Отиването на гости по празници или просто така, е едва ли не основно развлечение на жителите на СССР. Да отидеш за по чаша чай или да седите на масата цял ден, чак до късни доби – именно така изглежда идеалният начин да прекараш свободното си време.
Ако компания не е голяма, то масата по правило е в кухнята. Именно там на по чаша чай или нещо по-силно, се водят разговори на важни теми: литература, политика, смисълът на живота и световния ред.
В невероятно малките кухни в апартаментите могат да се съберат много хора, да пушат и да си говорят – без на никой да му е тясно.
За важните тържества масата се слага в по-голяма стая. Местата там обаче не са много повече. На практика всяко семейство има разтегателна маса, която става поне четири пъти по-голяма.
Към трапезата се подхожда внимателно. На масата се слага хубава покривка, а от прашните рафтове на бюфетите се изваждат празнични чинии и чаши, които се пазят и използват изключително рядко.
Подготовката започва два, а дори и три дни по-рано, като често домакините се обръщат за помощ към роднини или приятели. Холодецът например (руска пихития) се вари цяла нощ и му трябват още няколко часа, за да изстине в хладилника.
За идването на гостите трябва да има още минимум три вида салати (разбира се, с майонеза). За салатите обикновено се варят, нарязват или рендосват куп зеленчуци. Това може да е новогодишна "Оливие", но се харесват и салати от рибни консерви, например "Мимоза".
Незаменими герои на трапезата са и няколко мезета – жулиени, рулца от пържен патладжан със сирене, варени яйца с червен хайвер. Въпреки това, фантазията на домакините понякога е невероятна.
Популярни са и домашните туршии – краставички, домати, кисело зеле, мариновани гъби. Всичко това е не само вкусно (и евтино), но и отлично мезе за водка.
След като гостите са си похапнали салати, задължително се изнася и топло ястие – печена патица или месо "по френски", запечено със заливка от майонеза и сирене. И, разбира се, картофи – варени или печени, те са евтини и любими на всички.
Повечето такива трапези се слагат за рождени дни, сватби (да, те често се празнуват именно вкъщи), Нова година и други големи празници, сред които и Международният ден на жената или Денят на защитника на Отечеството.
На трапезата се остава до късно през нощта. Какво може да се прави толкова дълго на масата? Разбира се, да се яде (не случайно са толкова много ястия!), безкрайно да се вдигат чашите и да се казват дълги тостове, да се разговаря за какво ли не и непременно присъстващите да се връщат към спомени от младостта.
Невероятно преяли с всички ястия и, уверявайки домакините, че повече не могат да ядат, гостите все пак се съгласяват на чай и десерт. Няма значение дали сладкишите и тортите са домашни или купени, след обилната трапеза и алкохола, всичко си върви с чай.
Ако следващият ден е наработен, то празникът може да приключи и със свирене на китара или акордеон, слушане на плочи и дори танци.
Освен това съветските хора често нямат на кого да оставят децата си, така че те също участват в трапезите, тичат из коридорите и стаите, а след това буквално заспиват на столовете или креслата, докато възрастните танцуват (и никой не намалява музиката, защото децата спят – такова е суровото съветско възпитание).
Впрочем не само децата заспиват... Всеки може да усети нужда да си почине за кратко от празника, да събере сили, за да се втурне отново в тази неравна битка с мезета, салати и месо по френски.