Как и защо СССР готви бойни делфини

На брега са наредени клетки с делфини-афали. С помощта на своя природен сонар, дори затворени, те могат да засекат всеки подводен обект в радиус от половин километър. И именно това е причината да са тук.

След като фиксират плувците, делфинът натискат специален педал и във въздуха се издига сигнална ракета. След това той застава така, че носът му да сочи към примерното местоположение на "посетителя". После делфинът натиска друг педал и клетката се отваря. Делфинът се понася към целта и я обезврежда. Това е типична сцена от "работата" на бойния делфин. Една от многото, на които ги обучава момиче на име Галина Шурепова – затворничка от гестапо и офицерска дъщеря.

Отвлеченото дете

Когато Шурепова е на три години, започва Втората световна война. "Живеехме на границата, в Литва. Немците нахлува в гр. Вилкавишкис само половин час след началото на войната. Една бомба удари дома ни", спомня си тя.

Баща ѝ, ръководител на специален отдел във външното разузнаване, е ранен и е пратен в безсъзнание в тила заедно с цялата партийна върхушка. Галина, сестра ѝ, която е на 1,5 години, и майка ѝ остават. Но някой ги издава и казва на немците, че това е семейство на съветски офицер. Майката на Александра Фьодоровна веднага е пратена в концлагер в Германия, а момичетата, като най-здрави, са причислени към донорската група от деца "Пфляуме", където кръвта им се прелива на ранени немски войници.

След войната са настанени в приют, където са жертва на физическо и психологическо насилие. "Веднъж директорът, немец, ме наби и ми счупи ръката, защото облизах маргарина от хартията и дадох на момичетата", разказва Галина.

През цялото това време, баща им и майка им (тя успява да преживее концлагера) не спират да ги търсят, макар че получават еднозначен отговор на запитването им към ГДПР: децата на Шурепови бяха причислени към групата "Пфляуме", после бяха изгорени в газовите печки на концлагера. Независимо от това, те продължават да ги търсят – и ги намират чак след осем години. В поредния списък на докарани от Германия деца има две момичета, разпознати по съвпадащите им рождени дати. Децата са със сменени фамилии и имена, забравили са руски език, но без съмнение това са сестрите Шурепови.

Актриса от блокбъстър

След като завършва училище, Галина продължава образованието си в Ленинградския институт по физкултура, където открива у себе си страстта към подводните спортове. След само година тренировки тя става шампионка на СССР по подводно плуване.

На едно от първенствата присъства и кастинг мениджърът на снимачна група, която търси спортистка за каскадьорските изпълнения във филма "Човекът-амфибия" (1961) – първият съветски блокбъстър след периода на Сталин. Галина, със своя професионализъм и външност, получава ролята. По-късно филмът оглавява съветския бокс офис.

Между другото, Шурепова така и не прави кариера в киното. Тя се отказва от апартамента и работата си в Ленинград и заминава на 6000 км до океана, в Сахалин, където отваря първата секция за подводно плуване и се снима в документален филм за риболова на делфини, наблюдавайки с ужас как ги избиват жестоко и ги преработват на рибно брашно – продукт, използван за храна на добитък. След това връзката ѝ с делфините е прекъсната до 1967 г., когато някой звъни на вратата ѝ: "Отворих вратата, а на прага ми стоеше двуметров моряк: "Вие сте поканена да работите във военноморския център за изследване на делфините в Севастопол. Утре ще дойда да Ви взема", спомня си тя.

Шурепова грабва малкия си син, триколката, малък куфар и тръгва с военните към Казашкия залив.

Прекарва дни във водата

Военните търсят човек, който да знае нещо за морските животни, да може да работи под водата и да е физически издръжлив. Към края на 1960-те години американците вече отдавна изследват способностите на морските животни да изпълняват военни задачи, докато Съветският съюз силно изостава в тази област. Никой не разбира как се прави това, няма никаква научна база. Оказва че, че Шурепова също няма никаква идея – в началото.

Тя прекарва дни във водата и не знае откъде да започне. "Гледах ги, а те наблюдаваха мен", разказва тя. "Отслабнах до 45 кг… А веднъж случайно захвърлих настрана едни водорасли, които ми пречеха. Делфинът повтори моите движения. Хвърлих ги още веднъж. Той отново ме проследи с поглед. Дадох му рибка, за да окуража реакцията му. Когато той хвърли водораслите към мен, отново му дадох храна. Така потвърдих рефлекса".

След това упражнението е повторено с други предмети – носни кърпички, топки. Делфините се научават да правят "апорт" като кучетата, усвояват няколко жеста, реагират на човешка реч.

Учи ги да "унищожават" диверсанти

Галина и детето ѝ живеят две години в двуместна палата на брега на залива в условия на тежки армейски тренировки. "Това беше денонощно наблюдение, присъствие около делфините в залива. Една свободна минута да имах и веднага лягах и ги гледах. Понякога забелязваха, че ги наблюдавам и започваха да правят разни неща, за да привлекат интереса ми им да им дам риба", казва тя.

Галина Шурепова е зачислена в редиците на Военноморския флот като първата жена-водолаз в СССР, а работата ѝ е засекретена. През 1967 г. в Казашкия залив е открит първият съветски военен океанариум, където са докарани 50 делфина-афалини. През 1970-те към работата му се включват и няколко десетки научни института. "Делфините и тюлените се подготвяха в няколко направления: охрана и патрулиране на местности, унищожение на диверсанти, търсене и откриване на различни подводни обекти", разказва главният военен треньор на Севастополския океанариум Владимир Петрушин.

"Унищожаване" на диверсанти означава, че делфинът маха водолазната маска от човека и го изтласква на повърхността. Дълго време учените се опитват да превърнат делфините в убийци, но практиката показва, че високоразвитите животни реагират прекалено емоционално на подобен стрес и саботират по-нататъшните операции след нападение с нож или парализираща игла. "Делфините могат да мислят, да говорят, да обичат, да страдат. Те живеят до 40 години, умират от пневмония и инфаркт", казва Шурепова.

Тя постига отлични резултати. Някои от методите ѝ на дресировка се използват в делфинариумите и до днес. Във военния океанариум Шурепова работи 40 години. За да гледат създадената от нея шоу програма, тук идват артисти, актьори, космонавти и високопоставени чиновници. Но за службата си тя плаща със здравето си. След като се пенсионира, тя претърпява операция по смяна на ставите на краката и ходи с патерици. Умира през 2017 г. на 78-годишна възраст.

Разберете повече за това как Русия подготвя специални части от делфини, тюлени и морски зайци!