Как през 1941 г. Червената армия търпи страшна катастрофа, но спира немския "блицкриг” (СНИМКИ)

На 22 юни 1941 г. в 4 ч сутринта войската на нацистка Германия, в рамките на операция ”Барбароса”, нахлува на територията на Съветския съюз и тръгва на настъпление към трите главни града на страната: Москва, Ленинград и Киев. Независимо от упоритата съпротива и постоянните контраатаки на Червената армия, противникът стремително настъпва навътре в СССР. Нанасяйки мощен удар по съветските летища, още от първите дни на войната Луфтвафе си осигурява господство във въздуха.

”За тоталната неочакваност на нашето настъпление за противника свидетелства фактът, че частите бяха изненадани по казармите, самолетите стояха по летищата, покрити с брезенти, а предните части, внезапно атакувани от нашите войски, питаха командването какво да правят…”, отбелязва в дневника си началникът на Генералния щаб на сухопътните войски на Германия Франц Халдер.

На 24 юни немските войски вече са превзели Вилнюс; на 28 юни пада Минск, а на 1 юли – Рига. След обсадата и разгрома на основните сили на Западния фронт в Белостокско-Минското сражение (от 625 000 войници, над 420 000 са загинали, ранени или взети в плен), неговият командир генерал Дмитрий Павлов, началник-щабът генерал-майор Владимир Климовски и редица други военачалници са арестувани и разстреляни.

В Украйна силите на пет механизирани корпуса на съветския Югозападен фронт в района на Броди-Луцк-Ровно се сблъскват в жестоки боеве с немската Първа танкова група. Огромното числено превъзходство на Червената армия по брой танкове (2500 срещу 800) компенсира отсъствието на нужните радиовръзки, слабата организация на разузнаването, лошата координация на действията формированията и тактическите грешки на командването.

В крайна сметка в едно от най-мащабните танкови сражения в историята, съветската войска търпи тежко поражение: в механизираните корпуси са загубени между 70 и 90% от танковете. При това много от тях могат да се възстановят, но са изоставени заради общото отстъпление. В същото време сражението се отразява и на немците: темповете на настъплението се забавят и те така и не успяват да обградят и разгромят силите на Югозападния фронт.

Далеч не на всички участъци от съветско-германския фронт вермахтът успява да води ефективно своята „мълниеносна война”. В Задполярието противникът успява да навлезе само на няколко десетки километра навътре в територията на СССР, без да успее да завладее голямото съветско морско пристанище Мурманск. „Обещаха ни да завладеем Кандалакша за 12 дни и да стигнем до Бяло море, но и досега не сме го сторили, макар че вече минаха шест месеца. Настроението на войниците е подтиснато – те не очакваха толкова упорита съпротива от руснаците”, споделя през януари 1942 г. пленен немски ефрейтор.

В продължение на 2 месеца – от 10 юли до 10 септември – в района на Смоленск тече мащабно кръвопролитно сражение, в резултат на което Червената армия губи убити, ранени, безследно изчезнали и пленени над 750 000 души. Боеспособността на съветските войски, които прикриват московското направление, е силно подкопана.

Същевременно Вермахтът, който също понася сериозни загуби във формата на 100 000 войници, въпреки своите първоначални планове, прекарва цели два месеца край Смоленск. Немското командване започва да се съмнява, че ще успее да превземе столицата на СССР, преди да дойдат студовете. "Общата обстановка все по-очевидно и ясно показва, че колосът Русия, която съзнателно се е подготвяла за войната, независимо от всички затруднения, присъщи за страните с тоталитарен режим, беше недооценен от нас", отбелязва в дневника си Халдер.

Войската от армейската група "Юг" непреклонно се движи към столицата на съветска Украйна, чиято загуба е немислима за Сталин. На 11 юли щабът и Военният съвет на Югозападния фронт получават телеграма от Кремъл: "Предупреждавам ви, че ако направите и една крачка за извеждането на войската към левия бряг на Днепър, ако не браните укрепените райони на десния бряг на Днепър, всички ще бъдете застигнати от жестоко наказание". Георги Жуков, който говори за опасността съветските войски в района на Киев да попаднат в "котел", е свален от длъжността началник на Генералния щаб на 29 юли.

Градът се държи стоически, докато в края на август, по решение на Хитлер, 2-а танкова група на Хайнц Гудериан не е свалена от московското направление и не е пратена на юг. Пробивайки съветската отбрана, на 15 септември в района на гр. Лохвица източно от Киев тя се обединява с 1-а танкова група на Евалд фон Клайст и затваря кръга около четирите съветски армии.

В немски плен попадат около половин милион войници от Червената армия. При опит за пробив загиват командващият на Югозападния фронт генерал-полковник Михаил Кирпонос, началник-щабът генерал-майор Василий Тупиков и редица други високопоставени военачалници.

Благодарение на стремителното нахлуване през територията на съветска Прибалтика от страна на Северната група то армии, още в началото на август Вермахтът стига до крайбрежието на Финския залив и отрязва главната база на Балтийския флот Талин от основните сили на Червената армия. На 27 август корабите тръгват на пробив от обсадения град към Ленинград.

