Как китайците помагат на болшевиките да удържат властта в Русия

"Китаецът е издръжлив и не се бои от нищо. Родният му брат загива в битка, а на него няма да му мигне окото... Ако той си даде сметка, че срещу него стои враг, то на този враг лошо му се пише. Китаецът ще се сражава до последно", пише Йоан Якир в "Спомените на стария красноармеец".

Над 40 000 китайци участват в гражданската война в Русия в редиците на Червената армия. Какво обаче ги е накарало да се включат в напълно чужд за тях конфликт на чужда земя?

Под знамената на революцията

През 1917 г. в Русия живеят до 200 000 китайци, които се изхранват с тежък труд в промишлеността, селското стопанство и строителството. Чрез евтината работна сила, активно вербувана в Китай, царското правителство се опитва да реши проблема с дефицита на работна ръка, предизвикан от Първата световна война.

С идването на власт на болшевиките и началото на гражданската война китайците в Русия се оказват в трудно положение. В страната, изпаднала в хаос, за тях няма възможност да изкарват прехраната си. Когато Сибир, северните и южните пристанища, попадат под контрола на белите и интервенционистите, то за китайското население от Централна Русия пътят към дома е затворен. Пък и не всички искат да се върнат в Китай, който по онова време преживява така наречената Ера на милитаристите, през която страната е раздирана от сблъсъци между военнополитически клики.

За струпалите се в големите градове китайски пролетарии едва ли не единственият начин да изхранят себе си и своите семейства, а също и да спечелят пари за път до родината, става службата в Червената армия. "Китайците гледаха много сериозно на заплатата. Лесно даваха живота си, но искаха да им се плаща навреме и да се хранят добре", спомня си Якир.

Парите обаче не са единствената причина хиляди китайци да застанат по червените знамена. Идеологията на социалистическата революция и построяването на комунизма за тях се оказват близки по дух. "Царска Русия и Китай се отдалечиха. В Китай господстваше манджурската династия: и там, и тук богаташите живееха охолно, а бедните – в глад и студ", пише боецът Чен Бо Чуан в спомените "Дните и нощите в Сибир".

Болшевиките добре усещат декадентските настроения сред китайските имигранти и успешно водят сред тях активна пропагандна работа като им предлагат заедно да построят нов справедлив свят. В големите градове започват да се издават вестници на китайски език: "Великото равенство", "Комунистическа звезда", "Китайски работник" и други. Китайската общност е твърде и приятно изненадана, когато разбира (благодарение на упорството на болшевиките), че Ленин навремето е осъдил смазването от великите държави на националното въстание на боксьорите (ихетуаните) от 1900 година, надигнали се срещу чуждестранното присъствие.

В крайна сметка в редиците на Червената армия се записват десетки хиляди китайски доброволци. Едни са се надявали да спечелят за парче хляб, други са мечтаели да си пробият път до родината, трети са били обхванати от идеите на световна революция, а четвърти не са имали нищо против да се възползват от суматохата, която цари в Русия по онова време, и безнаказано да се отдадат на грабежи.

Червената гвардия

Китайските войници бързо си спечелват славата на едни от най-дисциплинираните и боеспособни в Червената армия. Те не са могли да дезертират, да се слеят сред чуждо за тях население в чужда страна, затова предаността им не се е поставяла под въпрос. "Китайските бойци винаги се отнасяха изключително често и добросъвестно към задълженията си и затова си извоюваха голямо доверие сред командването", пише войникът Чжан Цзи Сюан в спомените "Рамо до рамо".

"Всички те са храбри воини, но едно нещо не понасят - блясъка на сабя", посочва партийният деец Яков Никулихин в книгата "На фронта на гражданската война": "Казаците разбраха това и през слънчевите дни преди атака размахваха голите си шашки във въздуха. Тогава китайците бяха обземани от панически страх и се криеха сред високите слънчогледи. А въобще китайският красноармеец е храбър, не отстъпва пред дъжда от куршуми и храбро се сражава".

Белите ненавижда особено много червените китайци, наравно с другите чужденци в Червената армия: латвийци, естонци, унгарци. "Диваците, неверниците и германските шпиони" са се смятали за един от основните стълбове на болшевишката власт и когато са ги вземали в плен, са предпочитали да ги разстрелват на място.

