Десетки хиляди деца са участвали в най-жестокия и кръвопролитен конфликт в историята на човечеството – Втората световна война. Разбира се, непълнолетните не са подлежали на военна служба и са работели основно в заводи по производството на снаряди в тила. Имало е обаче и такива, които толкова силно са желаели да се сражават с врага, че някои бягали от дома си и по обходни пътища стигали до фронта.
В армиите на воюващите държави и в партизанските отряди деца са изпълнявали най-вече стопански задачи по-далече от предната линия. При все това има известни случаи с деца, успели да се включат в разузнавателни операции, в организирането на засади и диверсии, а също и в истински боеве.
Свободни източници
Много подрастващи са ставали пехотинци, подавачи на снаряди, снайперисти, а единици дори са успявали да усвоят толкова сложната техника на военния самолет. Така, след като подправя удостоверението си за раждане, 14-годишният Том Добни постъпва в училище за летци, а само след година сяда зад щурвала на нощен бомбардировач на Кралските военновъздушни сили. Той успява да участва в 20 военни полета, преди да се разкрие неговата лъжа.
Подобен случай има и в съветската авиация. Само че на 14-годишния Аркадий Каманин не му се наложило да лъже никого, за да стане най-младият военен летец във ВВС на Червената армия.
С мечта за небето
Аркадий е роден в семейството на прославения военен летец Николай Каманин. За спасяването на екипажа на кораба "Челюскин", блокиран в ледовете на Арктика през 1934 година, той става един от първите Герои на Съветския съюз. Не е учудващо, че от самото си детство момчето е било завладяно от авиацията.
Военното семейство на Николай Петрович често се мести от един гарнизон в друг по цялата страна и навсякъде първото нещо, което е правел Аркадий, е да изтича на летището, където прекарвал цялото си свободно време, а понякога и времето, предназначено за училище. "Още в Средна Азия, през първата година на войната, той с дни се губеше в хангарите. Тогава това ми се струваше напълно закономерно: кое момче ще мине равнодушно покрай истински самолети?", пише в своите мемоари "Летци и космонавти" Николай Каманин.
Свободни източници
Когато е на 13 години, момчето толкова добре е изучило устройството на самолетите, че смело го пускат да работи в авиоремонтните работилници. "Заедно с всички той запълваше пробойните, чистеше детайли, отстраняваше повреди и заменяше блокове. Работеше в жега и студ, в дъжд и киша", не без чувство на гордост си спомня баща му.
През 1942 г. командващият авиацията на Средноазиатския военен окръг Николай Каманин е преместен от Ташкент на съветско-германския фронт. В началото на 1943 г. семейството настоява той да ги вземе при себе си.
На новото място 14-годишният Аркадий встъпва в редиците на Червената армия като механик по специалното оборудване на свързочните ескадрили на щаба. Това обаче му е малко – той мечтае сам да се издигне в небето.
Летците виждат този силен стремеж на момчето и се заемат с обучението на Каманин младши: отначало му позволяват да рулира по земята, после да управлява самолета при хоризонтален полет и да прави несложни маневри. Момчето се оказва изключително способно: скоро Аркадий вече можел да излита и да каца, както и да изпълнява сложни фигури в пилотажа.
В крайна сметка той бива допуснат да лети самостоятелно. За скоростен изтребител или щурмови самолет, разбира се, е още прекалено малък, но напълно му подхожда нискоскоростният многоцелеви биплан У-2 (По-2), който във ВВС на Червена армия служи като свързочен самолет, разузнавателен и нощен бомбардировач.
Свободни източници
Лично генерал-майорът от авиацията Каманин, който заради взискателността и строгостта си е наричан от колегите му "каменния", изпитва младия летец. След щателна проверка той все пак допуска сина си до полети и през юли 1943 г. 14-годишният Аркадий е назначен на длъжност летец в 423-а Специална свързочна авиоескадрила.
Подвизи в небето и на земята
Първоначално Аркадий лети със задания до щаба на въздушната армия и до щаба на фронта. Когато веднъж той успява майсторски да се изплъзне от преследващия го "Месершмит", му разрешават да лети до командни пунктове на предната линия и до партизани в тила.
По време на един от полетите си Каманин забелязва на неутралната полоса свален щурмовик Ил-2. Аркадий се приземява до самолета и въпреки че е крехък юноша, под минометния обстрел успява да извлече ранения летец заедно с фототехниката със заснети секретни материали в своята машина По-2 и да го откара в болница. За подвига си е награден с орден "Червена звезда".
През 1944 г. Каманин се проявява при защитата на щаба на фронта от нападенията на отряди националисти от Украинската въстаническа армия. Той успява да вдигне самолета си под обстрела и започва да атакува противника, като хвърля ръчни гранати. За тази си акция е награден с втори орден "Червена звезда".
Свободни източници
Към края на войната 16-годишният Аркадий Каманин вече е опитен летец с 650 излитания зад гърба си. Освен двата ордена "Червена звезда" той е удостоен и с ордена "Червено знаме", с медалите "За превземането на Будапеща" и "За победата над Германия през Великата отечествена война 1941-1945-а".
"Аркадий летеше много, по юношески дръзко, с увлечение, – пише за сина си Каманин старши. – Той се отнасяше към службата честно, дисциплинирано и строго спазваше правилата, а в мечтите си се виждаше, разбира се, летец на истински военен самолет Ил-2".
За съжаление не било писано да се сбъднат мечтите и надеждите на най-младия съветски летец. Аркадий Каманин благополучно преживява Втората световна война, но умира от менингит през 1947-а само на 18 години.