Как е пленен немският фелдмаршал Паулус?

В нощта на 31 януари 1943 г. подразделенията на 38-а мотострелкова бригада на 64-а армия прониква в сградата на универсалния магазин в центъра на Сталинград и го блокира от всички страни. Според пленените немци именно тук е разположен щабът на 6-а армия на Фридрих Паулус. Съветската операция "Пръстен" по разгрома на вражеската групировка, обсадена в града, върви към своя финал…

"Леговището на звяра"

След като около 6 ч сутринта съветските войски откриват плътен огън с картечници и миномети по сградата, стрелбата от страна на немците е прекратена. На първия и третия етаж се появяват бели знамена. Противникът иска да преговаря.

По заповед на командира на бригадата полковник Иван Бурмаков към универсалния магазин се отправят група парламентаристи начело със старши лейтенант Фьодор Илченко. Немският офицер, който среща съветските войници, се обръща към тях с помощта на преводач: "Нашият главен началник иска да говори с вашия главен началник". В отговор Илченко му казва: "Е, нашият главен началник има много друга работа. Няма го тук. Ще ви се наложи да си имате работа с мен".

След като пренебрегват плахата молба на немеца да свалят оръжието, съветските парламентаристи започват да се спускат в мазето, където е щабът на Паулус. "То беше буквално натъпкано с войници – бяха стотици. По-зле от трамвая! Всички бяха мръсни, гладни, а как воняха само! Изглеждаха страшно уплашени. Бяха избягали там, за да се скрият от картечния огън", спомня си старши-лейтенантът. След като чува изстрели, Илченко се хваща за кобура, но се оказва, че това са самоубийци.

Парламентаристите се срещат с командира на 71-а пехотна дивизия на вермахта генерал-майор Фридрих Росек и началника на щаба на 6-а армия генерал Артур Шмид. Те водят съветските войници в стаята на Паулус. "Фелдмаршалът лежеше на желязно легло без мундир, по една риза", спомня си Илченко. "На масата гореше свещ, която осветяваше акордеон, поставен на кушетката. Паулус не се здрависа с мен, но се надигна от леглото и седна. Имаше вид на болен, измъчен човек; лицето му потрепваше от нервен тик".

Преговорите

Обикновеният лейтенант не може да приеме капитулацията на немския командир и постепенно в универсалния магазин започват да пристигат представители на старшото и висше командване на Червената армия. Няколко часа по-късно, в компанията на няколко полковници и подполковници, в мазето слиза началникът на щаба на 64-а армия генерал-майор Иван Ласкин. Опитвайки се всячески да се дистанцира от капитулацията, Паулус делегира правото да водят преговори на Роске и Шмид.

Докато фелдмаршалът "се привежда във вид" в съседната стая, съветските парламентаристи дават на генерала ултиматум: обкръжената групировка трябва незабавно да прекрати съпротивата, да предаде оръжието и организирано да се предаде в плен на съветските войски.

Уморени да чакат кога най-накрая ще се появи самият Фридрих Паулус, съветските военачалници влизат в стаята му. Немският командир, по спомените на Ласкин, посреща делегатите с фраза на развален руски език: "Фелдмаршал от немската армия Паулус се предава в плен на Червената армия". Той се извинява, че, тъй като новото звание му е присвоено едва на 30 януари, той няма нова униформа и е принуден да се представи в униформа на генерал-полковник. "Но сега едва ли и ще ми трябва нова униформа", допълва с горчива насмешка военачалникът.

В онзи момент 6-а армия в Сталинград е разделена на две изолирани една от друга групировки. След преговорите капитулира южната групировка на немските войски, командвана от генерал Роске. В същото време Паулус отказва да издаде заповед за предаването на северната груприовка, но се съгласява, че от 30 януари нейният командващ генерал-полковник Карл Щрекер ще се подчинява директно на Хитлер.

Безславен край

В центъра на Сталинград все още текат улични боеве, но немските офицери, съпровождани от съветските командири, вече са тръгнали към частите с коли със заповед огънят да бъде прекратен.

След като всички формалности са изчистени и фелдмаршалът получава гаранции за личната си сигурност, той и офицерите от щаба са изведени от мазето. Територията около универсалния магазин вече е изцяло под контрола на съветските пехотинци, а военните от вермахта са заети с обезвреждането на минираните участъци.

"Съветските и немските войници, които само допреди часове стреляха едни по други, стояха мирно в двора рамо до рамо, държейки оръжието си в ръце или на рамо. Но колко удивително различен беше външният им вид!", спомня си адютантът на командира на командира на 6-а армия Вилхелм Адам: "Немските войници – дрипави, облечени в тънки шинели над овехтелите си униформи, слаби като скелети, изтощени до полу-смърт фигури с хлътнали, небръснати лица. Войниците от червената армия – сити, пълни със сили, в прекрасни зимни униформи… Дълбоко бях развълнуван и от едно друго обстоятелство. Нашите войници не биеха, още по-малко да разстрелват. Съветските войници, сред развалините на разрушения си от немците град, вадеха от джобовете си и предлагаха на немските войници, на тези полу-трупове, своите парчета хляб, цигари и тютюн".

Сержант Пьотр Алхутов присъства на пленяването на немския военачалник. "Паулус беше изтощен, явно болен. Стараеше се да се държи достойно, но в неговото състояние трудно му се отдаваше. В онова мразовито утро в Сталинград стана ясно за всички бойци от Червената армия и за абсолютното мнозинство от немските войници, че това е началото на края им и началото на нашата Победа".

Автомобил чака фелдмаршала и го откарва в съседното село Бекетовка, където е разположен щабът на 64-а армия. Там трябва да го разпитат командирът на армията генерал-лейтенант Михаил Шумилов и командирът на Донския фронт генерал-лейтенант Константин Рокосовски. А след това на Фридрих Паулус му предстои съветски лагер, работа в антифашисткия комитет "Свободна Германия" и недълъг живот в ГДР…

По пътя към щаба колата настига колоните от пъплещите по пътя немски пленници. Мръсни, с обрасли бради, те са обути в нелепи ерзац-ботуши, омотани в кърпи и женски шалове.

Ласкин дава знак на шофьора да забави ход, за да може немският командир да ги разгледа внимателно и детайлно. "Това е ужасно…", казва унило Паулус. "Позорна капитулация, страшна трагедия за войниците. А досега шеста армия се смяташе за най-добрата сухопътна армия на Вермахта…".

Разказваме ви още защо германският фелдмаршал Паулус пропагандира за СССР!