Каква е причината за войната между Русия и Франция през 1812 година?

В тази статия няма да се впускаме във военните подробности около кампанията на Наполеон срещу Русия през 1812 г. – тях можете да намерите ТУК. Вместо това, ще се опитаме да обясним политическите и икономически мотиви зад най-големия военен конфликт на XIX век.

"Руската кампания" на Наполеон през 1812 г.

Основната причина за началото на войната между Наполеонова Франция и Русия през 1812 г. са санкциите – т. нар. "континентална система" на Наполеон. Какво обаче представлява тя?

През 1792-1793 г. Република Франция участва във Френските революционни войни – Франция се бие срещу Великобритания, Австрия, Прусия, Русия и още няколко монархии. "Старите" монархии в Европа ненавиждат републиканската система на управление, наложена във Франция. Междувременно Наполеон Бонапарт се появява на сцената – млад и гениален военнокомандващ, който през 1799 г. вече е фактически лидер на Франция.

В началото на 1800-те Франция вече е завоювала територии на Италианския полуостров, в Нидерландия и в Рейнска област. Великобритания е единственият останал противник на Франция в Европа. След Битката при Трафалгар през 1805 г. става очевидно, че френският флот е безполезен срещу британския, така че Наполеон започва да засилва своята Континентална система – мащабно ембарго срещу британската търговия на европейския континент.

Наполеон иска да унищожи възможностите на Великобритания да търгува, да я изтощи финансово. Според Берлинския декрет от 1806 г. "Британските острови са обявени в състояние на блокада". Документът забранява всякаква търговска кореспонденция с Великобритания. Европейските страни обаче постоянно нарушават блокадата, което кара Франция да ги атакува. Руската империя, основният икономически партньор на Великобритания по онова време, също е един от основните врагове на Франция и ключова пречка за успешната реализация на Континенталната система.

Русия и Континенталната система

В Битката при Фридланд (1807) Наполеон побеждава, да не кажем че смазва, руската армия. След това Александър I се съгласява да подпише Тилзитския мир, според който Русия и Прусия се съюзяват с Франция срещу Великобритания и Швеция.

Тилзитският мир предизвиква гняв сред руското общество – помиряване с републиканец, чиято армия е убила хиляди руски войници! През 1810 г., обаче, Русия възобновява търговските си отношения с Англия чрез други държави, а на френските стоки са наложени солени мита. Междувременно, Наполеон се опитва да засили връзките си с Александър I, като предлага ръката си на сестрите на Александър, но два пъти получава отказ.

През 1811 г. Наполеон вече говори открито за враждебното си отношение към Русия. Той споделя с френския посланик във Варшава Доминик Дюфур де Парад: "След пет години ще съм господар на света, остава само Русия; но ще я смажа… След това ще съм господар и на моретата и, разбира се, цялата търговия трябва да минава през моите ръце". Очевидно е, че войната е близо.

За какво е войната с Русия

Ще пропуснем безбройните детайли около враждата между Русия и Франция по онова време и ще се спрем на основните събития от войната. Към 24 юни 1812 г., когато Великата армия нахлува в Руската империя, като прекосява р. Неман, Наполеон разполага с 588 000 войници срещу 480 000 руснаци, но руснаците се бият на родна земя с помощта на партизани, които всяват ужас сред французите през целия им "престой" в Русия.

Както отбелязва изследователят Михаил Белижев: "Самият мащаб на войната е уникален. За първи път от XVII в. на територията на Руската империя се води война, което е истински шок за хората. Москва, сърцето на империята, е предадена на французите и е унищожена до голяма степен – по онова време това се смята за национална катастрофа. Страната търпи огромни загуби: близо 1 милион жители на Русия загиват между 1812 и 1814 година; материалните щети се изчисляват на няколко милиарда рубли".

Великата армия решително навлиза в Русия и, въпреки непрекъснатата съпротива на руската армия, настъпва към Смоленск – крепостта, смятана за "ключ към Москва". През август 1812 г. тази крепост е превзета. Атаката, обаче, не е никак лесна – докато отстъпват, както руската армия, така и цивилното население унищожават храната, мунициите и всички активи, които врагът би могъл да използва. Кой налага тази политика?

Шотландецът зад руската победа

Михаил Андреас Барклай де Толи (1761-1818) е балтийски немски офицер от шотландски произход на служба в Русия. Потомък на шотландския клан Барклай, той израства в Санкт Петербург и постъпва на военна служба през 1776 година. По-късно става фелдмаршал на Руската империя.

Барклай е военен министър през 1810-1812 година. Той подготвя руската армия за решителната борба с Наполеон, като нарежда и лично създава множество тактически и стратегически наръчници и ръководства за войниците и офицерите. Когато войната започва, Барклай и генерал Пьотр Багратион са главнокомандващи на руската армия.

Именно Барклай обаче създава плана за действията на руската армия по време на тази война: с т.нар. "тактика на опожарената земя" и отдръпването в Централна Русия, за да може френската армия да изчерпа ресурсите си. Барклай правилно предполага, че френските маршрути за снабдяване ще станат твърде дълги, за да може армията да се снабдява от Европа, а руските партизани и армията ще свършат останалото и ще разбият врага.

На Съвета във Фили, който се провежда малко след Битката при Бородино, Барклай решително гласува "за" Москва да бъде оставена на Наполеон – мъдър стратегически ход, който в крайна сметка хваща френския император в студената, опустошена и горяща Москва, без никакви запаси. Доверявайки командването на армията на Михаил Кутузов, Барклай все пак остава начело на една от армиите и по-късно се бие в руската Европейска кампания през 1812-1814 година.

Вижте още: Наполеон в смъртоносен капан: как Кутузов жертва Москва, за да спечели войната

Руските историци на кампанията от 1812 г. са единодушни, че първоначалната стратегия на Барклай не е променена от Михаил Кутузов, след като той поема командването на армията. След победата над Наполеон, Барклай е обсипан с награди и признания. Император Александър I го издига до статут на княз и хората масово смятат, че той е мозъкът, довел до руската победа над Наполеон.

Междувременно, Континенталната система на Наполеон, която е основният повод за нападението му над Русия, е прекратена от самата Русия още през септември 1812 г., когато Александър I публикува манифест за възобновяване на търговските отношения между Русия и Великобритания.