Този случай се развива в ранните години на управлението на кралица Елизабет II, когато ѝ се налага да помилва двойка съветски агенти под дълбоко прикритие. На 23 септември 1969 г. тя подписва два указа за Питър и Хелън Крьогер. В тях нейно величество признава, че са признати за виновни за тайно предаване на информация, нарушила Закона за официалните тайни от 1911 г., но нарежда те да бъдат освободени на следващия ден след издаването на указите за помилването. В онзи момент те вече са излежали по осем години от присъдите си.
Истинските имена на агентите са Морис и Лона Коен, но никой във Великобритания не знае това. Скоро те са използвани като замяна срещу Джералд Брук, който е обвинен в СССР за шпиониране в полза на Великобритания. Месец след освобождаването им семейство Коен пристига в Москва през Варшава.
В действителност, СССР не е тяхната родина: Морис (роден през 1910 г.) е син на руски имигранти, а Лона (родена през 1913 г.) е дъщеря на полски имигранти. И двамата са родени в САЩ. Морис си спомня, че са мечтали за СССР още от деца: "Исках да видя родината на моите предшественици с половин око. Докато растях, това желание ставаше все по-силно". Съдбата му и тази на Лона е един ден да заживеят там. Юрий Андропов, който е шеф на КГБ по онова време, помага на семейство Коен да станат граждани на СССР.
"Доброволците"
Как е възможно двама американци да станат съветски агенти? Техните политически идеи изиграват ключова роля. Морис е запален антифашист и комунист, така че през 1937-1938 г. той се бие на страната на Интернационалните бригади в Испанската гражданска война. Там, агент на име Александър Орлов забелязва Коен и го кани да работи за НКВД (Народния комисариат на вътрешните работи – прословута организация, която отговаря за чуждото разузнаване). Орлов пише докладна за Морис до Москва, в която посочва: "Сигурен съм, че той е мотивиран не от любов към приключенията, а от политическите си идеи". Морис получава кодово име "Луис" и се връща в САЩ като съветски агент.
Още преди Морис да замине за Испания, той среща Лона (пълното ѝ име е Леонтин Тереза) Петка, която също е комунистка. Двамата се запознават на антифашистки митинг в Ню Йорк. Женят се през 1941 година. Скоро Лона започва да се досеща за тайната работа на Морис. Той си спомня: "Тогава дълго не можех да реша дали да включа Лона в сътрудничеството със съветското разузнаване или не. Разбира се, осъзнавах, че няма смисъл да си играем на криеница". Лона става агент под дълбоко прикритие и получава кодовото име "Лесли".
Семейство Коен са много талантливи във вербуването. Групата им се нарича "Доброволците", защото американците работят в името на идеята и приемат само парите, необходими за осъществяване на операциите им. Преди Втората световна война двойката е натоварена със задача да получи черновата на плановете за най-новата самолетна картечница, но вместо това се свързват с работник в завода, който дори им дава самата картечница – парче по парче. Тя е пратена в Москва с помощта на съветското посолство.
През 1942 г. Морис е извикан на военна служба и пратен в Европа да се бие с нацистите. Лона по онова време работи с информаторите по проекта "Манхатън". Морис успява да вербува учен от лабораторията за ядрени оръжия в Лос Аламос, който получава кодовото име "Персей". Лона трябва да се срещне с него в Албукерке, Ню Мексико, за да получи тайни документи, след което да ги занесе на агентите в Ню Йорк. Когато се качва на влака за Ню Йорк, полицията внезапно започва да проверява багажа на всички пътници. Документите са скрити в кутия носни кърпички. Лона се прави, че има хрема и вади кутията. Полковник Дмитрий Тарасов си спомня: "Когато започват да проверяват вещите ѝ, тя предава кутията директно в ръцете на проверяващия. Започва сама да рови из нещата си и го прави, докато влакът не тръгва". Полицията ѝ помага да се качи на влака и ѝ връща кутийката с носни кърпички – никой дори не я поглежда.
Нарастващият риск
Когато Морис се връща от Втората световна война, семейство Коен продължават да работят заедно. Те си сътрудничат с агентите Уилям Фишър ("Марк") и Юрий Соколов ("Клод") до 1950 г., когато обстановката вече става опасна за Коен – те са на път да бъдат разкрити, също като много съветски агенти по онова време. Соколов се опитва да ги убеди да заминат за СССР. Той си спомня: "Безопасността на семейство Коен беше под въпрос. В онзи момент, те (американските представители) можеха не просто да ги арестуват, но и да направят с тях каквото си искат <…> трябваше да предприемем мерки, да ги спасим, да ги евакуираме от страната".
Първоначално Коен заминават за Мексико с документи, в които фигурират като семейство Санчес. След това им се налага да предприемат дълго пътуване през Европа с фамилията "Бригс". Ненадейно са спрени на германската граница за проверка на самоличността. Лона избухва. Прави скандал, като крещи на германците: "Кой в крайна сметка спечели войната – американците или вие? Нямате право да спирате американска делегация!". В крайна сметка служителят от паспортния контрол ги пуска да преминат.
Коен са в СССР за първи път, но не се задържат дълго. Преминават допълнителни курсове за агенти и искат отново да се заемат с тайните си дела.
"Виладжиите"
През 1954 г. семейство Коен са пратени във Великобритания като агенти за връзка със съветски агент на име Конън Молодий ("Бен"), който там е познат като богат канадски бизнесмен на име Гордън Лонсдейл. Двойката използва псевдонимите "Питър" и "Хелън Крьогер" от Нова Зеландия. КГБ ги нарича "Виладжиите". Те се настаняват в малка къща край британската военновъздушна база в Нортхолд, а за прикритие Морис купува книжарница за книги втора употреба.
Основната цел на Бен и "Виладжиите" е да проучат тайните около основната база на британските ВВС. Разкриват политическа, стратегическа и техническа информация; например, за крилатите ракети и подводните техолоти. Според архивни документи на Руското външно разузнаване те са един от най-успешните екипи на съветското разузнаване. Василий Дождалов – агент, който работи с Молодий, си спомня: "Москва познаваше британските подводници също толкова добре, колкото Елизабет II".
Работата им внезапно спира след предателство от страна на полски агент на име Михаил Голеньовски, който започва да си сътрудничи с ЦРУ и да им предава всичко, което знае за съветските агенти. Молодий и Коен са арестувани през 1961 година. Случва се неочаквано, така че полицията намира голямо количество радио оборудване в къщата на Морис и Лона. Конън се опитва да поеме цялата вина и е осъден на 25 години затвор. Въпреки усилията на Молодий, Морис получава същата присъда, а Лона е пратена зад решетките за 20 години.
Семейство Коен са фрустрирани и имат много здравословни проблеми в затвора, но им е позволено да си пишат писма. В едно от тях Лона споделя: "Можем само да стискаме зъби и да продължаваме. Знам, че е трудно, но нямаме избор". Те отказват да сътрудничат на МИ6 и да разкрият която и да е от тайните си чак до деня на освобождаването си през 1969 година.