 1976 и 1980 година. След като се пенсионира, Роднина гради кариера в руската политика и става депутат в руския парламент през 2007 година.
Роден в Азербайджан в семейството на арменка и евреин, Гари Каспаров, който веднъж казва, че се самоопределя като руснак, играе под съветския флаг, тъй като Азербайджан е част от СССР до 1991 година.
На 19 г. Каспаров вече е втори в световната класация след друг съветски шахматист – Анатоли Карпов. Тяхното съперничество е прословуто в света на шаха. След като в крайна сметка успява да победи дългогодишния шампион през 1985 г. Каспаров става най-младият безспорен световен шампион по шах. Тогава той е само на 22 години. Оттогава Каспаров заема първото място в класацията на най-добрите шахматисти в света рекордните 255 месеца.
След като се оттегля от спорта, Каспаров започва да се занимава с политика и е много критичен към управлението на страната. В момента той живее в Ню Йорк.
Нападателят Валерий Харламов е жива легенда за милиони съветски фенове на хокея, докато доминира съветския и международния хокеен свят от края на 1960-те до ранната му смърт през 1981 г., когато е само на 33 години.
Въпреки сравнително дребния си ръст, Харламов е господар на леда благодарение на своята невероятна скорост и умения. Като част от съветския национален отбор той печели два златни и един сребърен олимпийски медал през 1972, 1976 и 1980 година. Много години след смъртта му той все още се смята за един от най-великите хокеисти на всички времена. През 2005 г. е включен в Хокейната зала на славата.
Съветският спортист от арменски произход влиза в историята на вдигането на тежести като човека, поставил огромен брой световни рекорди. По-специално, Варданян е първият състезател в този спорт, който постига общо 400 кг в категорията 82,5 кг.
Варданян е четирикратен шампион на СССР – през 1977, 1979, 1981 и 1982 година. Той е и петкратен европейски шампион – през 1977, 1978, 1980, 1981 и 1983 година. Освен това има златен медал от Лятната олимпиада в Москва през 1980 година.
След разпадането на СССР Варданян влиза в арменската политика.
Съветската спортистка осигурява на СССР господстващо положение в бързото пързаляне с кънки на Олимпиадите през 1960-те. Скобилкова е и първият спортист, спечелил общо шест златни медала на Зимни олимпиади. През 1964 г. тя е и първата кънкобегачка, грабнала четири златни медала в рамките на една Зимна олимпиада. В рамките на кариерата си Скобилкова печели 25 златни медала на световни първенства и 15 златни медала на съветски национални първенства.
Тази съветска спортистка, родена в Украйна, докато страната е част от СССР, започва кариерата си на 19 години и бързо постига международна слава. Латинина често е смятана за човека, донесъл на СССР доминиращи позиции в този спорт.
Между 1956 и 1964 г. Латинина печели 14 индивидуални и 4 отборни олимпийски медала. На 14-ото световно първенство по гимнастика в Москва тя се състезава, докато е бременна в четвъртия месец, и печели пет от общо шест титли.
Този култов съветски футболист е роден в Киев, Украинска съветска социалистическа република, през 1952 година. Играе за "Динамо Киев" и за съветския национален отбор. В рамките на кариерата си Блохин отбелязва 42 гола за съветския отбор, с което си печели първото място в класацията на най-резултатните играчи в историята на съветския национален отбор.
Блохин се състезава за СССР на Олимпиадите през 1972 и 1976 г., както и за Световната купа на ФИФА през 1986 година. Носител на престижната "Златна топка", Блохин е избран и за най-добър футболист в Европа през 1975 година. Като цяло се смята за един от най-великите футболисти на всички времена. След като Украйна става независима държава, бившият футболист и треньор е избран за народен представител за два мандата.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си