Как жени ръководят бизнес империи в царска Русия

Трудно е да си представим това в едно силно патриархално общество, но според руския историк д-р Галина Улянова около половината от руските благотворители през XVIII и XIX в. са жени. "Много от тях са не просто жени, вдовици и дъщери на заможни бизнесмени", пише Улянова в книгата си "Жени-търговци, благороднички и магнати", публикувана неотдавна от издателство "НЛО". "Те са независими бизнесдами, които ръководят фабрики, мелници и търговски предприятия. Капиталът им често е натрупан самостоятелно от мъжете в семействата им".

Основната разлика между руските императорски и европейски закони в сферата на имотното право е свързана с равенството между половете. "След брака съпругът не придобива законни права върху имуществото на съпругата (имоти, къщи, земи, мебели, дрехи, бижута и т.н.), какъвто е случаят в други държави", пише Улянова. Междувременно, в Европа през XIX в. омъжените жени нямат право да притежават имущество или да се защитават в съда независимо от съпрузите си.

В Русия, обаче, още в началото на 1753 г. омъжените жени могат да купуват и да продават активи самостоятелно, без да се консултират със съпрузите си. Брачните партньори дори могат да купуват и продават имущество помежду си, като напълно непознати!

Така, руските жени могат самостоятелно да притежават и да управляват свои собствени заводи и фабрики, а през 1870-те те вече оглавяват над 1000 търговски дружества. Императорските закони не правят разлика между мъжете и жените и по отношение на данъците. Жената може да създаде компания и да стане част от класата на търговците, стига да си плаща данъците. Повечето от фирмите, собственост на жени, са производители на текстил. Всъщност, една пета от дрехите зa руската армия по онова време се произвеждат в заводи, притежавани от жени.

През XIX в. половината от бизнесдамите в Русия са от благороднически фамилии. От тях повече от половината са наследили бизнеса си от родителите, а едва около 20% - от съпрузите си. Повечето от останалите жени-предприемачи са от фамилии на търговци. В много от тези фамилии, младите момичета учат математика и счетоводство, както и английски и немски, за да могат успешно да ръководят бизнеса, в случай, че го наследят. "Обичахме и ценяхме фабриката си. Наследствените фабрики за нас бяха като наследствените крепости за рицарите в средновековието", казва Владимир Рябушински, наследник на една от най-богатите търговски фамилии в Русия

В царска Русия има хиляди бизнесдами. Решихме да ви представим три от тях, представени от Галина Улянова в нейната книга.

"Голям житейски такт": Мария Морозова (1830-1911)

В края на живота си Мария Морозова е натрупала огромно лично състояние от над 30 милиона рубли. В онези времена всички съдебни и чиновнически такси, събирани в Руската империя, възлизат на 54 милиона рубли годишно, а целият бюджет на страната е 2,2 милиарда рубли. Как е успяла Морозова да натрупа подобно богатство? И как го управлява?

Мария Морозова е наследница на две влиятелни староверски фамилии, които се занимават с производство на текстил – Симонови и Солдатьонкови. На 25-годишна възраст тя се омъжва за Тимофей Морозов – наследник на най-прочутата текстилна династия сред староверците в Русия. Те имат девет деца, преди той да се спомине преждевременно през 1889 година. Но Мария е готова да поеме семейния бизнес.

През 1873 г. Тимофей Морозов създава смесена компания, като вписва Мария сред основателите. В завещанието на Тимофей цялото имущество (пет милиона рубли в акции, ценни книжа и в брой) са завещани на жена му. "Тя беше много доминантна жена, с ясен ум, голям житейски такт и самостоятелни възгледи", пише нейният съвременник Павел Буришкин.

Николската манифактура, където се преде памук, разположена в гр. Орехово-Зуево край Москва, е второто по големина предприятие в Русия. В него има модерни технологии и най-новото оборудване, а всеки ден дейността му се ръководи лично от Мария, от офиса ѝ в центъра на Москва, разположен близо до великолепната ѝ къща, която съществува и до днес.

Когато умира през 1911 г., Морозова е успяла да увеличи капитала на компанията си шест пъти. Тя е една от най-успешните бизнесдами в имперска Русия.

"Страхувахме се от нея и я уважавахме": Вера Алексеева (1774-1849)

Пра-прабабата на известния руски театрален предприемач Константин Станиславски (по рождение Алексеев), Вера Алексеева, поема бизнеса на съпруга си, когато е на 49 години, след като той умира. Компанията им произвежда златни и сребърни конци за парадна бродерия (за свещеници и високопоставени държавни служители). Семейство Алексееви продава и вълна и коприна, притежава къщи в Москва, 92 магазина и 18 склада. Всичко това е наследено от Вера и двамата ѝ пораснали синове.

Да се контролира подобно състояние не е лесно. Но Алексеева успява дори да го разрасне: през 1849 г. тя вече притежава 30% от всички складове в Гостиний Двор, стар пазар точно до Кремъл. Платове от сукно до коприна и американ, панделки, шапки, кожи – всичко това се продава в магазините на Алексеева. Дори ѝ се налага да наема допълнителни площи, за да има къде да побира количествата. Всеки от нейните магазини и заводи печели по приблизително 100 000 рубли годишно, което е доста сериозна сума (годишната заплата на държавен министър е 4-5000 рубли).

