Как руският посланик спасява Пекин от британските и френските войски

В средата на XIX в. империята Цин преживява далеч не най-добрия период от своята история: в страната бушува мащабното селско въстание на тайпините, насочено срещу чуждото господство и управляващата манджурска династия. Едновременно с това, в хода на двете Опиумни войни Китай е принуден да се бори с натиска на западните държави, които се стремят да засилят своето икономическо влияние в Поднебесната.

Най-добре подготвените и въоръжени войски на Великобритания и Франция с лекота печелят победи над цинската армия. В началото на октомври 1860 г. тя са пред портите на Пекин, готови да опустошат китайската столица. Именно в този критичен момент градът е спасен от руския посланик генерал-майор Николай Игнатиев. Но той го прави не само заради китайците.

Подялбата на Далечния изток

Руският посланик е пратен в Китай на практика с неизпълнима задача. Сам той трябва да убеди китайците да изпълнят подписания по-рано договор за териториална подялба с Русия.

Възползвайки се от слабостта на южната си съседка, в средата на XIX в. Русия вече сериозно е укрепила позициите си в Далечния изток. През 1858 г. в град. Айгун тя сключва с Цин договор, според който държавите определят границата си по р. Амур чак до р. Усури. Решаването на въпроса за разграничаването от Усури до тихоокеанското крайбрежие е оставено за по-късен период.

Император Айсингиоро Иджу, обаче, скоро отказва да признае Айгунския договор и разжалва чиновниците, които са го сключили. На официално ниво се твърди, че "левият бряг изобщо не е отстъпен във владение на Русия" и е даден "назаем" на населението на "бедните руснаци, скитащи се поради липса на земя".

Царското правителство, решено да разреши проблема по мирен път, изпраща Игнатиев в Пекин. Той прекарва в китайската столица почти година в безплодни опити да постигне окончателно определяне на границите между двете държави и признаването на руското владение над крайморските територии, които вече де-факто ѝ принадлежат.

В края на краищата, министърът на външните работи Александър Горчаков предлага на своя посланик следния план: да отиде там, където са разположени британски и френските войски, заедно с тях да се отправят в Пекин, където посланикът да се представи за посредник и миротворец и да изиска в замяна от Цин ратифициране на Айгунския договор.

Изкусен дипломат

През май 1860 г. Игнатиев тайно напуска китайската столица и скоро стига до лагера на съюзническите войски в Шанхай, където се запознава с барон Жан-Батист Луи Гро и граф Джеймс Брус, упълномощени от Париж и Лондон да извоюват победа над Цин и право на свободна търговия с опиум в Поднебесната.

Първоначално дипломатите се отнасят към руския дипломат с подозрение, но той успява бързо да разсее опасенията им. Николай Павлович ги заблуждава, като им казва, че всички спорни териториални въпроси между Русия и империята на Цин вече са решени, а той е тук само в качеството на миротворец.

Игнатиев успява да спечели доверието на съюзниците, като става за тях ценен източник на знания за Китай, към когото те се обръщат при първа необходимост. Той и предоставя важна статистическа и топографска информация за страната, биографични данни за някои цински чиновници и дори градоустройствения план на Пекин.

От друга страна, Николай Павлович печели и симпатиите на китайците. Руската мисия се движи малко зад английските и френските войски, като оказва помощ на пострадалите от потисничеството на европейските войници мисии и провежда срещи с местните власти и търговски кръгове. "Забележително е, че жителите на селата по бреговете на реката посрещаха руснаците като спасители; веднага щом разберяха, че корабът е руски, те го почитаха като мирен и признателен към Китай и молеха за покровителство от грабещите и унищожаващи ги съюзници", спомня си Игнатиев.

В началото на октомври 1860 г. когато британските и френските войски стигат до Пекин, Николай Павлович вече е фигура, уважавана и ценена еднакво и от двете враждуващи страни. Неговата помощ се оказва безценна в най-критичния момент.

Спасението на града

След провала на преговорите между съюзниците и представителите на цинското правителство, няколко англичани и французи попадат в ръцете на китайците и след продължителни изтезания са екзекутирани. В отговор, разярените европейци превземат и разграбват лятната резиденция на императора – двореца Юенминюен, като го принуждават да избяга от града.

Пекин е на стъпка от това да стане жертва на мащабно разграбване, когато с молба за посредничество към Игнатиев се обръща братът на монарха – великият княз Гун, който в този момент фактически изпълнява функцията на управник на страната. Генералът се съгласява, но поставя редица условия: ратифициране на Айгунския договор и разграничаване на териториите по р. Усури до Корея.

След като получава съгласие, Николай Павлович полага всички усилия, за да спре настъплението и да наложи мирен диалог между враждуващите страни. "Ако династията Цин падне, то с кого ще подпишат договор съюзниците? Кой ще им плаща контрибуцията? Вместо това, ще им се наложи да създават нова власт в Китай, което ще донесе нови разходи!", убеждава той Гро и Брус.

В крайна сметка, британците и французите се поддават на уговорките на руския посланик и сядат на масата за преговори. След като получават от китайците големи търговски привилегии, включително легализиране на търговията с опиум, те напускат столицата.

В знак на благодарност за помощта при решаването на кризата китайците най-накрая се съгласяват да преговарят с Игнатиев. На 14 ноември 1860 г. е сключен Пекинският трактат, по силата на който Русия получава контрол над земите по десния бряг на р. Амур от устието на р. Усури до брега на Тихия океан (на изток) и до границата с Корея (на юг). "Всичко това, без да се пролива кръв, само с уменията, настойчивостта и саможертвата на нашия посланик…", отбелязва губернаторът на Източен Сибир Николай Муравьов-Амурски в писмо до Горчаков.

Именно тогава като цяло се определят очертанията на руско-китайската граница, които с някои изменения промени и до днес.

Въпреки тази история и до днес наричат граф Игнатиев "графът на българите". Но защо?