Кутузов: руският пълководец, който смазва Великата армия на Наполеон

"Не обещавам да го победя, но ще опитам да го надхитря", отвръща главнокомандващият на руската армия Михаил Кутузов, когато отговаря на въпроса как ще победи Наполеон, чиито войски нападат Руската империя през юни 1812 година. Да подвежда врага за истинските си намерения и да бъде потаен – това са истински силните страни на този руски пълководец. "Умен, умен, хитър, хитър... Никой не може да го заблуди", казва за Кутузов друг известен руски военачалник - Александър Суворов.

Преди да се превърне в "старата лисица на Севера", както Бонапарт го нарича, Кутузов е безстрашен млад офицер, който е винаги първи в атака, но последен се отказва да преследва врага. Безрасъдният му кураж почти му струва живота. По време на войната срещу турците през юли 1774 г., Михаил Иларионович е тежко ранен: куршум пронизва лявото му слепоочие и излиза през дясното му око. 14 години по-късно, по време на друг военен конфликт срещу Османската империя, той отново е ранен, а този път куршумът преминава "от слепоочие до слепоочие зад двете очи". "Човек стига до заключението, че съдбата планира нещо велико за Кутузов, тъй като той оцелява две ранявания, които по всички правила на медицинската наука са фатални", отбеляза хирургът Жан Масот, който го лекува по това време.

Кутузов участва в няколко кампании срещу турците. Командвайки една от настъпващите колони на 22 декември 1790 г., той изиграва ключова роля в превземането на Измаилската крепост, която се смята за непревземаема. По-късно Суворов казва: "Нямаше по-силна крепост или по-отчаяна отбрана от тази при Измаил... Такъв щурм се предприема веднъж в живота". Освен това Михаил Иларионович участва и в потушаването на Ногайското въстание в Крим през 1783 г. и Полско-руската война през 1792 година. Неведнъж той се включва и в мирните преговори, защото е умел дипломат.

Но Кутузов също има своите загуби, като една от тях е при Битката при Аустерлиц на 2 декември 1805 г., която всъщност слага край на Войната на Третата коалиция. Като главнокомандващ на руската армия, той знае, че към този момент войската му не е готова за решаващо сражение срещу Наполеон, но трябва да се подчини на волята на император Александър I, който е на друго мнение. Това му струва много критика в последващите години. "При Аустерлиц той нямаше гражданския кураж да каже на младия император цялата истина, за да предотврати една от най-големите катасрофи за Отечеството", пише през XIX в. руския военен историк генерал Хайнрих Лиър.

Невероятният военен талант на Кутузов се проявява в Руско-турската война през 1806-1812 година. След като побеждава врага в битката при Русчук (Русе) на 4 юли 1811 г., той не преследва турските войски, а вместо това отстъпва към другия бряг на Дунав. Обърканият враг погрешно заключава, че руската армия е претърпяла много загуби и е много отслабена. През есента 56-хилядната армия на великия везир Ахмед паша, който е решен да победи руснаците веднъж завинаги, започва да пресича реката и така разделя силите си. Войските на Кутузов, които са наполовина на вражеските, веднага се възползват от предоставената им възможност да разгромят турците на части. Впоследствие Михаил Иларионович лично се влючва в подписването на Букурещкия договор през 1812 г., според който Русия получава Бесарабия (Молдова).

На 24 юни 1812 г. Великата армия на Наполеон пресича границите на Руската империя. Изпълняващият длъжността главнокомандващ  руската армия Михаил Барклай де Толи избягва генерално сражение с французите, като се оттегля навътре в страната. Общественото недоволство от тази тактика обаче принуждава Александър I на 18 август да назначи Михаил Иларионович за главнокомандващ. "Най-накрая, когато вече лагерувахме в Царьово-Займище, дойдоха новини за пристигането на Кутузов, ветеран от руската армия, който бе назначен за главнокомандващ. Възцари се всеощба радост, всичко се съживяваше отново, надеждата се върна към живот: цялата армия виждаше този войник с побелели коси като свой ангел-спасител", спомня си офицер Иван Дрейлинг.

Кутузов обаче също не бърза да влезе в битка с врага и като цяло се съгласява с решенията на предшественика си: Великата армия трябва да бъде победена, като бъде изморена. И все пак под обществения натиск пълководецът е принуден да влезе в битка с армията на Наполеон на 7 септември при село Бородино, недалеч от Москва. Това се превръща в една от най-кървавите битки в историята на XIX в., загиват близо 80 000 души, но никоя страна не твърди, че е взела решителна победа. По-късно Наполеон отблязва: "Битката при Бородино беше най-красивата и най-страшната, французите доказаха, че са достойни за победа, а руснаците си заслужиха да не бъдат победени".

Огромните загуби и изразходваните резерви карат Кутузов да отмени плановете си за нова битка. Той взема трудното решение да отстъпи Москва на врага. "Със загубата на Москва, не губим Русия. Първата ни задача е да съхраним армията", казва Михаил Иларионович на 13 септември на военен съвет в село Фили западно от града.

На 14 септември 1812 г. руската армия напуска Москва и се отправя югоизточно към Рязан, но два дни по-късно рязко "завива" на запад. Същевременно ариергардът ѝ повежда преследващата го кавалерия на маршал Мурат към рязанския път, като кара французите да повярват, че преследват основните сили на руснаците. Осъзнават грешката си цели пет дни по-късно. Още 12 дни Наполеон няма представа къде е руската армия и накъде се отправя. "Врагът, изгубил армията ни от поглед, останал в недоумение, изпраща силни отряди в различни точки, за да ни открие", докладва Кутузов на Александър. Когато руската армия най-накрая е открита, се оказва, че тя вече се е укрепила до село Тарутино, 90 км югозападно от Москва, като надеждно прикрива южните губернии със своите складове и бази."... Хитрецът Кутузов ме измами със смелия си марш", оплаква се императорът.

Москва се превръща в капан за Наполеон, където армията му – с принудително бездействие, пиянство и мародерства – бавно започва да се разпада морално. Предложенията за примирие към руския цар остават без отговор, а армията на Наполеон напуска града на 19 октомври. Кутузов не му позволява да пробие на юг, принуждавайки Великата армия да се оттегли към Смоленския път, плячкосан от самата нея през лятото. Чрез отстъплението към границите на Руската империя, френската армия, като ранен звяр, е измъчвана от партизански отряди и т.нар. "летящи" отряди, сформирани от кавалерийски и казашки отряди, като същевременно е и безмилостно преследвана от руските войски.

Ако в началото на кампанията през 1812 г. Великата армия на Наполеон, заедно с получените подкрепления от Европа, наброява 600 000 души, през декември същата година от Русия бягат няколко десетки хиляди измръзнали и изтощени войници. През януари 1813 г. руските войски влизат в Източна Пурсия, като така отбелязват началото на т.нар. Чуждестранен поход на руската армия. На Михаил Иларионович обаче не му е писано да види последното поражение на Бонапарт, за което той допринася изключително много. На 28 април 67-годишният военачалник умира в малкия силезийски град Болеславец.

Прочетет повече за това каква е причината за войната между Русия и Франция през 1812 година!