"Тя беше възрастна жена с изразителни чети, които носеха безпогрешните следи на предишна красота. Винаги носеше забрадка на главата, по старомоден начин", пише племенникът ѝ Николай Вишняков. "Беше ужасно стисната. Веднъж беше решила да раздаде на всеки от нас, пеменниците си, по една сребърна лъжичка. Донесе лъжичките, държеше ги в ръка в джоба през цялото време, но в крайна сметка сърце не ѝ даде да ни ги подари и просто ги остави в джоба си". Това поведение, обаче, не ядосва роднините ѝ. "Тя беше строга и горда, но умна. Въпреки че не изразяваше много нежност, без съмнение се отнасяше добре с нас. Страхувахме се от нея и я уважавахме".

"Проста обущарка": Наталия Андреева (1832-1910)

Наталия Андреева е почти неграмотна – в общи линии може само да чете и да пише. Въпреки това, тя се погрижва всичките ѝ деца да получат възможно най-доброто университетско образование. Когато Андреева умира, тя оставя над 200 000 рубли за различни благотворителни каузи, а процесията на погребението ѝ е дълга почти километър. Внучката ѝ Маргарита Сабашникова си спомня как един минувач пита чичо ѝ, сина на Андреева, кого погребват с подобни почести. "Една проста обущарка", отговаря той. "А ние сме нейни наследници".

Андреева наследява обущарския си бизнес от баща си, който умира през 1867 г. и няма синове, така че, според руските закони, дъщеря му става едноличен собственик. Съпругът ѝ си има свой собствен бизнес с чай. Наталия ражда 12 деца – 10 от тях оцеляват, преди мъжът ѝ да се спомине в същата година, в която умира и баща ѝ.

Дълбоката скръб не я съкрушава. На 35 години тя поема управлението на всички бизнеси. Въпреки че няма образование, тя сама се справя с по-голямата част от документацията. Дъщеря ѝ Катерина си спомня: "Мама трудно пишеше, правеше правописни грешки, тъй като никога не беше учила системно. Въпреки това, писмата ѝ бяха много живи, винаги лаконични, но информативни".

Наталия отглежда децата си с разбиране как се прави истински бизнес. Всяка вечер, точно в 20:00 ч, в дома пристига счетоводител или адвокат. Освен това тя често посещава офиса си в центъра на града, като взема със себе си и децата си. "Качваше се на горния етаж и ни оставяше долу, където седяхме на единствения мушамен диван и я чакахме. Там не ни беше позволено да говорим".

Така децата от едно богато семейство виждат, че майката може да си има своя собствена важна работа и са свидетели с очите си каква е работната среда на търговската класа. "Беше съзнателна политика на майката, която показваше на децата си, че богатството на фамилията се базира на работа, и че дори и един милионер трябва да идва на работа в офиса всеки ден, за да не загуби милионите си", пише Улянова.

След смъртта на Андреева в Москва с нейните дарения са открити болнично заведение и образователна институция (където се преподават безплатни курсове). И двете сгради все още съществуват и работят по предназначение.

* * * 

Russia Beyond попита д-р Галина Улянова дали в изследванията си е срещнала жени, на които им е било забранено да правят бизнес, само защото са от нежния пол.

"Не, не съм попадала на такива случаи", казва д-р Улянова. "Има забранени бизнеси единствено на базата на имперските закони или местните общински регулации. Сред тях са производство, предизвикващи замърсяване на околната среда – боядисване на платове или кожи. През 1850 г. най-голямата кожарска фабрика в Москва, собственост на богатата търговка Наталия Бахрушина, е докладвана на московските власти – отпадъците от нейното предприятие се изхвърлят директно в река Москва и я замърсяват. Бахрушина незабавно харчи сериозна сума, за да инсталира почистващи машини и заводът продължава да работи.

"Трябва да разберем", продължава д-р Улянова, "че в огромната си част всички бизнес дами в царска Русия са от влиятелни бизнес фамилии, така че да се отнасят към тях с пренебрежение е буквално невъзможно. Жените никога не са сами в бизнеса си – подкрепят ги братя, съпрузи и деца. Въпреки това, именно те оглавяват фирмите и ръководят финансовите въпроси".

* * *

Д-р Галина Улянова е старши изследовател в Института по руска история към Руската академия на науките в Москва, Русия. Д-р Улянова е водещ руски изследовател по история на руската филантропия и благотворителност. Тя е автор на много книги, включително, "Филантропската дейност на московските предприемачи. 1860-1914 (на руски; Московско архивно издателство, 1999); "Жени-предприемачи в Русия през XIX век" (Лондон, Pickering & Chatto, 2009), "Филантропия в Руската империя, XIX и началото на XX в." (на руски; Москва, "Наука", 2005).

Дамите в страната се занимават не само с бизнес - ето примери за 5 жени-политици в СССР!