Бунт и първичен инстинкт: какво е анархизъм по руски

Защо бунтуващите се френски студенти пишат "Четете Бакунин!" на стените на Сорбоната в наши дни? И то в родината на Прудон (1809-1865) – френският мислител, който първи се нарича анархист, обявява частната собственост за кражба и се застъпва за свободния труд. Какво правят апостолите на анархията от Русия – Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин, за да започнат да ги цитират по цял свят?

Алтернативата на държавата, според Михаил Бакунин

"Да търсиш своето щастие в чуждото щастие, своето достойнство в достойнството на всички околни, да бъдеш свободен в свободата на другите – ето това е моята вяра", пише непримиримият противник на самодържавието Михаил Бакунин (1814-1876). Той предлага реална алтернатива на държавата: нов тип общество, изградено според принципите на доброволчеството и самоорганизацията. Бакунин иска да замени феодализма и капитализма с колективната собственост, а религията – с просвещението.

Философските абстракции в родното си имение край Твер Бакунин предпочита да замени с борба. Заминава за Европа, за да слуша лекции на учениците на Хегел, и скоро разбира, че вече няма да се върне в Русия. Когато през 1845 г. парижките вестници отпечатват указа на Николай I, с който Бакунин е лишен от всички свои права в родината си, руският емигрант просто отговаря с публична критика на царизма.

В Швейцария в основна аудитория на анархистката пропаганда на Бакунин се превръщат часовникарите. В своите домове в кантон Юра те не само сглобяват миниатюрни механизми, но и четат много, а след това оживено откликват на призивите на руския бунтар. В градчетата на окръг Ла Шо дьо Фон Бакунин създава своя собствена версия на Интернационала – Юрската федерация.

Революцията в Париж през 1848 г., барикадите в Прага, полското въстание, участието в създаването на секция на Интернационална в Испания, анархическото движение в Болоня – Бакунин винаги се оказва в епицентъра на революционния огън. "Духът на отричането е дух на съзиданието, страстта към разрушението съществува съвместно с творческата страст", смята анархистът.

По време на Дрезденското въстание през 1849 г. той предлага на барикадите да бъдат изложени шедьоври от Дрезденската галерия, като си мисли, че пруските войски няма да посмеят да стрелят по тях по естетически съображения. Въстанието е потушено, Дрезденската Мадона остава невредима, а Бакунин е осъден на смърт едновременно в две държави – в Саксония и в Австрия. В Олмюц бунтарят е прикован с вериги към стената и прекарва в това положение половин година. Когато става ясно, че е взето решение затворникът да бъде предаден на руските власти, Бакунин два пъти се опитва да се умори сам от глад, пробва да се отрови с фосфорни клечки за кибрит, но "ги яде, без това да има никакво въздействие върху рядко стабилното му здраве", според цитат на Наталия Тучкова-Огарьова от книгата на Михаил Шишкин "Руската Швейцария".

В занданите на Петропавловската крепост и Шлиселбург Бакунин губи всичките си зъби. По-късно той си спомня: "Страшна работа – доживотен затвор. Да живееш без цел, без надежда, без интерес! Със страшна зъбна болка, която продължава със седмици…"

Докато е заточен, той пише "Изповед", където проклина своите "грехове" и благодари на Бог (в който не вярва), че плановете му не са се реализирали. След поредното си покаятелно писмо, "молещият се грешник" е пратен на вечно заточение в Сибир.

Според Бакунин в Сибир той няма какво да прави и през 1861 г. получава разрешение да направи пътешествие с научна цел из Амур. Така той прави най-дългото в географски смисъл бягство, като оставя жена си в Иркутск. "Без права, без задължения, – проповядва Бакунин. – Само любов, абсолютна, а когато има любов, няма задължения".

На своя приятел Тургенев Бакунин пише: "Амур е хубава, параходна река и в Николаевск, на устието на Амур, минават американски корабчета. Разходих се по Амур до Николаевск на параход, а оттам до американския клипер в Япония, а от Япония – в Сан Франциско, Ню Йорк, Бостън и Лондон". В Лондон го чака работа в първия руски революционен вестник "Колокол" и борба против авторитаризма на Маркс. "Затворът и заточението съхраняват силните хора по необикновен начин…; те излизат от тях като от припадък; продължават това, от което са се лишили при загубата на съзнание", отбелязва революционерът Александър Херцен.

Бакунин вдъхновява Рихард Вагнер за създаването на образа на Зигфрид и става прототип на Рудин – главния герой от първия роман на Тургенев. "Способен на най-кипящата дейност, на начинания, които могат да се появят само на сън или докато четете Купър, Бакунин е същевременно ленив и суров човек – вечно потен, с огромно тяло, с лъвска грива, с подути клепачи, подобни на кучешки, каквито често са руските дворяни", пише за него поетът Александър Блок.

Бакунин живее, без да мисли за утрешния ден. Веднъж той се изказва пред свои съотечественици в Женева и ги кани на вечеря в ресторант: "Разбира се, аз черпя. А който не приеме моите хляб и сол, ще бъде анатемосан". Гостите се притесняват и си поръчват по половин порция, а Бакунин поръчва за всички месо, сирене и няколко литра вино. Когато носят сметката, той бърка из джобовете си и избухва в смях: "Поради липса на свободни наличности, държавната хазна е принудена да прибегне до принудителен вътрешен заем. Доблестни руснаци, помогнете ми". Бакунин забравя да си върне парите.

