Червеното знаме
Според болшевиките червеният цвят на комунистическото знаме символизира кръвта на хората, борещи се за свобода. Това обяснение е препратка към революционната Франция от края на XVIII век, когато червеното знаме се появява за първи път като символ на бунта срещу монархията.
Червеното знаме се използва от социалисти и анархисти от различен тип, но след 1917 г. става известно като символът на съветска Русия, а впоследствие и официалният флаг на СССР.
Петолъчката
Звездата с пет лъча или петолъчката като знак за защита и сигурност е известна от над 3000 години. Използвали са я народи от различни култури – от древна Гърция и Персия до Япония и коренните народи на Америка.
В Руската империя символът е използван на нашивките на определени чинове военни. През 1917 г. по заповед на Александър Гучков, министър на отбраната и военноморския флот във временното правителство, към кокардите на шапките на руските войници е добавена петолъчка. Когато болшевиките превземат Зимния дворец в Санкт Петербург на 25 октомври 1917-а, на помощ им се притичат няколко хиляди моряци с петолъчни звезди на униформите. Според Виктор Кибалчич, съветски революционер и писател, след това петолъчката се превръща в един от основните символи на съветска Русия.
В съветската идеология звездата става червена, защото основният цвят на революцията е червеният. Петте ѝ лъча символизират обединението на петте световни континента в борбата за свобода. Червената петолъчна звезда също е знак на Марс, древноримския бог на войната, и символизира защитата на мирния труд на работниците и селяните. През 1918 г. става основен символ на Червената армия.
Сърп и чук
Главният елемент в герба на Съветския съюз, сърп и чук, е символ, създаден от ранните болшевики. Той е израз на обединението на работническата класа и селячеството. Приема се, че негов автор е художникът Евгений Камзолкин (1885-1957), който го създава през 1918 година.
С течение на времето сърпът и чукът стават част от официалния герб на СССР и съветския флаг.
"Работници по света, обединете се!"
Мотото първоначално е създадено на немски – "Proletarier aller Länder, vereinigt Euch!" – и се превежда като "Пролетарии от всички страни, обединете се!". Фразата е на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които са я използвали в техния "Манифест на комунистическата партия", публикуван за първи път в Лондон през 1848 година.
Първоначалното значение на думата "пролетариат" идва от древноримската "пролетариан" – който дава потомство. Тази дума се е използвала за бедните граждани на Рим (за разлика от аристокрацията), които не са имали нищо друго освен потомци (proles на латински). За римската държава тези хора са били полезни единствено с това да раждат бъдещи граждани на Рим. На съвременен език те са били бедняци. Затова Маркс и Енгелс са използвали думата "пролетариат", за да нарекат с нея най-бедната и най-угнетената класа – работниците.
От XIX в. този девиз е бил популяризиран от социалистите от всякакъв род. На герба на СССР надписът "Пролетарии от всички страни, съединете се!" е изписан на езиците на всички съюзни републики, а на гербовете на републиките – на езика на съответната република и на руски. Девизът е отпечатан с главни букви на сметките, титулната страница на всички политически документи на Комунистическата партия и на много други места.
"Интернационалът"
Текстът на "Интернационала" е написан от френския поет и революционер Южен Един Потие (1816-1887) по времето на Парижката комуна – френското революционно правителство, което е просъществувало 72 дни. Първоначално текстът е изпят на мелодията на "Марсилезата", но от 1888 г. се използва оригинална музика, чийто автор е Пиер де Гейтер, белгийски работник и композитор.
Интернационалът е преведен на много езици и се превръща в универсална визитна картичка за социалисти и комунисти, подобно на предшественичката си "Марсилезата". Владимир Ленин казва: "Без значение в каква държава се намира съзнателният работник, независимо къде го хвърля съдбата, колкото и чужд да се чувства, без език, без познати, далеч от родината си, той може да намери другари и приятели с познатата мелодия на 'Интернационала'". През 1918-1944 г. "Интернационалът" е държавен химн на СССР, а след това е приет новият държавен химн.