КГБ е знаменита сила в съветската политика и общество - от началото до краха на Съветския съюз. Неговите изпипани тайни разузнавателни операции и саботажи на чужди територии бетонират статуса на Съветския съюз като суперсила, но безмилостните акции срещу съветски дисиденти силно опетняват репутацията му в СССР.
"Меч и щит"
Историята на КГБ започва през 1954 г., когато лидерът на Съветския съюз Никита Хрушчов опитва да замени с нова институция НКВД - Народния комисариат на вътрешните работи, който оперира под управлението на Йосиф Сталин, позволявайки на диктатора да консолидира силите и да провежда чистки в СССР в късните 1930-те години.
Новосформираният КГБ – абревиатурата идва от Комитет государственной безопасности (Комитет за държавна сигурност) – е предназначен да се отчита на съветското политическо ръководство, въпреки че формално е подчинен на Съвета на министрите – правителството на СССР. Но на практика то има по-малко власт от Централния комитет на Комунистическата Партия на Съветския съюз (КПСС).
Обявената официална цел на КГБ е "да защитава социалистическата държава от посегателство на външни и вътрешни врагове, и да защитава държавните граници на СССР".
Новосформираната служба за сигурност обаче се превръща в "меч и щит" на КПСС, фактическото ръководство на страната. Целта ѝ е да предпазва КПСС, подсигурявайки стабилността на политическата система на СССР, като потиска опозицията и дисидентите, събира информация, наблюдава контраразузнавателните дейности в СССР, извършва тайни операции зад граница и защитава съветските граници.
Управления и отдели
Структурно, КГБ е организиран в 10 главни управления, 5 специални звена и няколко административни департамента, предназначени да улеснят работата на предходните.
Всяко от главните управления има своя тясна сфера на специализация. Различните управления администрират на пръв поглед несвързани въпроси по сигурността, но те сформират цялостен подход към сигурността в СССР и извън него.
Например Седмо главно управление има за задача да извършва наблюдение. Агентите му следят чуждестранни дипломати, обикновени посетители и високопоставени чуждестранни официални лица, когато идват в СССР. Накратко Седмо главно управление е очите и ушите на КГБ в СССР.
КГБ е познато и със своите изобретателни методи за подслушване на служителите на американското посолство в Москва. Веднъж съветски агенти модифицират пишещите машини, използвани в посолството.
"В пишещата машина имаше структурно парче алуминий, което отиваше от едната страна на машината до другата. Това, което съветите бяха направили чрез канала за доставка […], е че всъщност бяха разглобили пишещите машини и бяха сменили тази част с друга, която изглеждаше по същия начин, но беше "обработена". И в алуминиевата част бе поставена дискретна електроника, която отгоре изглеждаше плътна, но отвътре бе куха. Това, което електрониката е правила, е че всеки един бутон, натиснат на пишещата машина, се е запазвал в малко буферно пространство в частта и когато то се запълвало, съдържанието се изпращало чрез радиосигнал до близкия съветски подслушвателен пост", казва за документален филм на Netflix Джим Гослър, бивш директор (пенсиониран) на секретния офис на ЦРУ за информационни технологии.
За американските дипломати следенето на пишещите машини е само върхът на айсберга. Цялата сграда е пълна със скрити подслушвателни устройства.
Когато руснаците построяват посолството на САЩ в Москва в късните 1970-те, КГБ го натъпква с такива устройства още на етап зидане.
"Единственият начин сградата да се направи сигурна, бе да се махнат последните три етажа на зданието, да се "изхвърлят" и да се построят наново с работници от САЩ и материали от САЩ, които са [донесени] от САЩ", казва Рей Парак, бивш старши офицер от техническото разузнаване (пенсиониран) в ЦРУ, също в коментар за гореспоменатия документален филм.
Другите управления наблюдават контраразузнаването (Второ главно управление), работата по криптиране и дешифриране (Осмо главно управление), сигурността на партийните лидери (Девето главно управление) и политическата стабилност на съветската държава (Четвърто главно управление).
И все пак в челните редици на Студената война на СССР със Запада е Първо главно управление, известно с прословутите си шпионски мрежи и секретни високорискови операции в чужбина.
На първа линия
Първият директор на ЦРУ Алън Дълес веднъж описва КГБ като "повече от тайна полицейска организация, повече от разузнавателна и контраразузнавателна организация. Това е инструмент за подривна дейност, манипулация и насилие, за секретна намеса в работите на други страни".
Агентите на КГБ наистина се проявяват зад граница и влияят на курса на Студената война по много начини. Агентът на КГБ Бодан Сташински е познат с това, че убива двама антисъветски украински националисти, които се крият в Западна Германия със сложен пистолет с отровен спрей, който не оставя следи от насилствена смърт върху жертвите.
Говори се, че КГБ може би помага на българските тайни служби да убият писателя дисидент Георги Марков, който бяга от страната си през 1978 г., с отровно оръжие, дегизирано като чадър.
КГБ участва и в широкомащабни операции извън граница, включително тайна операция за нападение на добре защитения дворец Таджбег в Кабул и убийството на афганистанския лидер Хафизула Амин, за да предизвика смяна на режима в страната през 1979 година. По-рано агенцията играе ключова роля в потушаването на Унгарската революция от 1956 г., като арестува някои от нейните лидери.
В разгара на Студената война КГБ управлява шпионски мрежи от информатори в различни кътчета на света. Агенцията активно работи на американска земя и вербува американски военни офицери и агенти от разузнаването като американския военноморски офицер Джон Антъни Уокър-младши и офицерът от ЦРУ Олдрич Еймс, за да предават военните тайни на САЩ в СССР. Въпреки че е невъзможно да се установи точният им брой, някои изследователи вярват, че информаторите, работещи за КГБ по време на Студената война, са милиони.
Ерата на КГБ приключва с разпадането на Съветския съюз и края на Студената война през 1991 година. Прословутата агенция за сигурност, която пази интересите на комунистическата партия в СССР и в чужбина в продължение на 37 години, е разпусната и заменена с днешнаата Федералната служба за сигурност, известна още като ФСБ, която наследява доста от функциите на КГБ в съвременна Русия.