Най-резултатният стрелец на Червената армия обаче не успява да получи наградата си, защото загива в бой, пише "Российская газета".
Интересното е, че боят, в който 35-годишният шлосер от Перм се отличава, е първият в неговата военна биография. На 25 септември 1942 г. Фьодор Григориевич е призован в Червената армия и след обучение е зачислен като помощник-стрелец на противотанково оръдие в 58-ма мотострелкова бригада на Югозападния фронт.
Противотанковите 14,5-мм оръдия ПТРД и ПТРС решително поразяват леките немски танкове. За да бъдат обаче унищожени по-мощните Pz-III и Pz-IV, те трябва да бъдат ударени в кърмата или отстрани. Затова на Съветите им се налага да водят ефективен огън от разстояние 150-200 метра.
Легендарният бой се случва на 12 януари 1943 г. около Дядин и Поцелуев в Ростовска област, когато група армии "Холлидт" на германците хвърля в контраатака 20 танка. Немските танкисти обаче настъпват, без да разузнаят местността – степта се оказва прорязана от стръмни дерета, които са затрупани от сняг и така стават "вълчи ями" за бронетехника.
"Старцев беше втори номер в разчета на ПТР и в задачите му влизаше подаване на патрони, носене на кутии с боеприпаси. Но предишният ден първи номер на разчета- сержант Егоров, бе ранен, и редник Старцев остана сам с оръжието. Това бе първият бой в живота му. Старцев веднага прецени ситуацията и намери единствения верен ход. Той видя, че точно по хода на немските танкове пътят се пресича от тясно дере със стръмни склонове. Забелязвайки дерето, танковете забавиха ход и започнаха да се разпръскват и да търсят удобен проход", пише в свой труд историкът Наталия Зайцева.
Маневрирайки, танковете откриват за огъня на ПТР страните и кърмата си, а стрелецът успява да унищожи четири машини. Германските танкисти опитват да извадят машините и така губят още три танка. След това Фьодор Старцев сменя позицията си и се спуска към друг склон на дерето, който го предпазва от огъня на противника. Сменяйки позициите, той успява да унищожи още четири бронирани машини и скоро към червеноармейците се приближават танкове на 2-ри танков корпус.
След няколко дни – на 17 януари, Фьодор Станцев унищожава още три немски танка, а четвъртият, вече горейки, на пълен ход се врязва в позицията му. Смелият войник е погребан в братска могила в Поцелуев в Ростовска област. Неговият резултат от 15 унищожени танка е сред най-добрите от Великата отечествена война.