Имперската "Красная звезда": как се появява първият съветски дирижабъл

Първият руски дирижабъл в дореволюционна Русия се издига в небето през 1908 година. Построяват го след изучаване на чуждестранния опит, основно френския. Той носи баналното название "Учебний", което всъщност говори за действителното му предназначение: на него се обучават бъдещите пилоти. "Учебний" има дължина 40 м и се движи със скорост 21 км/ч, пише "Российская газета".

Планирано е да не се строи втори дирижабъл, а да се купи готов от чужбина – по-конкретно от Франция. Той е придобит от военното министерство и получава названието "Лебед" (дължина 61 м, скорост от 36 км/ч).

Третият дирижабъл – "Кречет", отново е руско производство. Той развива 43 км/ч и има дължина от 70 метра.

Към началото на Първата световна война в Русия флотът от дирижабли се състои от 21-23 единици. С точност е установено (всички данни и названия са известни), че 8 от тях са руско производство, а останалите са закупени от Франция, Германия, Англия и Швеция. За сравнение – в същия момент Германия има 18 дирижабъла.

И така, през 1920 г. дошлите на власт болшевики решават да проучат възможността за използването на дирижаблите за военни цели. Проверката на хранилищата и складовете дава плачевни резултати. Всички летателни апарати от газобалонен тип са в неизправност поради липса на подходяща поддръжка. Единственият дирижабъл, който е обявен за годен за ремонт, е Astra-XII, закупен през 1913 г. от Франция. Този апарат успява да издържи известно време, но през 1915 г. е изтеглен в резерва, разглобен и складиран.

След възстановяването на обвивката и гондолата върху него се появява надпис "Красная звезда". По време на ремонтните дейности е прегледана цялата му механика и е направено ново окачване. На 23 ноември 1920 г. в обвивката е изпомпан газ и пуснат на елинг близо до село Сализи край Петроград.

Основните характеристики на дирижабъла са 78 м дължина, 5,5 т товароподемност, както и два двигателя, развиващи скорост от 59 км/час. На борда на "Красная звезда" могат да се качат до 12 души.

Изпитателните полети започват според някои данни в самия край на декември, а според други – на 3 януари 1921 година. Провеждат се 6 полета, в които "Красная звезда" прекарва във въздуха 16 часа. За съжаление седмият полет завършва с катастрофа. След това СССР дълго време не се завръща към строенето на дирижабли. А през 1932 г., заедно с други серийни, е построен още един дирижабъл със същото название. Неговата "съдба" е по-хубава. Новата "Красная звезда" е известна още с абревиатурата B-3. Този апарат успешно и интензвивно се използва повече от 4 години и е изведен от експлоатация в края на 1936 година.

А знаете ли защо в Санкт Петербург на обяд стрелят с оръдие?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.