"Всички решения са цялостно обмислени, заповедите са лаконични, но крайно ясни. Той винаги е взискателен към себе си и към подчинените си; винаги е строг и принципен. Радва се на голям авторитет и уважение сред войниците, офицерите и генералите на фронта". Така генерал Борис Бичевски описва маршала на Съветския съюз Леонид Говоров. Архитектът на съветските победи в северозападните райони на СССР по време на Втората световна война се превръща в легенда в Червената армия. Колкото и да е невероятно, в един момент в живота си този съветски командир се бие срещу същата тази армия, която по-късно ще оглави.
"През 1918 г., когато руините на Руската империя са погълнати от Гражданска война, Леонид Говоров живее в малкото градче Елабуга, недалеч от Казан. Наскоро е завършил артилерийско училище и за кратко е служил в армията, преди да бъде демобилизиран в ранг административен офицер. Говоров обаче не успява да стои настрана от конфликта – той се присъединява към белогвардейците, които през септември същата година окупират Елабуга. Самият Леонид Александрович по-късно твърди, че е бил мобилизиран.
"В продължение на почти година Леоинд Говоров се бие в 8-а стрелкова дивизия в Кама на Западната отделна армия, където командва артилерийска батарея. По заповед от 13 юли 1919 г. върховният главнокомандващ адмирал Александър Колчак го повишава в ранг младши лейтенант. Когато през ноември-декември 1919 г., обаче, белогвардейците понасят тежка загуба на изток и започват да се изтеглят отвъд Урал, Говоров решава да дезертира в Червената армия.
Леонид Александрович е един от няколкото хиляди белогвардейски офицери, присъединили се към Червената армия. Болшевиките високо ценят бойните умения на тези "военни специалисти", но ги държат под специален контрол, тъй като доскоро те са техни врагове. В опит да спечели доверието на новите си другари, Говоров се бие с голяма храброст и самоотверженост срещу войските на барон Врангел в южната част на Украйна и в Крим. Два пъти той е ранен и е награден с орден "Червено знаме".
Това високо отличие подсилва доверието на съветското ръководство към бившия белогвардеец и Говоров продължава да се издига в кариерата си в Червената армия. Той дори успява да оцелее по време на периода на масови репресии в СССР, известен като Голямата чистка. "Сталин ценеше професионалните му качества, както и факта, че Леонид Александрович и жена му бяха много скромни хора, – казва внукът на маршала Алексей Говоров. –Дядо не обичаше събиранията и купоните, той не се занимаваше с политика. Беше потопен в професионалните си дела и напълно отдаден на работата си… Това сигурно го е защитило от репресиите и му е спасило живота".
По време на Съветско-финландската война през 1939-1940 г. Говоров командва артилерията на 7-а съветска армия, работи усилено по подготовката по преодоляването на линията "Манерхайм" и укрепената зона, за което е награден с орден "Червена звезда". Въпреки това не му е позволено да стане член на Комунистическата партия (това се случва едва през 1942 година).
По време на Битката при Москва през есента и зимата на 1941 г. 5-а армия, под негово командване води тежки отбранителни битки западно от столицата край Можайск и, след като успява да устои и оцелее, участва в мащабна съветска контраофанзива в началото на декември. "При нашата отбрана край Москва основният товар в битката срещу безбройните вражески танкове падна основно върху артилерията. Така, специалните познания и опит на Говоров бяха особено ценни", казва Георги Жуков, който по онова време командва Западния фронт.
През април 1942 г. Леонид Говоров е прехвърлен в обсадения Ленинград, а останалата част от кариерата му по време на Втората световна война е свързана с битките в северозападната част на Съветския съюз. Като командир на Ленинградския фронт той не само превръща изтощения обсаден град в непревземаема крепост, но и успява, с оскъдни ресурси, да подготви групиране на войските, способно да пробие вражеската блокада. Това се случва на 18 януари 1943 г. по време на операция "Искра", проведена съвместно с Волховския фронт. Година по-късно Червената армия най-накрая изтласква немските войски от Ленинград.
През лятото на 1944 г. Леонид Александрович се връща в Карелския провлак, който познава добре от Зимната война с Финландия. Там го очаква нова финландска система от отбранителни укрепления – т.нар. Карелски вал, който включва частично възстановената линия "Манерхайм".
"Говоров решава да изпълни цялата офанзивна операция със скорост от 12 км на ден! Това означава, че укрепеният бетонен колан дълбоко във вражеската отбрана трябва да бъде пробит почти в движение, а Виборг – да бъде превзет 10-12 дни след началото на офанзивата. По време на Съветско-финландската кампания през 1939-1940 г. същото разстояние е изминато за 100 дни", спомня си Бичевски. След масиран въздушен удар и артилерийска подготовка, продължила 10 часа, съветските войски осъществяват нападението си. На 20 юни, само 10 дни след началото на настъплението, Виборг пада, а два дни преди това генерал Говоров е награден с ранг маршал на Съветския съюз.
Последното бойно поле на Говоров по време на Втората световна война е в Прибалтика. В края на войната, германската група от армии "Курландия", блокирана от съветските войски, все още държи позициите си в Западна Латвия. Едва на 9 май 1945 г. Леонид Александрович приема капитулацията на нейния командир, генерал-полковник Карл Хилпер, с което завършва освобождението на територията на Съветския съюз от вражеските войски.