Какво се променя ВЕДНАГА с разпадането на СССР

Russia Beyond (Владимир Родионов/Sputnik; ТАСС; Свободни източници)
Преди 30 години една империя, смятана за вечна, рухва само за няколко месеца, а хората от една страна рязко се оказват граждани на друга и незабавно виждат тези промени със собствените си очи. Що за промени са това?

Държавното знаме

Това е първата от видимите промени: когато червеният флаг на СССР е свален от Сенатския дворец на московския Кремъл и на негово място е издигнат руският трикольор. Това се случва само 38 минути след обращението на Михаил Горбачов на живо по централната телевизия, в което той обявява своята оставка. Първата промяна обаче остава практически незабелязана от обикновените хора – за едно от най-символичните и силни преживявания, свързани с разпадането на СССР, те разбират едва постфактум.

Спускането на съветското знаме протича рутинно и на събитието не е поканена нито една телевизия. На Червения площад в онази вечер има малко хора – вали сняг, примесен с дъжд. "Успях да направя само няколко кадъра, тъй като всичко се случи много бързо. Раз-два и червеното знаме вече беше свалено, а после работниците бързо издигнаха руския трикольор. Историческата смяна на знамето отне само 10 минути", спомня си фотокореспондентът Алекей Бойцов – един от малцината, успели да запечатат това събитие.

Цените в магазините

С разпадането на страната настъпва краят и на държавното регулиране на цените: на практика държавата престава да се меси в ценообразуването. В правителството това освобождение на цените е определено като необходима икономическа реформа. Дефицитът на стоки в началото на 1990-те придобива застрашителни мащаби. Според някои данни, стоките по рафтовете на магазините са три пъти по-малко, отколкото средствата, с които разполагат хората. Чиновниците се надяват реформата само да коригира търсенето и предлагането до нормалните нива.

Към края на годината обаче много стоки са поскъпнали между 8 и 11 пъти, а през 1992 г. увеличението вече е с няколко десетки. Сред народа реформата става известна като "шокова терапия". Понякога цените в магазините се променят по няколко пъти на ден, което унищожава спестяванията на много семейства.

Алкохолът

Ярославската гара в Москва, 1992 г.

През 1992 г. настъпва времето на пълна свобода на търговията с алкохол. Държавният монопол в производството е отменен, а чуждият алкохол получава зелена светлина. Най-популярната марка по онова време е немският спирт с аристократичното название Royal. Литър спирт струва с 25% повече от литър водка, но се пие разреден, затова от него се получава много повече домашно направена водка.

Royal веднага добива масова популярност заради закачливата си реклама, ниска цена и достъпност – продават го във всяка лавка и той се превръща в своеобразен символ на 1990-те. "Безконечните реклами на Royal, които бяха невероятни като количество, не мога да забравя и до днес. Както и подозрителна реакция на пътните полицаи през зимата заради чудовищната миризма от колата, тъй като ползвахме този спирт разтворен като течност за чистачки", спомня си актьорът Юрий Стоянов.

Истина е, че паралелно с популярността на вносния алкохол нараства и смъртността от алкохолни натравяния – 4 пъти към 1994 година. В онези времена делът на фалшивия алкохол сред вносните спиртни напитки е цели 67%".

Заставката на новините

Централните новини, наречени "Время", са най-старата и главна информационно предаване за събитията в Русия и по света. Тя започва точно в 21:00 ч по първи канал на централната телевизия и гледането ѝ се превръща в национална традиция. Заставката, на фона на вълнуващата музика на Георгий Свиридов, се състои от въртящо се земно кълбо, голяма част от което е в червен цвят – това е СССР. След няколко секунди от западната част на СССР излита червена звезда, която прилича на звездите на кулите на Кремъл.

Но с разпадането на СССР демонстрацията на огромните размери на страната вече не е актуална – и смяната на заставката се превръща в още един символ на залеза на една епоха. На нейно място идва политически неутрална заставка със забележителности от различни региони на Русия, а скоро и регионалната тема е сменена с кадри от нюзрума на телевизионното студио. От съветското "Време" остава само мелодията.

Новото гражданство, но с паспорт от несъществуваща страна

Милиони хора буквално за час сменят гражданството си. Според новия закон всички граждани на бившия СССР, които към момента живеят на територията на новообразуваните държави, са признати за техни граждани. В същото време обаче паспортите им са сменени чак в началото на 2000-те – със старите си съветски паспорти те могат да живеят и дори да излизат от страната. Разликата е само, че гражданите на Русия имат печат в съветския си паспорт, а останалите имат същия съветски паспорт, но без печат. Всички условия остават еднакви за цели десет години: хората могат да регистрират брака си, раждането на дете, да сключват трудови договори и т.н.