Краят на живота си анархистът посреща в безпаричие, болести и преследване. Той е изключен от редиците на Интернационала, а Маркс и Енгелс наричат бакунизма "детството на пролетарското движение, също както астрологията и алхимията са детството на науката".

"Грамадна маса мазнини, с глава на пиян Юпитер, разрошена, все едно е прекарала нощта в руска кръчма… Това е грандиозно, но и жалко – като вида на колосална сграда след пожар". С тези думи съвременниците на Бакунин го описват няколко години преди смъртта му.

Бакунин умира в Берн, в болница за черноработници, където е настанен по собствено настояване.

100 години по-късно френският екзистенциалист Албер Камю пише, че Бакунин е пряк предшественик на Ленин и Сталин: "…мечтата за революцията в славянската империя във вида, в който Бакунин я излага пред царя, е – до детайли като границите – осъществена от Сталин".

"Антропологията на анархизма" на княз Пьотр Кропоткин

"Цигуларят засвири бясната мазурка на Концки. 'Сега или никога!' – помня, че ми се зави свят. Хвърлих зеления си халат и хукнах да бягам". Така описва фантастичното си бягство от затвора потомственият княз, учен и анархист Пьотр Кропоткин (1842-1921).

Именитият географ и геоморфолог се занимава с изучаването на тектоничната структура на Сибир и Средна Азия, с теорията за ледниците, предсказва съществуването на земята, която по-късно е кръстена на Франц Йосиф. Наблюденията на природата водят Кропоткин до идеята на неговия научен анархизъм – изграждането на обществото на базата на добрата природа на човека.

За разлика от последователите на Дарвин, руският учен наблюдава при животните не вътрешновидовата борба, а кооперацията. "Дори свадливи животни като плъховете, които вечно се карат помежду си в нашите мазета, са достатъчно умни, за да могат не само да се карат, когато се занимават с ограбване на складове, но и да си помагат по време на своите набези и преселения. Известно е, че те понякога дори хранят своите инвалиди", пише ученият.

По аналогия с животните, Кропоткин смята, че взаимната помощ е залог за напредъка на обществото. Анархизмът на Кропоткин е не просто философска идея, но и тенденция към самия природен живот. Докато бунтът на Бакунин е насочен срещу природата на човека – неговата "животинска природа", то Кропоткин призовава именно към нея. Дай на хората свобода и те ще правят добро.

Наченки на анархо-комунизма князът вижда още в съвременното си общество – в библиотеките, в работническите кооперативи, в комуналните служби, предлагащи услугите си за благото на обществото. Анархията без комунизъм Кропоткин смята за произвол на егоистични индивиди, а комунизмът без анархия – за деспотизъм.

Дори собствения си брак Кропоткин сключва на базата на принципите на анархизма: равноправието в семейния съюз се гарантира от тригодишен договор. Този брак просъществува до самата смърт на Пьотр Кропоткин на 78-годишна възраст, като договорът в онзи момент е удължаван цели 14 пъти.

Теорията за взаимопомощта не подвежда Кропоткин дори и в тежки моменти: през 1874 г. ученият е затворен в Петропавловската крепост за агитационна дейност в редиците на революционен кръг. Годините, прекарани във влажната килия, влошават здравословното състояние на княза. Той е приет във военна болница, когато, според лекарите, му остават не повече от 10 дни живот – тогава узрява планът му за бягство, в който му помагат приятелите му.

Решено е да се бяга по време на едночасовата разходка под надзор. Наета е дача срещу затвора и е разработена система от сигнали: светлинни "зайчета", балони, гражданин, който яде вишни… Окончателният план за бягството, шифрован върху късче хартия и скрит в механизъма на ръчен часовник, е предаден на Кропоткин от негова роднина, която рискува собствената си свобода.

Когато в уречения ден арестантът излиза на разходка, той чува звуците на цигулка. От време на време те спират, но когато музикантът подхваща бодра мазурка, става ясно: време е! Караулът в болничната лаборатория по това време е увлечен в разговор за паразитите под микроскоп: "Видя ли колко му е голяма опашката?". Точно в този момент Кропоткин пробягва край него, за да скочи в едно такси и да напусне Русия за цели 40 години. "Беше прекрасна вечер. Отидохме на острова, където модерните жители на Петербург ходят вечер, за да се полюбуват на залеза", не без доза романтика си спомня този ден Кропоткин години по-късно.

Докато е в емиграция, руският княз си извоюва репутация на теоретик на анархизма и учен от световна величина. В Русия той се връща през лятото на 1917 година. Очаквано, анархистът отказва предложения му пост в правителството, но по време на правителствено съвещание се застъпва за създаването на федеративна република, с което предизвиква недоволството на по-младите му и по-радикално настроени съвременници.

Кропоткин се познава лично с Владимир Ленин, който, независимо от резките изказвания на учения по негов адрес, нееднократно демонстрира грижа за него: той лично подписва заповед домът на Кропоткин и семейството му в Дмитров да "не подлежи на никаква реквизиция или уплътнение", а когато Кропоткин се разболява, му праща най-добрите лекари.

"Едно от двете. Или държавата ще смаже личността и местния живот, <…> ще донесе война <…>, повърхностна революция, само сменящи се тирани и като неизбежен край – смърт! Или държавата трябва да бъде разрушена и, в този случай, новият живот ще се зароди в хиляди центрове, на почвата на енергичната, лична и групова инициатива, на почвата на волното съглашение", пише Кропоткин, без да губи вяра във втория изход.

А знаете ли как отмяната на крепостничеството води до Руската революция?