Как празнуват Нова година в Ленинград по време на блокадата?

Питка от картофени обелки, течна супа, пача от туткал, парченце хляб и лъжичка желе – такива "деликатеси" има на празничната трапеза на ленинградчани на 31 декември 1941 година. При все това за изтощените и гладуващи жители на обсадения град това е истинско пиршество. 

Жителите на обсадения Ленинград на щанд със стоки

Всеволод Тарасевич

В обръча

На 8 септември 1941 г. войските на групата армии "Север" превземат град Шлиселбург и така затварят обръча около втория по значение град на Съветския съюз. От север Ленинград е блокиран от финландската армия. 

Давид Трахтенберг

На 2,5 милиона ленинградчани и близо 500 000 войници от Ленинградския фронт се оказват откъснати по суша от останалата територия на Съветския съюз. Единствената връзка с "голямата земя" остава през Ладожкото езеро по така наречения "Път на живота", който непрекъснато е обстрелван от противника. Само че нито този път, нито съветската транспортна авиация не са в състояние да организират пълноценно снабдяване на такъв мегаполис.

Дажбите за хляб непрекъснато намаляват и постепенно в Ленинград настъпва масов глад: хора изпадат в безсъзнание на работните си места от изтощение, регистрирани са случаи на канибализъм и убийства с цел придобиване на купони за хранителни продукти. В началото на зимата в жилищата вече няма нито ток, нито вода, нито отопление, а стотиците трупове по улиците вече не впечатляват никого.

Всеволод Тарасевич/Sputnik

За да приповдигнат поне малко духа на населението, изпаднало в апатия и дълбока депресия, градските власти решават да отпразнуват настъпването на новата 1942-а. Особено важно е така да се подкрепят десетките хиляди деца, които не са успели да се евакуират от Ленинград.

Напук на войната

Въпреки дефицита на гориво от близките гори са отрязани хиляди елхи, за да бъдат откарани в училищата, детските градини, театрите и домовете на културата. За ленинградчани са организирани спектакли и представления, които често са прекъсвани от сигнали за въздушна тревога. Изтощени, децата трудно съсредоточават вниманието си към сцената, но пък се радват на празника и особено на възможността да получат топла храна след него.

Коледна елха в Дома на пионерите и учениците в Двореца на културата "Киров" по време на обсадата

ТАСС

"Първо ни изнесоха концерт, а след това ни дадоха супа – парченца юфка плуващи в почти прозрачна вода, а за второ – фиде и кюфтенце", спомня си ученикът Исаак Базарски: "Тъй като аз бях съвсем слабичък, кожа и кости, Алевтина Андреевна раздели една допълнителна порция за мен и още едно момче като мен. Явно някой не е могъл да стигне до училище и порцията останала… След тази новогодишна вечеря започнах някак си да се отърсвам от предсмъртното си състояние, тази среща и тази гощавка ме спасиха". 

В една детска градина децата, като виждат за първи път от дълго време елха, се оживяват и искат да я украсят с играчки, собствено производство. За целта възпитателката сварява паста от брашно, което е поискала да ѝ дадат от кухнята, и я разлива в чинийки. Малчуганите обаче веднага я изяждат. Налага се пак да ходи да иска брашно, но елхата все пак същата вечер е украсена.

Коледна елха за децата в Дома на флота

ЦГАКФФД СПб

"Полина изпече по една питка от картофени обелки, а откъде ги бъдеше намерила, не знам. Аз донесох две плочки туткал, от който направихме пача, и по една чиния "бульон". Вечерта ходихме на театър и гледахме "Машенка". Но беше неприятно, защото в помещението беше също толкова студено, колкото и на улицата, по всички зрители имаше скреж", така заводският майстор Владимир Фокин описва един от новогодишните празнични дни в града на Нева.  

"Парченцето хляб се оказа неголямо, тежеше не повече от 50 грама. По-добър подарък не можеше да се измисли. Децата разбраха това и се отнесоха към парченцето хляб като към най-скъпоценно лакомство. Ядяха хляба отделно от обедните ястия и се опитваха възможно най-дълго да се насладят на предоставеното им удоволствие", спомня си ученикът Валентин Звонарев. 

Борис Кудояров/Sputnik

Неочаквани приятни изненади

Истинско чудо за децата става появата на мандарини на празничните трапези. Изпращат ги от Грузия специално за малките жители на обсадения град.  

Товарният камион на Максим Твердохлеб, който бърза да стигне в Ленинград с тези екзотични плодове по леда на Ладожкото езеро, е обстрелван по пътя от два Месершмита. Куршуми повреждат радиатора и предното стъкло, а самият шофьор е ранен в ръката, но докарва мандарините до местоназначението. По камиона преброяват 49 пробойни.

Друг вдъхновяващ подарък за ленинградчани прави Червената армия. В резултат на мащабна десантна операция в края на декември в източната част на Крим са освободени градовете Керч и Феодосия (през май 1942 г. извоюваният плацдарм е изгубен). "Когато в 6 сутринта (на 31 декември) по радиото съобщиха това, всички ние, лежейки на креватите, заподскачахме. Какво щастие!", спомня си Вера Илияшева, която по това време е на 20 години. 

Алексей Варфоломеев/Sputnik

Не за всички обаче настъпването на Нова година е празник. "За първи път посрещахме нова година така – нямаше дори троха черен хляб и вместо да се веселим около елхата, ние спяхме, защото нямаше нищо за ядене. Когато вчера вечерта казах, че си отива старата година, ми отговориха: "Да върви по дяволите тази година, дано в дън земя да потъне!" И наистина аз съм на същото мнение и никога няма да забравя 41-ва", така с горчивина пише в своя дневник 16-годишният Боря Капранов. Той умира през февруари 1942 година. 

Нова надежда

Ленинград преживява кошмарна зими и през пролетта започва бавно, но уверено да се връща съм живота. В предградията се появяват помощни стопанства за отглеждане на зеленчуци, което помага да се подобри изхранването и да се намали смъртността. Градските улици активно се почистват, частично започва да работи общественият транспорт, а в жилищата отново се подава електричество (макар и за много ограничено време). 

07 - Отделение на детска болница с новогодишно дърво в обсадения Ленинград, зима 1941-1942

Сергей Струнников

Новата 1943-та ленинградчани посрещат с далеч по-голяма надежда и радост, отколкото 1942-а. "Сегашната новогодишна нощ не прилича на миналата", пише в. " Ленинградская правда": "И градът ни не изглежда както преди - пулсът на живота бие пълнокръвно, трамваи звънят по улиците, движат се насам-натам коли, няма ги миналогодишни преспи, няма ги купищата боклуци. Заводите и фабриките работят с военни темпове. В училищата се провеждат занятия. Открити са театри и кина... Почти всички къщи са с течаща вода и канализация. И нашите хора сега не са същите – по-силни са физически, станаха по-весели, по-опитни. Тази коренна промяна на града, тази коренна промяна на хората е най-големият успех за изминалата година."

Когато през ноември-декември 1942 г. ленинградчани слушат по радиото съобщения за разгрома на противника край Сталинград, те вярват, че някога военният успех ще бъде и на тяхна страна. Не им се налага да чакат дълго: още на 18 януари 1943 г. съветските войски по време на операцията "Искра" разкъсват блокадата на града и на 7 февруари в Ленинград от "голямата земя" пристига първият влак с храни.

Учителката по музика Нина Михайловна Никитина и нейните деца Миша и Наташа делят блокадна дажба.

А. Никитин

 А знаете ли защо в Санкт Петербург на обяд стрелят с оръдие?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.