Как австрийска аристократка става "Червената графиня" на съветското разузнаване

История
БОРИС ЕГОРОВ
Рут фон Майенбург е част от висшите кръгове на австро-унгарското общество, но избира пътя на борбата за социалистическо равенство.

За такива хора обикновено казват: "Тя се е родила със златна лъжичка в устата". Дъщеря на австрийския собственик на мини Макс Хайнсиус фон Майенбург, Рут е наследничка не само на богата, но и старинна аристократична фамилия. Изглежда бъдещето ѝ е било предопределено, но пред скучния светски живот тя предпочела кариерата в съветските спецслужби.

Аристократка-социалист

Рут фон Майенбург се увлича по левите идеи от юношество. През 1932-а, когато е на 25 години, тя влиза в Социалдемократическата работническа партия на Австрия и се присъединява към Социалистическия младежки фронт. Пак тогава тя се съчетава във втори брак с видния деец на лявото движение на страната Ернст Фишер.

Съпрузите с тревога наблюдават как Австрия, с усилията на нейния канцлер Енгелберт Долфус, уверено поема по пътя на фашизацията по италиански образец. През февруари 1934 г. против действащата власт избухва въстанието на бойната организация на социалдемократите - Републиканския шуцбунд, което е потушено жестоко от армията. След това Рут и съпругът ѝ незабавно напускат страната.

Ново пристанище за съпрузите става Чехословакия, а след това и Съветският съюз. Тук Рут фон Майенбург участва заедно с избягалите в Москва членове на Републиканския шуцбунд в парада на 1 май 1934 г. на Червения площад. По това време тя вече е убедена комунистка.

Разузнавач

За съветските спецслужби не представлява особена трудност да вербуват австрийската аристократка, която в Разузнавателното управление на Работническо-селската червена армия (РККА – от съкращението на руски, а по-късно Червена Армия) става известна с псевдонима "Лена". От 1934-а до 1938 г. тя работи активно в Европа и преди всичко в нацистка Германия.

Най-ценният източник на информация за "Червената графиня" става генерал Курт фон Хамерщайн-Екворд, с чието семейство тя поддържа приятелски отношения години наред. Въпреки високото си положение във Вермахта той е убеден противник на Хитлер и с радост се съгласява да помогне на отдавнашната си позната.

Подробностите около информацията, която Рут фон Майенбург получава от генерала и предава в Москва, все още са засекретени. Въпреки това се знае, че тя е била свързана с отбранителната способност на Германия, темповете на превъоръжаване на Вермахта, плановете за военното сътрудничеството на Третия райх и Итлаия, а също и с отношенията на германския военно-политически елит към Хитлер.

Сведенията, добити от "Червената графиня", са толкова ценни, че още през 1938 г. на Рут е присвоено званието полковник, а народният комисар по отбраната Климент Ворошилов лично ѝ изказва своята благодарност. Пак той предава чрез нея предложението към Хамерщайн-Екворд и семейството му да се преселят в СССР. Генералът обаче отказва и предлага да участва в заговори против Хитлер чак до смъртта си от рак през 1943 година.   

Завръщането у дома

През 1938 г. Рут фон Майенбург се оттегля от работата в разузнаването и се завръща в Съветския съюз. Любовта ѝ към новата родина е силно разколебана от масовите политически репресии, известни като "Големия терор", а също и от сключването през 1939-а на пакта Молотов-Рибентроп, което е като гръм от ясно небе. "Сякаш часовникът на кремълската кула изведнъж спря", казва тя като коментира по-късно съветско-германския договор: "Беше ни много срам и още дълго не бяхме в състояние да преодолеем това чувство на срам". 

При все това "Червената графиня" остава и в СССР, и в редовете на комунистите (едва през 1966-а напуска Комунистическа партия на Австрия). Рут работи по линията на Коминтерна, а също в Главното политическо управление на Червената армия. През 1943 г. ѝ възлагат да отговаря за въпросите, свързани с австрийски военнопленници, пленени край Сталинград.

След края на войната Рут фон Майенбург заедно със съпруга си се връща в Австрия, където известно време заема поста генерален секретар на Австрийско-съветското сдружение за приятелство. След това и чак до смъртта си през 1993 г.  тя се занимава основно с преводаческа дейност и пише мемоари, посветени на времето, прекарано в Съветския съюз, и на нейните съратници в социалистическата борба.   

Ето ги и историите на 4-те най-известни съветски разузнавачки!