За какво Сталин разжалва един от съветските маршали по време на Втората световна?

Да стане маршал на Съветския съюз е заветна мечта и връх в кариерата на всеки военачалник от Червената армия. Именно такива пълководци, като Жуков, Рокосовски, Василевски, Конев, Мерецков, Говоров, които са командвали фронтове и са възглавявали Генералния щаб, гарантират разгрома на нацистка Германия през Втората световна война. Само че в цялата поредица "маршали на Победата" има един "маршал на пораженията". Нееднократно на Григорий Иванович Кулик му се предоставя шанс да се прояви на бойното поле, но по едни или други причини той така и не успява да се възползва от него.

Артилерията става делото на целия живот на Григорий Кулик. По време на Първата световна война той се издига от редови до старши подофицер в артилерията, успешно командва артилерийски части и подразделения през Гражданската война. При отбраната на Царицин (по-късно Сталинград) Кулик се запознава със Сталин и успява да заслужи голямо уважение от бъдещия "баща на народите". Вече през следвоенните години Григорий Иванович възглавява Главното артилерийско управление на Червената армия.

"Трябва да бъдем справедливи към него и да кажем, че властолюбието и нетърпимостта не изчерпваха характера на Кулик. За разлика от някои свои подчинени той не се страхуваше от отговорност и понякога, ръководейки се от своето собствено разбиране на интересите на нещата и задачите за повишаване на отбранителната способност на страната, вземаше повече от рисковани решения", пише за Кулик конструкторът на артилерийско въоръжение Василий Грабин. Така например в самия разгар на масовите репресии в страната, станали известни като "Големия терор", Григорий Иванович изпраща писмо на Сталин. В него той изразява безпокойство по повод чистката сред командния състав на Червената армия, защото тя подкопава боеспособността на Съветския съюз. При все това този епизод не води до никакви отрицателни последици за военачалника.

Завръщането на бойното поле в края на 1930-те години става за Кулик откровен неуспех. По време на сраженията срещу японците на река Халхин Гол през юли 1939-а той отговаря за използването на артилерията. При все това в най-критичния момент на военното противопоставяне той се опитва да се намеси в командването на всички войски, което е поверено на Георгий Жуков. В крайна сметка Григорий Иванович получава мъмрене от Москва и незабавно бива отзован в столицата. 

За Кулик, както и за целия съветски генералитет, началото на войната се оказва провал. При все това именно артилерията, подготвена от Григорий Иванович, изиграва ключова роля за пробива на линията "Манерхайм" през февруари 1940 година. На 21 март същата година му е присвоено званието Герой на Съветския съюз "за образцово изпълнение на бойните задачи на командването в съветско-финландската война". На 7 май той получава званието маршал.  

След нападението на Германия срещу Съветския съюз маршал Кулик е изпратен да окаже помощ на командването на Западния фронт, но на практика, веднага след пристигането си, попада в обкръжение. "Поведението на заместник народния комисар по отбраната маршал Кулик е неразбираемо", докладва по-късно началникът на 3-и отдел на 10-а армия полковият комисар Лос: "Той заповяда на всички ни да си махнем отличителните знаци, да хвърлим документите си, след това да се преоблечем със селски дрехи и самият той се преоблече със селски дрехи. В него самия нямаше никакви документи, не зная дали ги беше взел със себе си от Москва. Предлагаше да хвърлим оръжието, а на мен лично – ордените и документите, но освен неговия адютант, с чин майор, забравих фамилията му, никой не хвърли нито документите си, нито оръжието. [Кулик] каза, че така, ако попаднем при врага, той ще ни вземе за селяни и ще ни пусне". Обкръжените си пробиват път до своите едва след две седмици.

Следващият провал на маршала става 1-ата Синявинска операция през септември 1941 година, при която не успява с подсилената 54-а армия да пробие обръча на блокадата на Ленинград от външната страна. Една от главните причини за поражението става поредният конфликт между Кулик и Жуков, който в този момент е командващ Ленинградския фронт и ръководи пробива откъм обсадения град. Страните така и не успяват да споразумеят за съвместни координирани действия. "С горчивина си спомням този човек, – пише в мемоарите си маршал Александър Василевски. – В началото на войната той неуспешно изпълняваше задачите на Генералния щаб по Западното направление, след това също толкова лошо командваше една от армиите край Ленинград. Заради личните си отрицателни качества той не се ползваше с уважение сред войските и не умееше организирано да ръководи действията на войските". 

"Г. И. Кулик беше слабо организиран човек, който мисли много за себе си и приема всички свои действия за непогрешими. Често беше трудно да се разбере какво иска, към какво се стреми. Най-добрият метод на работа според него беше да държи в страх подчинените. Неговият любим израз при възлагането на задачи бе: 'Затвор или ордени'", спомня си главният маршал на артилерията Николай Воронов.

Последната капка, преляла чашата на търпението на Сталин, стават събитията от началото на ноември 1941 г. в Крим. В качеството му на упълномощен от Генералния щаб на върховното главнокомандване той получава заповед с всички сили да задържи град Керч, в източната част на полуострова. Вместо това Григорий Иванович, като вижда отслабените и неорганизирани войски, дава заповед да се евакуират през протока, на Таманския полуостров, където възнамерява да организира отбрана. В края на 50-те години разследване на специална комисия установява, че при тези условия не е било възможно да се удържи градът. През военните години обаче върховното командване е било на друго мнение и Григорий Кулик е обвинен във военно длъжностно престъпление.

Освен че предава Керч, въпреки заповедта на Сталин маршалът бива обвинен за загубата на Ростов на Дон, където го праща пак Генералният щаб в качеството му на негов представител. "Престъплението на Кулик е в това, че той изобщо не е използвал наличните възможности за защитата на Керч и Ростов, не е организирал отбраната им и се е държал като страхливец, подплашен от германците, като пораженец, изгубил перспективата и невярващ в нашата победа над германските завоеватели", се посочва в заповедта на Народния комисар по отбраната Йосиф Сталин. На 19 февруари 1942 г. на Кулик му са му отнети званията маршал и Герой на Съветския съюз, а също и всички награди.

Григорий Кулик е понижен до звание генерал-майор и продължава ограничено да участва във военни операции, но така и не постига никакви видими резултати. По някое време той е повишен до генерал-лейтенант и му връщат част от наградите, но след неудовлетворителна работа в Главното управление на формированията и окомплектоването РККА отново е разжалван до генерал-майор.

Григорий Иванович никога не се е считал за виновен за своите неуспехи. На практика заточен на поста заместник-командир на Приволжкия военен окръг след войната, той открито критикува "парашутистите" в редиците на висшия команден състав на разговори на маса с колеги и не спестява обвиненията си срещу ръководството на страната. В крайна сметка, в началото на 1947-а, Кулик, заедно с генералите Василий Гордов и Филип Рибалченко от същия район, е арестуван и три години по-късно разстрелян "по обвинение в организиране на конспиративна група за борба със съветската власт". Едва по време на управлението на Никита Хрушчов посмъртно са му възстановени званието маршал, званието Герой на Съветския съюз и правата на държавните награди.

А знаете ли, че и великият съветски маршал Георгий Жуков се изправя срещу Сталин след Втората световна? Разказваме ви какви са последствията!