Съветският знак за качество

Грузинска ССР,  22 април 1976 г.

Дългият срок на годност на стоките, купени в Съветския съюз, е гарантиран от един специален знак – обърната буква "К" (от думата "качество"). Той се поставя само на стоките, одобрени от специална комисия – тя контролира целия производствен процес и следи за спазването на стандартите.

Именно този знак се свързва и с изчезването на качеството, заради което много хора веднага започват да изпитват носталгия след 1991 година. Знакът за качество вече не съществува, а пазарите се пълнят с вносни продукти с невинаги ясен произход, голям процент брак и съмнително качество. Хората, които тъжат за СССР, и до днес си спомнят: тогава евтино не значи лошо и ненадеждно. Между другото, съветските сервизи и мебели все още служат вярно на много руски семейства, които ги сменят, не защото са се повредили, а защото са им "омръзнали".

Парите

От обращение са изтеглени съветските пари с изображението на Ленин и са въведени руските рубли. За тази смяна първоначално на населението на огромната държава са дадени само две седмици. Освен това хората имат право да обменят само 30 000 рубли (по-късно срокът е удължен до края на годината, а лимитът е вдигнат на 100 000 рубли). Ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че новите банкноти се сменят само срещу паспорт (в него се прави специална отметка) и само веднъж по адресна регистрация.

Настъпва истинска паника. Хората денонощно се редят на опашки, търсят познати, които няма какво да обменят и търсят помощ с обмяната. Не всички успяват да се вредят – спестяванията на много хора просто изгарят.

"Естествено, реформата донесе на хората известни неудобства,  обяснява по-късно шефът на Централната банка Виктор Герашченко. – Но нямаше друг начин. След като окончателно стана ясно, че единното пространство на рублата няма да може да бъде запазено, главната задача беше бързо да бъдат извадени огромното количество съветски рубли, които още циркулираха в съседните страни от ОНД. Преди това те безпрепятствено постъпваха на вътрешния пазар и предизвикваха дефицит и ръст на цените".

Изчезването на Ленин

Демонтаж на паметник на Ленин

В живота на всеки съветски човек името на Ленин остава непоклатимо през всичките 65 години между неговата смърт и разпадането на комунистическата система. Главният площад на всеки град в СССР с малки изключения винаги се нарича "Ленин". На него са кръстени кинотеатри, училища, стадиони, вузове, концертни зали, градове и колхози. Бъдещите пионери уважително наричат Ленин "чичко" – за някои той наистина е нещо като член на семейството, който незримо ги съпровожда цял живот от безбройните си портрети.

С разпадането на Съветския съюз всичко започва рязко да се променя. Името на Ленин започва бързо да изчезва от заглавията на книги, статии и дисертации. Тече трансформация на училищните и университетските програми. Апогеят на деленинизацията идва през 1993 г.: както отбелязва историкът Юрий Пивоваров, в пресата Ленин се превръща във въплъщение на абсолютното зло. В съвременна Русия обаче този процес на развенчаване на култа към личността на Ленин носи по-скоро нематериален характер.

"Всички тези метаморфози се случват основно в публицистиката – по телевизията и по радиото. <…> Развенчаването на Ленин беше на думи, които почти изобщо не се материализираха. По-точно, не се дематериализираха", отбелязва Пивоваров. Свалянето на паметници е по избор, а образът му не е свален почти отникъде. Което не може да се каже за бившите републики от СССР – отказът от съветската символика там е твърд и на места започва още преди страната да се разпадне. Например първият паметник на Ленин е демонтиран през април 1990 г. в гр. Червоноград в съвременна Украйна.

Видеокасетите

Броят на чуждите филми, които съветските хора могат да гледат, е силно ограничен, но с падането на желязната завеса ситуацията се променя кардинално. На първо място, хората започват да се сдобиват с видеомагнетофони, а на второ – пред тях се открива новият, обаятелен свят на западното кино, записано на VHS. Появяват се и първите места за видеокасети под наем – с нелицензирани пиратски копия и смешен дублаж от един единствен глас.

Тогава тези места са малки, забутани тезгяхчета в някой супермаркет или фризьорски салон със списък от филми, написан в тетрадка. Наемателят дава залог (стойността на касетата), плаща цената за наемането, а продавачът записва данните му и срока за връщане. За анимационните филми на Дисни и кървавите холивудски екшъни се вият цели опашки, а за тези, които не връщат касетите навреме, има глоби.

Ето кои са петте главни последици от разпадането на СССР!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"