От Полша до Тихия океан

Общо 40 000-те китайски войници никога не са действали като единна сила. Из цялата страна са се създавали отряди с численост не повече от 2000-3000 души в състава на по-големи подразделения на Червената армия. Китайци са служели и в 25-а стрелкова дивизия на най-легендарния червен командир Василий Чапаев и дори в личната охрана на Ленин.

Една от най-надеждните и издръжливите червени части в Урал и Сибир е 225-и Китайски интернационален полк под командването на Жен Фучен. След гибелта му на 29 ноември 1918 г. той е награден посмъртно с ордена Червено Знаме, а Ленин лично се среща с неговата вдовица и децата им.

Около 500 китайски кавалеристи служат в най-доброто воинско формирование на болшевиките - 1-а конна армия на Семьон Будьони. По време на съветско-полската война те заедно с част от армията нанасят контраудар на противника край Висла, отрязани от основните сили и принудени да отстъпят на територията на Германия, където са интернирани. Германците са държали китайците отделно и са ги агитирани да останат при тях на служба, но те им отказват и скоро се връщат в Русия заедно с останалите войници.

Сред червените китайци в Далечния изток на Русия се прославя партизанският отряд на комуниста Сан Ди У. Той който успешно воюва срещу местните Бели казашки войски, японските и американските интервенционисти, а също и срещу китайските бандити хунхузи. Самият предводител се е отличавал с небивала храброст, не веднъж е влизал в ръкопашен бой, четири пъти е раняван и дори успява да дерайлира американски парен локомотив.

Китайци се сражават и на страната на белите. Имало е случаи, когато на фронта те се изправят едни срещу други със своите сънародници от Червената и без много да му мислят са преминавали на тяхна страна

Палачи

Желязната дисциплина на китайските войници се проява не само в сраженията. Изпълнителността им и безпрекословното подчинение на заповедите са били особено полезни при провеждането на наказателни акции и разстрели. Там, където руснаците са могли да трепнат, китайците са действали точно и без емоции.

Не всички са били комунисти и не всички са изпитвали ненавист към класовия враг. Много от тях са се отнасяли към схватките с врага и разстрелите на разбунтували се селяни и работници равнодушно, като към рутинна работа, за която те получават пари.

Поетесата Зинаида Гипиус, преди бягството си от съветска Русия в края на 1919 година, живее в Петроград (Санкт Петербург). В дневника си тя е записала: "А знаете ли какво е китайско месо? Ето какво е: труповете на екзекутираните белогвардейци, както е известно, спешната служба дава на животните от зоологическата градина... В разстрелите участват китайци. И тук, и в Москва. Когато обаче те убиват, както и когато пращат трупове на животни, китайците мародерстват. Не дават всички трупове, по-младите ги скриват и продават месото като телешко... Д-р Н. си купил "с кост" и разпозна човек... В Москва цяло семейство било отровено..."

"Бързата атака на разузнавачи пешаци и на 1-и батальон отхвърли китайците", спомня си офицерът от бялата армия Антон Туркул: "Близо триста китайци бяха заловени. Мнозина от тях имаха на пръстите си златни брачни халки, взети от разстреляни, а в джобовете им намериха табакери и часовници, също от разстреляни. Азиатските палачи на ЧК, с тяхната воня на плъхове, със сплъстени черни коси, с плоски тъмни лица, накараха нашите да се ожесточат. Всичките триста китайци бяха разстреляни. "

След войната

След приключването на гражданската война китайци продължават службата си в редиците на милицията, Червената армия и съветските спецслужи. Те се борят с бандитизма, охраняват маршрути за доставка на хранителни продукти за гладуващите губернии при масовия глад 1921-1922 година, отнел живота на близо 5 милиона души.

Стотици решават да останат завинаги в Съветския съюз. Женят се за рускини и работят в промишлеността и селското стопанство. Така например Ча Ян Чи завършва агрономия и активно развива отглеждане на рисове в Северен Кавказ.

Мнозинството червени китайци все пак се връщат в родината. С натрупания богат боен опит и допълнителна специална подготовка те поемат към дома, за да помогнат на Мао Дзъдун да установи там съветска власт, а скоро стават и ядрото на Комунистическа партия на Китай.