В продължение на три дни флотът се движи през гъста мрежа от фински минни заграждения, подложен на непрекъснатите атаки на финските торпедни катери и немската авиация. "Пътувахме от Талин до Кронщад под прикритието на немски пикиращи бомбардировачи", казват с доза черен хумор съветските моряци. В резултат от т.нар. "Талински преход" са загубени около 60 кораба и 15 000 живота: моряци, цивилни и войници от 10-и стрелкови корпус.

Докато в европейската част на страната текат тежки боеве с нацистите и техните съюзници, съветското ръководство решава да обезопаси южните си граници. На 25 август започва англо-съветската операция "Съгласие" за нахлуване в Иран, който по онова време е в сферата на влияние на Третия райх. Съюзниците свалят прогерманския шах Реза Пахлави и вземат под контрол севера и юга на страната. Скоро през Иран ще бъде прокаран един от основните маршрути за доставки на военни товари в СССР от западните държави по програмата "заем-наем".

На 8 септември немската войска превзема гр. Шлиселбург на брега на Ладожкото езеро, като така затваря кръга на блокадата на Ленинград по суша. От север вторият по значимост град в СССР е блокиран от финландската армия. В капан се оказват около половин милион съветски войници, почти всички военноморски сили на Балтийския флот и 3 милиона цивилни.

Единствената нишка, свързваща обсадения Ленинград с "голямата земя", е водният път през Ладожкото езеро – т.нар. "Път на живота". Именно по него минават доставките от храни и евакуацията на хората. Но нито той, нито транспортната авиация не успяват пълноценно да снабдяват многомилионния град и жителите му се сблъскват със страшен глад през зимата.

Разгромът на Югозападния фронт край Уман и Киев позволява на немците да осъществят настъпление към богатия на въглища Донбас и стратегическия важния Крим, който Хитлер нарича непотопяем съветски самолетоносач, застрашаващ румънския петрол.

На 26 септември съединенията на 11-армия на генерал Ерих фон Манщайн пробиват съветската отбрана при Перекопския провлак и си проправят път дълбоко в полуострова. Но ожесточената съпротива на съветските войски и големите загуби не позволяват на немците да превземат Севастопол в движение. Обсадата на главната база на Черноморския флот, започнала на 30 октомври, в крайна сметка продължава цели 250 дни.

В началото на октомври се разразява главната битка на 1941 г. – тази за Москва. Още в самото ѝ начало Червената армия претърпява страшна катастрофа. Заради грешка на съветското командване, което не успява да определи направлението на главните удари на противника, в района на Вязма са обградени и разгромени основните сили на Западния и Резервния фронт. Съветската войска губи убити, ранени, попаднали в плен и изчезнали безследно над 900 000 души. Въпреки това, чак до 13 октомври, обградените войски продължават да се бият, задържайки 28 немски дивизии.

За немците пътят към Москва се оказва на практика свободен. Преди на отбранителната линия да пристигнат резервите, се налага спешно да бъдат пратени всички налични сили, включително курсантите от военните училища. Столицата е обхваната от паника в продължение на няколко дни, съпроводена от масово бягство на населението от града, мародерства и грабежи.

За Вермахта, обаче, пътят към сърцето на Съветския съюз не е като разходка в парка. В резултат на дългата упорита съпротива и постоянните контраатаки на Червената армия, немската войска е изморена и свръхнапрегната. В кръвопролитните сражения са загинали обучени кадри с ценен боен опит в полската и френската кампания. Тоталното миниране на подстъпите към града затруднява движението на бронираната техника, а настъпилият студ предизвиква масова смърт сред конете и прекъсвания на доставките.

Немците разчитат на решителен удар срещу Москва, без да знаят, че през това време в столицата се съсредоточават големи свежи резерви на Червената армия. На 5 и 6 декември войниците от няколко съветски фронта съвсем неочаквано за противника тръгват на масово контранастъпление. Зашеметеният Вермахт е изтласкан на 100-250 км от столицата, като в някои участъци отстъплението се превръща в паническо бягство.

Главнокомандващият на сухопътните сили на Германия Валтер фон Браухич и командващият на Централната група от армии Фьодор фон Бок са уволнени от Хитлер. От поста си е лишен и Хайн Гудериан, който по-късно пише в своите "Спомени за войника": "Настъплението срещу Москва се провали. Всички жертви и усилия на нашата доблестна войска се оказаха напразни".

Триумфът край Москва има колосално значение както за самия СССР, така и за страните-участнички в антихитлеристката коалиция. Съветското ръководство е уверено, че противникът е сломен и настъпва време за преминаване към широкомащабно настъпление по целия съветско-германски фронт. Както показват последвалите събития, независимо от краха на тяхната блицкриг стратегия, все още е рано немците да бъдат отписвани.

Научете повече за най-добрия съветски пълководец от Втората световна война!