По време на Първата световна война господства мнението, че на жените мястото им изобщо не е на фронта. Те могат да станат милосърдни сестри и да се грижат за ранените в тила, на предната линия те са допускани само в крайни случаи.
Далеч не всички жени обаче са готови да се примирят с това положение. Те жадуват да се сражават с врага, а не да бъдат в болниците. Понякога не остава нищо друго, освен да се прибегне до малка лъжа.
Доброволецът Николай Попов
Институт за история на материалната култура към Руската академия на науките
Началото на войната заварва 16-годишната Кира Башкирова във Вилно (Вилнюс), където тя учи в местния университет за момичета. Кира си дава сметка, че лесно никой няма просто хей така да я пусне да отиде на война и решава да избяга.
Тя реже косите си, продава част от личните си вещи и със спечелените пари си купува войнишка униформа. Взема ученическото удостоверение на братовчед си Николай Попов и стига до Лодз, където е дислоциран 88-и Петровски пехотен полк. Камуфлажът свършва работа и Башкирова, с името на роднината си, е зачислена в частта като доброволец.
Свободни източници
На фронта "Николай" самоотвержен се сражава с врага и често се включва в разузнавателни акции. По време на едно нощно разузнаване момичето дори успява да плени враг, за да откопчи информация, и е наградена с Георгиевски кръст 4-а степен. Тя пленява вражеския войник сама, тъй като раненият ѝ другар успява с нищо да ѝ помогне.
Дълго време Кира съумява да опази своята тайна: тя се мие отделно от останалите, научава се да говори с мъжки глас и полагала усилия с нищо да не се откроява сред братята си по оръжие. На семейството си тя разказва всичко в писмата и на роднините не им остава нищо друго, освен да се примирят с избора на момичето.
Свободни източници
В крайна сметка истината излиза наяве, когато на Кира ѝ се налага да постъпи в болница, защото се разболява. Шокирано, командването се разпорежда незабавно Башкирова да бъде пратена в тила. При все това оставят наградата ѝ дори написват и похвално писмо.
Военната служба за Кира като че ли приключвала с това. Тя обаче не се кани да се предаде толкова лесно. "Храброто момиче не се върнало у дома, а отново, като се представила за юношата Николай Попов, постъпила като доброволец в нова част, където в сражение с неприятеля била ранена и пратена в една болница", пише през 1915 г. за младата героиня сп. "Задушевное слово".
След като отново я разкриват и пращат у дома, Башкирова пише вече открито молба от свое име да премине на служба. За нейна голяма радост тя е одобрена и от октомври 1917 г. отново напълно законно се сражава в редиците на 30-и Сибирски стрелкови полк.
Отново война
Свободни източници
След края на Първата световна война дълги години Кира забравя за въоръжените сили. Тя се съсредоточава в работата си с деца сираци и организира в Полтава детски дом за тях.
След нападението на нацистка Германия срещу СССР през лятото на 1941-а Башкирова (по мъж Лопатина) отново тръгва на война. Майка на две деца, 40-годишната Кира Александровна разбира се не повтаря отчаяните подвизи от юношеството си, но също дава своя принос за общата победа.
Като старша медицинска сестра във военната болница в Мурманск тя се грижи за ранени войници и нерядко именно на нея ѝ дават най-тежките случаи. Не веднъж тя асистирала на хирурзи при операции под обстрела на германската авиация.
Самоотвержената служба на Кира Лопатина е оценена по достойнство. Тя е отличена с медалите "За бойни заслуги" и "За отбраната на Съветското Заполярие".