Вярно ли е, че съветските граждани задължително са почивали по цял месец?

Съветска Русия е една от първите държави в света, която въвежда нормирания работен ден и платения отпуск на законодателно ниво. През няколкото десетилетия на съществуването на СССР продължителността на платения отпуск се променя, но в годините след Втората световна война той продължава цял непрекъснат месец, а по-късно – дори повече.

Кога се появява отпуската в Русия?

Днес дори е трудно да си представим това, но преди 1917 г. хората работят в заводите без никаква отпуска. Може би, естествено, могат да си починат, ако началниците им позволят, но за периода на ваканцията те не получават заплата. Освен това работният ден продължава не 8, а 10 часа, а единственият почивен ден е неделя. Но на практика веднага след революцията се въвежда понятието "платен отпуск" за всички работещи граждани.

Отпуските в Съветския съюз са отменяни само веднъж – по време на Великата отечествена война. Но дори и тогава има отделени средства за платен отпуск – просто те се прехвърлят в специален фонд за работещите, до който те получават достъп след края на войната.

Колко дни отпуска имат хората в СССР?

До 1967 г. годишният платен отпуск е 12 работни дни плюс допълнителни дни в зависимост от условията на труд, а след 1967 г. основната отпуска е увеличена на 15 работни дни плюс допълнителните дни. Общо те могат да достигнат до 36 (работни дни!) в зависимост от местоработата, стажа и колко вредно е производството.

Така например, гражданите, работещи в научните и учебните заведения, ползват годишен отпуск между 24 и 48 работни дни, а работещите в Далечния север имат 18 допълнителни дни отпуск. За над 3 години стаж в горската промишленост се полагат 6 допълнителни дни. Интересна подробност е, че в повечето случаи отпускът се ползва наведнъж, т.е. хората почиват по месец и отгоре, макар че в закона няма заложени норми за разделянето на отпуската на няколко периода.

"Винаги си вземах отпуска по 28 работни дни – винаги цялата, никой не делеше тези дни", спомня си Нина Григориева от Московска област, която по професия е отпик.

"Докато бях малка, баба и дяло си вземаха отпуска и прекарваха по 3-4 седмици на морето. Тоест, отпуската беше една и беше дълга", споделя Юлия Петушкова от Нижни Новгород.

Между другото, много хора прекарват отпуската си в санаториуми, където процедурите продължават най-малко три седмици – добавете към този период и пътя и ще разберете, че в разбиването на отпуската няма особен смисъл. Най-желаният сезон за отпуските е лятото – понякога цели смени излизат почивка, а през това време механиците проверяват оборудването. "Кадифеният сезон" също се радва на високо търсене, тъй като тогава по курортите вече няма тълпи от хора, но времето все още е топло.

В годините на СССР има и доста интересна система за изчисляване на заплатите по време на отпуската: всеки служител получава заплатата си за миналия месец плюс тази за изработените дни в текущия месец, плюс дните от отпуската, които се изчисляват по сложна формула, но на практика заплатите са еднакви, като се получават и допълнителни пари за извънредния труд и т.н.

През 1991 г., в самия край на съществуването на СССР, отпуската вече е достигнала 24 работни дни, а през 2002 г. тя е променена на 28 календарни дни съгласно препоръките на Европейската социална харта.

А какво става, ако човек не си вземе отпуската?

Една от особеностите на съветското трудово законодателство е свързана с изготвянето на графиците за отпуск за следващата година. Това се случва в края на текущата година. Естествено, не винаги човек успява да осъществи плановете си – в такъв случай, е възможно той просто да вземе парична компенсация за изработените дни. Но това зависи много от местоработата и се случва изключително рядко.

"Не ни задължаваха – ако някой служител не искаше да си вземе отпуска, той можеше да получи компенсация. Например, ако някой е боледувал дълго и вече си е починал, той си взема компенсация", спомня си Татяна Сорокина, която в късните години на СССР работи в библиотека в Москва. "А в училищата и в университетите, които не работят през лятото, вземането на отпуските беше задължително".

Самата тя споделя, че е можела да си вземе отпуска по всяко време и дори да я разбива на няколко периода със съгласието на администрацията (това право имат майките на деца до 16 години), а целият ѝ отпуск е бил цели 2 месеца (след аспирантурата). "Но обикновено планирахме предварително и си правехме график на отпуските, така че отсъствиетo на някой от сътрудниците да не се отразява на работата", споделя тя.

"Баща ми ми е разказвал, че отпуската може да се взема само наведнъж и само съгласно графика", казва Валентина Пахомова. "Той работеше в Ковров (Ивановска област). Ако някой не искал да си почине за полагащото му се време, му плащали".

"А баща ми никога не си взема целия отпуск", казва Юлия Петушкова. "Седмица за ремонт, три дни на вилата – останалото в пари".

А как стоят нещата днес?

Голяма част от законодателството, уреждащо отпуските, е прехвърлено в съвременното законодателство. Например, също както по-рано, в предприятията се правят графици (макар че днес датите могат да се сменят свободно). Работниците имат общо 28 календарни дни отпуск и допълнителни дни в зависимост от условията на труд и професията. Има обаче и някои промени: днес е указано, че отпуската може да се разбива на няколко части, като една от тях не бива да е по-кратка от две седмици. В миналото парите за неизползвания отпуск се връщат в края на годината, но сега неизползваните дни просто се прехвърлят към следващата година. В някои компании има практика служителите, които са си почивали малко, да бъдат пускани в извънреден отпуск. При уволнение за неизползваните дни от отпуската се изплаща компенсация.

Разказваме ви още какво е могъл да си позволи съветският гражданин в отпуск!