Яков Кошелков
Свободни източници
Яков Кузнецов е просто един от московските гангстери през 1910-те, но си печели моментална слава в криминалния свят, след като успява да обере самия Владимир Ленин – макар че в момента, в който го прави, не го осъзнава.
Яков е роден през 1890 г. в семейство на престъпници и започва да краде още като дете. През 1917 г. вече е натрупал 10 присъди за джебчийство и славата му се носи из целия град. Прякорът му "Кошелков" означава "човека с портмонентата".
Кошелков е дързък престъпник. През 1918 г. той е хванат от ЧеКа (предшественикът на съветската НКВД и КГБ и съвременната ФСБ на Русия) в градче край Смоленск. Докато пътува към Москва, един от съучастниците му, маскиран като търговец, дава на Кошелков специално парче хляб. В него е скрит пистолет "Браунинг" и Кошелков го използва, за да застреля офицера от ЧеКа, който го е арестувал. Яков успява да избяга. Продължава да се занимава с престъпна дейност – не само като джебчия, но и като лидер на организирана престъпна група за въоръжени грабежи. Година по-късно той ще извърши най-прословутото си престъпление.
Свободни източници
На 6 януари 1919 г. Кошелков и петима съучастници спират автомобил край кв. Соколники в Москва – на бандитите просто им трябва кола, с която да извършат обир. Оказва се, че това е автомобилът на Ленин – болшевишкият лидер и сестра му Мария в компанията на шофьор и охранител са тръгнали да посетят жената на Ленин, Надежда Крупская, в болницата.
Бандитите заповядват на пътниците да напуснат колата и ги претърсвеат. "Какво става? Аз съм Ленин!", възкликва Владимир Илич, но Кошелков не чува името му правилно. "Може и да си Левин, аз пък съм Кошелков – босът на този град през нощта", казва Яков. Той взема документите на Ленин и оръжие и гангстерите отпрашват с мерцедеса на социалистическия лидер. Едва в колата, докато разглежда документите, Кошелков осъзнава каква горчива грешка е допуснал. Обръща колата и с бясна скорост се връща там, където са оставили Ленин, но революционният лидер вече е изчезнал.
След инцидента е организирана мащабна издирвателна операция по залавянето на Кошелков и бандата му. Направени са няколко неуспешни опита той да бъде заловен, при които Кошелков убива няколко тайни полицейски служители. Когато най-накрая го хващат през юли 1919 г., агентите от ЧеКа не поемат никакви рискове и направо стрелят по него. Кошелков е убит с шест изстрела. След смъртта му, в него е открит "Браунинг"-а на Ленин.
Вася Брилянт
Архивна снимка
Владимир Бабушкин е безспорният крал на съветския престъпен свят до 1985 г., когато умира на 57 години. През живота си той прекарва общо 35 години в затвора. Именно това го превръща в легенда.
Владимир започва като джебчия – най-"уважаваният" престъпен занаят, а на 20 получава първата си присъда от 20 години затвор. Зад решетките му викат "Вася", за да крият истинската му самоличност, което е традиция сред руските престъпници. Известен е и като "Брилянт" ("диамант") заради високата му позиция в затворническата йерархия. През малкото години, в които е на свобода, "Вася" никога не е работил за съветската държава и никога не е сътрудничил с управата на затвора, докато е зад решетки. Той е готов по-скоро да изтърпи най-строгото наказание, отколкото да предаде събратята си.
Като прочут престъпник с безупречна репутация, Брилянт се превръща в главен авторитет в затвора – братята му по съдба го молят да бъде финален арбитър, когато между тях има конфликти. Умира в затвора през 1985 година. Няколко години по-късно съветските гангстери издигат 8-тонен гранитен паметник на гроба му в Соликамск, на около 160 км южно от Перм в Урал.
Сергей Мадуев
Иван Куртов/ТАСС
Сергей е рядък случай на роден престъпник – появява се на бял свят в затвор в Казашката ССР. Баща му е чеченец, пратен зад решетките, защото отказва да бъде депортиран, а майка му – корейка, е в затвора за нелегална търговия. Нищо чудно, че момчето започва да краде още като дете и на 18 г. за първи път е осъден да лежи 6 години за участие в грабеж.
Сергей няма никакво образование или специални умения, с изключение на тези в престъпленията През 1980 г. е освободен от затвора, но прекарва на свобода само година, преди да получи още 15 години. Осем години по-късно бяга от затвора и е на свобода в продължение на цели две години.
Мадуев поддържа имидж на "почтен гангстер". В Грозни той и негов съучастник ограбват семейство в апартамента им и Мадуев убеждава "колегата" си да не изнасилва дъщерята. В Москва мъж получава удар по време на грабеж и Мадуев се обажда на линейка. След като бяга от затвора, Мадуев не се крие. През двете години той ограбва и убива десетки хора. Най-накрая е заловен през 1990 г. в Ташкент и е откаран в Ленинград (Санкт Петербург), където се провежда разследването.
Докато е в ареста в Ленинград, обаче, Мадуев успява да омая Наталия Воронцова – една от следователките по делото му, и я убеждава тайно да му даде оръжие. С това оръжие Мадуев напада охранителите си и се опитва да избяга, но е хванат. Наталия Воронцова е осъдена на 7 години затвор.
Мадуев е осъден на смърт, но през 1995 г. в Русия е въведен мораториум върху смъртната присъда. Мадуев прекарва последните години от живота си зад решетките. Умира в затвора през 2000 г. на 44-годишна възраст.