Кои чужденци са погребани на Червения площад в Москва

Всички знаят, че точно на Червения площад и днес стои мавзолеят на Владимир Ленин, починал през 1924 година. Но той е само част (централна) от големия некропол край стените на Кремъл. Своеобразното почетно гробище се образува тук след Революцията през 1917 година.

Особено важните партийни деятели и революционери са погребвани тук чак до 1985 година. От двете страни на мавзолея има редица могили с паметници под формата на бюстове. Освен това в братските могили почиват загинали за делото на революцията войници.

От края на 1920-те години, когато в Москва се появява крематориум, урните с праха на важните за СССР хора започват да се зазидват в кремълските стени. Писателят Максим Горки, пълководецът Георгий Жуков, космонавтът Юрий Гагарин и космическият конструктор Сергей Корольов – прахът на всички тях също се намира в хранилището с урни в стената.

Първите чужденци се появяват в некропола много рано. Например в братска могила край стените на Кремъл са погребани петима комунисти от различни държави, загинали недалеч от Москва през 1921 година. Немците Оскар Хелбрих и Ото Струпат, българинът Иван Константинов, австралиецът Джон Фрийман и британецът Уилям Джон Хюлет са се борили за правата на миньорите и идват в Русия на конгрес на Червения интернационал на профсъюзите. По пътя към Москва от Тула, където се срещат с миньорите, те участват в изпитание на нов аеровагон, който катастрофира.

От близо 200 души, погребани край Кремъл, има още немалко чужденци – преди всичко лидери на работнически движения в своите страни.

Унгарецът Антон Хорак (?-1918)

След Първата световна война в Русия попадат десетки хиляди унгарски военнопленници, сред които има селяни, работници и други представители на по-ниските слоеве от населението. И те решават да се присъединят към болшевиките и да им помогнат в борбата за власт и социална справедливост. Антон Хорак влиза в редиците на Червената армия и загива по време на Гражданската война, докато болшевиките потушават въстание на левите есери. Погребан е в братска могила край Кремъл.

Норвежката Августа Осен (1878-1920)

Тази норвежка комунистка е един от организаторите на движението за солидарност със съветска Русия. През 1920 г. е поканена в страната на съветите, за да участва в конгрес на Коминтерна и в Първата международна конференция на жените-комунистки в Москва. Загива в Москва по време на авиационен празник поради нещастен случай – удря я крилото на катастрофирал самолет. Погребана е в братска могила заедно с още няколко комунисти, починали през 1920 година.

Американецът Джон Рид (1887-1920)

Този американски журналист е може би любимият болшевик на чужденците. Рид е личен познат на Владимир Ленин и Лев Троцки, става свидетел на Революцията през 1917 г. и я прославя в своята книга "Десет дни, които разтърсиха света". След това той дори е един от основателите на комунистическата партия в САЩ. През 1919 г. отново пристига в съветска Русия, работи в Коминтерна и пътува из страната, за да събира информация за новата си книга. Рид умира през 1920 г. в Москва от Тиф. Погребан е в братска могила край стената.

Американецът Чарлз Емил Рутенберг (1882-1927)

Рутенберг – бивш дърводелец и син на хамалин, става генерален секретар на новата Комунистическа партия в САЩ. Той се възхищава от революцията от другата страна на океана и дори организира демонстрация на работниците под надслов "Ръцете долу от съветска Русия!". Рутенберг умира в родината си, но по молба на болшевиките прахът му е зазидан в кремълската стена.

Британецът Артър Макманус (1889— 1927)

Шотландският металург още в началото на 1910-те участва в стачки на работниците и членува в Социалистическата трудова партия и в ръководството на новия съвет на цеховите началници. Той е невероятно вдъхновен от Революцията през 1917 г. в Русия и започва да пропагандира за създаването на комунистическа партия във Великобритания, която да обедини всички леви политически сили. Когато тази партия е създадена, Макманус пристига в СССР за конгрес на Коминтерна. За подстрекателство към метеж той прекарва няколко дни в затвора и умира през 1927 година. Прахът му е пренесен в СССР и е погребан в стените на Кремъл.

Американецът Уилям Дъдли Хейуд (1869-1928)

Американският миньор Хейуд е част от федерацията на миньорите в САЩ и е активен член на местните леви партии и работнически организатори. Той се занимава с организацията на стачки. Като много други комунисти, той е против включването на САЩ в Първата световна война. Той и съратниците му са арестувани по обвинения в шпионаж и подстрекателство към дезертьорство от армията. Осъден е на 20 години затвор, но малко след това е освободен срещу гаранция. През това време той бяга в съветска Русия, тъй като се възхищава на Революцията през 1917 г., още докато е в затвора. В СССР той работи активно в революционните работнически организации и пише автобиография и книга за историята на работническото движение в САЩ, които са публикувани на руски език. Умира в Москва през 1928 година.

Унгарецът Венгр Йеньо Ланднер (1875-1928)

Унгарският комунист още като млад организира няколко работнически стачки, а след това става един от лидерите на Унгарската Съветска република, просъществувала няколко месеца. Оглавява и унгарската Червена армия. След разгрома на републиката, той емигрира, участва в работата на Коминтерна и умира в Кан от болест през 1928 година. Прахът му е погребан в стените на Кремъл. Още един унгарец и другар на Ландлер по партийна линия – Йеньо Хамбургер, също е погребан в кремълските стени през 1936 година. Но след Втората световна война прахът му е върнат в родината.

Германката Клара Цеткин (1857-1933)

Името на немската комунистка и активистка за правата на жените е известно на всяко съветско хлапе още от ранно детство – и до днес на нея са кръстени много улици из градовете на Русия, а един от основните празници в страната е Международният ден на жените 8 март. Цеткин е прогонена от Германия, когато на власт идва Хилтер и през 1933 г. тя умира недалеч от Москва.

Японецът Сен Катаяма (1859-1933)

Японският комунист става привърженик на социализма, докато учи в САЩ. Когато се връща в родината, той започва да организира профсъюзи и работнически движения, както и лява партия. Докато Русия воюва с Япония през 1904 г., той се здрависва с руския социалист Георгий Плеханов – двамата са избрани за председатели на Конгреса на Работническия интернационал. В хода на репресии за организиране на работнически бунтове, той напуска Япония и през 1918 г. пристига в съветска Русия, където работи в Коминтерна. Умира в Москва през 1933 година.

Немецът Фриц Хекерт (1884-1936)

Виден деятел на работническото движение, Хекерт е част от ръководния състав на комунистическата партия на Германия. Той е близък познат на Ленин и се възхищава на успехите на революцията в Русия. Хекерт, също като Цеткин, е принуден да напусне Германия, след като нацистите идват на власт. Живее в Москва и трудовете му излизат в съветския печат.