През 1944 г. Червената армия осъществява десет мащабни стратегически настъпателни операции, в резултат на които е освободена почти цялата територия на Съветския съюз, разгромени са над 130 дивизии на противника, България, Румъния и Финландия преминават на страната на антихитлеристката коалиция, а нацистка Германия се оказва на ръба на пълен крах.
Характерна особеност на тези операции са високите темпове на настъпленията на Червената армия, съгласуваните действия на всички видове войски, оперативната и тактическа внезапност, както и ефективната масирана авиационна и артилерийска подготовка.
На 4 ноември същата година, докато изнася в Москва доклада си по случай "27-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, Йосиф Сталин за първи път изброява тези операции, като ги нарича "удари". Оттогава изразът се установява трайно.
Първият удар: Ленинградско-Новгородската операция (януари – март 1944)
След като разбива добре подготвената немска отбрана край Ленинград, съветската войска изтласква противника на 200-280 км на запад, като напълно сваля блокадата на втория по значимост град в Съветския съюз. 16-а и 18-а армия от Северната група понасят тежко поражение и са принудени да отстъпят на отбранителната линия "Пантера" на границата със съветска Естония.
Вторият удар: Днепровско-Карпатската операция (декември 1943 – април 1944)
Битката за десния бряг на Украйна се превръща в едно от най-мащабните сражения за цялата Втора световна война: от двете ѝ страни участват близо 4 милиона души. През по-голямата част от времето настъплението на Червената армия протича в тежките условия на калните пътища през пролетта и дълго продължилото лошо време. Въпреки това тя успява да освободи значителна част от Украйна и 1/3 от Молдова, както и да излезе на държавната граница с Румъния. Заради провала от поста си като командващ на Южната група от армия е свален фелдмаршал Ерих фон Манщайн.
Третият удар: Одеската и Кримската операция (март – май 1944)
Докато през 1941 г. на Вермахта му трябват 250 дни, за да завладее главната база на съветския Черноморски флот – Севастопол, то през 1944 г. Червената армия се справя само за три дни. Освобождението на Южна Украйна и Крим позволява да се обезопасят фланговете на настъпващите към Румъния съветски войски, а корабите отново да се върнат в базите си на полуострова. Скоро те вземат в ръцете си контрола над цялата акватория на Черно море.
Четвъртият удар: Виборгско-Петрозаводската операция (юни – август 1944)
Главната цел на широкомащабното настъпление в Карелия през юни 1944 г. е Финландия да бъде изкарана от войната. Независимо от факта, че противникът е съсредоточил над 70% от силите си в Карелския провлак, Червената армия успява да пробие отбраната му и да завладее Виборг и Петрозаводск. Изправено пред опасността съветските войски да навлязат дълбоко в територията на страната, финландското правителство започва да търси възможност да сключи мир със СССР.
Петият удар: Беларуската операция (юни – август 1944)
В хода на Беларуската настъпателна операция "Багратион" Червената армия демонстрира пред Вермахта какво представлява съветският блицкриг. Готвената при максимална секретност операция е напълно неочаквана за немците. Само за два месеца боеве, войската на трите съветски фронта, в страхотна координация на действията си, успява да се придвижи с 600 км на запад, като разгромява Централната група от армии и освобождава териториите на Беларус, Източна Полша и Прибалтика.
Шестият удар: Лвовско-Сандомирската операция (юли – август 1944)
В резултат на Лвовско-Сандомирската операция групата от армии "Северна Украйна" е силно засегната – 32-те немски дивизии губят около 70% от личния си състав, а 8 са напълно унищожени. Червената армия освобождава напълно Украйна и прекъсва връзката между северните и южните немски групировки, които вече могат да контактуват единствено по заобиколен път през териториите на Украйна и Чехословакия.
Седмият удар: Яско-Кишиневската и Букурещко-Арадската операция (август – октомври 1944)
Съкрушителният разгром на немско-румънските войскови групировки в Молдова и пробивът на Червената армия в територията на Румъния водят дотам, че на 23 август крал Михай I извършва държавен преврат, като арестува маршал Йон Антонеску и членовете на неговото правителство. Румъния преминава на страната на антихитлеристката коалиция и нейната армия помага на 2-и Украински фронт, воден от маршал Родион Малиновски, да освободи почти цялата територия на кралството от немските и унгарските войски в края на октомври.
Осмият удар: Прибалтийската операция (септември – ноември 1944)
Независимо от факта, че в резултат на операцията "Багратион" разположените в Прибалтика войски на Северната армейска група се оказват в опасност да бъдат откъснати от основните сили, Хитлер издава заповед районът да бъде удържан до последно. В тежките боеве на Червената армия ѝ се налага да преодолява дълбоката ешелонирана отбрана на противника, особено в района на Рига и на островите от Моонзундския архипелаг. След като на 10 октомври излиза на крайбрежието на Балтийско море южно от Мемел (Клайпеда), съветската войска отрязва Северната армейска група в Западна Латвия. Блокираната от Червената армия групировка на противника просъществува до самата капитулация на Германия и си спечелва шеговито прозвище сред съветските войници – "лагерът на въоръжените военнопленници".
Деветият удар: Източнокарпатската и Белградската операция (септември – октомври 1944)
На Червената армия ѝ се налага да започне настъпление в Карпатите в началото на септември 1944 г., спешно и без необходимата подготовка, след като получава молба за помощ от участниците в избухналото в края на август въстание в Словакия. Независимо, че съветските войски така и не успяват да пробият до въстаниците, те разбиват армейската група, водена от Хайнрици и превземат Източна Словакия. Едновременно с това войската на 3-и Украински фронт, водена от маршал Фьодор Толбухин, съвместно с обединенията на Народно-освободителната армия на Югославия изтласкват противника от голяма част от югославската територия и на 20 октомври влизат в Белград.
Десетият удар: Петсамо-Крикенеската операция (октомври – ноември 1944)
В съветското Заполярие немците не успяват да постигнат нито един сериозен успех за цялата война. Въпреки това, в началото на октомври 1944 г. те все още контролират съветската територия западно от Мурманск, която прикрива пътя до така важните за Третия райх находища на мед, никел и молибден в северните области на Норвегия и Финландия. След като преодолява дълбоко ешелонираната отбрана на противника в тежките условия на местността, войската на Карелския фронт, водена от генерал Кирил Мерецков, с подкрепата на корабите от Северния флот и морски десанти, успява да освободи региона от противника и в края на октомври стъпва на норвежка територия.