В съветското общество на самия лукс се гледа с предпазливо око – според комунистическата идеология луксозният живот и прекомерното богатство са грехове на буржоазията. По ирония на съдбата животът в лукс – със собствени дачи, коли и платени екскурзии до морето – е нещо нормално за високопоставените членове на Комунистическата партия, висшите военнокомандващи, учените, актьорите и писателите – в общи линии, елита на съветското общество. Луксът не може да се купи само с пари – за него трябва и позиция в обществото.
За нормалните граждани обаче луксозните предмети обикновено се свеждат до топли дрехи, качествени мебели и други предмети за домакинството. Купуването им не е лесна задача – понякога се чака с месеци да ти дойде редът за покупката на някаква мебел или телевизор. Събрахме части от мемоарите на някои прочути граждани на СССР, описали търсенето на тези издаващи статут предмети.
Аудио уредби
Виктор Кошевой, Афанасий Клейментов/ТАСС
Съветските любители на музиката я слушат основно на радиограмофони – огромни дървени кутии, комбиниращи радио и грамофон. Те са твърде големи, за да ги носиш със себе си. Първите преносими аудио уредби на име "Романтика" се появяват през 1965 година. Те са истинска рядкост – струват 165 рубли (средната месечна заплата по онова време е 125 рубли), но въпреки това трудно се намират по магазините.
Преди това, през 1960 г. грамофонът "Днипро", който се произвежда в Киев, струва зашеметяващите 1250 рубли. "В Киев в продажба бяха пуснати само три или четири от тях и се продадоха незабавно", пише геологът Борис Вронски.
Александър Конков/ТАСС
Съветските грамофони обаче често имат технически проблеми, така че за лукс се смятат само вносните. През 1967 г. Вронски посещава свой приятел и пише: "Той има красив, добре обзаведен апартамент, японско радио 'Панасоник', което е купил със собствените си ръце за 270 рубли".
Кожуси от овча кожа, кожени палта
Валерий Зуфаров, Вячеслав Ун-Да-син/ТАСС
През 1968 г. младият актьор Валерий Золотухин чака на служебния вход на известен московски театър, за да го пуснат да гледа постановката без билет. "Видях как към входа се приближават кожуси от овча кожа. Това бяха тежкарите", пише Золотухин. И наистина, кожухът от овча кожа е дреха, която се произвежда трудно, струва повече от една месечна заплата и не се намира лесно в магазините.
"Кожуси, всякакви кожени палта, огромно разнообразие от женски дрехи и обувки", пише през 1977 г. Анатолий Черняев по време на посещение в Будапеща. По онова време Черняев е високопоставен служител на Комунистическата партия, но дори и той е впечатлен от разнообразието от стоки в европейската страна. Дори Владимир Висоцки, музикант и актьор, който често пътува в Европа и има вносни автомобили, е много горд, пише актрисата Алла Демидова през 1969 г., когато успява да се сдобие с кожух от овча кожа за жена си в Югославия.
Юрий Белински/ТАСС
Междувременно, хубава "шуба" може да ви коства 2-3 месечни заплати – учителят Леонид Липкин през 1972 г. пише, че майка му е щяла да си купи шуба за 700 рубли или 6-7 месечни учителски заплати...
Мебели
Владимир Войтенко/ТАСС
"Сега имам апартамент, луксозни мебели, чешка секция от махагон, хладилник, пиано, писалище, пералня", пише актьорът Валерий Золотухин през 1968 г., след като се устройва успешно в Москва. Очевидно той се гордее с тези неща, които са недостъпни за обикновените хора.
Съветският зоолог Елвира Филипович пише през същата година, че със съпруга ѝ са щели да си купят немски комплект от 10 броя мебели за астрономическите 1150 рубли – но за да го купят, трябвало да имат адресна регистрация в Москва! Така че им се наложило да помолят техни приятели с регистрация да го купят от тяхно име!
Отново, мебелите са толкова оскъдни, че хората чакат на опашка за тях в продължение на месеци наред. "През май може да получим кухня 'Татяна', номер 1790 сме в списъка, – пише Иван Селезньов през април 1974 година. – Наскоро мебелите си получи клиент №1000 в списъка".
Дори обикновен шкаф от дърво с фурнир и стъклени рафтове се смята за признак на богатство от 1950-те до 1980-те. А в шкафа задължително е подреден сервиз – друга неразделна част от "богаташките" съветски апартаменти.
Сервизи за хранене
Г. Гарсамия/ТАСС
"Леля Зина ми подари сервиз за хранене. Толкова е красив. А мама каза, че това ще ми е зестрата за сватбата", пише младата Елена Торбенкова през 1970 година. Да, сервизите – от керамика или кристал – са "зестра" за обикновените съветски граждани, и не само. През 1981 г. писателят Александър Марков получава сервиз… по случай своята 50-годишнина от организация на писателите!
Кристалните сервизи са любим атрибут на съветските новобогаташи (или по-скоро на женската част от тях). Дамите ги купуват толкова много, че и до днес битпазарите са пълни с тях!
Коли
Владимиров/Sputnik
Да имаш собствена кола е кулминацията на всички мечти за повечето жители на СССР. Но със заплата от 125-150 рубли месечно, обикновеният съветски инженер трябва да работи 2-3 години (!), за да си купи обикновена "Лада". Журналистът Виктор Барбунов си спомня, че през 1978 г. една "Жигула" струва 5500 рубли.
Анатолий Морковкин/ТАСС
За да си я купи, Баркунов трябва да получи писмено разрешение от местоработата си и да подкупи държавен служител с две бутилки водка, два салама и две консерви риба. В крайна сметка, успява да си вземе "Москвич" (не толкова удобна кола), но за 6700 рубли!
* * *
При подобни условия, нищо чудно, че функционерите на Съветската комунистическа партия толкова здраво се вкопчват в постовете си и в позициите си в обществото. Писателят Марк Поповски смята, че постоянният недостиг на храна и стоки всъщност не е "бъг" в системата, а точно обратното – една от основните ѝ характеристики!
"Този универсален дефицит не е недостатък, а ОСНОВА! Представете си утре магазините да са пълни с хайвер, обувки, коли. Кажете ми, дали един държавен служител на Централния комитет, който върши глупавата си, лакейска работа и с тегоба се бори с лавина от документи всеки ден, би седял в Централния комитет или в министерски съвет, ако, след като започне друга работа, би имал същия този хайвер, същия кожух, същата кола? Биха ли много хора, знаейки, че в магазините има от всичко по много, правили това, което правят при сегашното ниво на… образование? Не!
"И така – дефицитът. Има хайвер, но само за привилегированите. Бихте ли искали и вие да похапнете? Добре дошли сте! Но, моля, за целта, олижете задника на шефа си. Кожух от овча кожа? Командировка в чужбина? Няма проблем! Но само като награда за подчинение. И за да може този ред да се поддържа вечно, е необходим дефицит. Дефицитът е добре обмислен, той се създава упорите. Нашето развитие се задържа, а не се стимулира".