Първоначално пионерското движение както в Русия, така и в България произлиза от скаутското движение, възникнало в Англия в началото на ХХ век. През 1908 г. с указ на император Николай II в Русия се създава училище "Школа строю и гимнастики", което се занимава с предвоенно обучение на деца и приучване към отговорност и патриотизъм.
Сергей Васин/МАММ/МДФ/Russia in photo
В България първите скаути се появяват приблизително по същото време – през 1911 година. Когато болшевиките идват на власт, скаутското движение се превръща в пионерско – в СССР през 1922-та, а в България – през 1944 година. "Артек", заветната мечта на хиляди деца от цял свят, се превръща в място за срещи на пионери.
Николай Попов/МАММ/МДФ/Russia in photo
Място за срещи
През 1924 г. един от организаторите на съветското здравеопазване, председателят на Руското общество на Червения кръст Зиновий Соловьов замисля да създаде лечебен лагер, лагер-санаториум, където би било възможно да се подобри здравето на децата, пострадали през годините на войни и разруха.
Александър Макаров/Sputnik
След известно търсене изборът пада върху устието на река Артек на южния бряг на Крим. Първата смяна се извършва през 1925 г. – тогава "Артек" приема 320 деца. През същата година Клара Цеткин посещава лагера: "Искате ли да видите свободни щастливи деца? Посетете лагера в Артек". След такава препоръка още през 1926 г. настъпва първата международна смяна - в лагера пристигат трима пионери от Германия.
Истински бум на гости от други страни обаче се случва след Втората световна война: през 1950-те години започват да идват все повече делегации от България, Унгария, Чехословакия, Източна и Западна Германия, Китай, Полша, Румъния, Виетнам, Англия, Норвегия, Швеция и др. През 60-те години в лагера се появяват редовни международни смени.
Sputnik
Международна смяна в "Артек"
"Артек" винаги е бил един вид витрина на Съветския съюз – там ходят най-добрите. Обикновен пионер може да влезе в международната смяна или чрез изключително активна пионерска работа, която да бъде забелязана, или чрез квоти. Например за представители на малките народи и националните малцинства.
Лев Носов/Sputnik
Международните смени се смятат за престижни - към чуждестранните деца се прилага не е толкова строг подход. Отношението към тях е по-уважително, отколкото към своите, защото са представители на една различна, "по-мека" (в сравнение със съветската) култура. По време на "престижната" смяна на Артек храната е по-добра, а мероприятията - по-разнообразни.
Децата се научават да бъдат приятели - по традиция в "Горния" ("Планински") парк на лагера се провежда Денят на дружбата, състоящ се от спортни щафети. В лагера "Долен" ("Морски") децата се научват да работят – например деца от България, Източна Германия, Чехословакия, Италия и Швеция построяват заедно стадион, изпълнявайки прости, но все пак много важни задачи.
Валерий Шустов/Sputnik
Не само водачите обучават децата, но и децата – водачите: националните особености на чуждестранните гости са добре дошли и стават част от ежедневието. Елементи от национални игри започват да се включват в сутрешните упражнения, а вечер учат танци и песни на различните народи (като отбелязва РГАСПИ, българските песни са особено популярни).
Артекчаните поддържат връзка и след края на смяната – помежду си и с всички, които са и ще бъдат в този лагер. Според легендата, от 1925 г. е имало дъб-пощальон, в които артекчаните оставят писма – споделят своите тайни, оставят адреси и разказват какво им се е случило в лагера. Уви, през лятото на 1971 г. дъбът престава да съществува.
Роман Денисов/Sputnik
Понякога познанствата в "Артек" прерастват в нещо повече: Мария разказва как е посетила легендарния лагер в началото на 1980-те, след като завършва годината с отличие. "В съседните отряди имаше българи, унгарци и други момчета от десетина държави с различни националности. По някаква причина ни беше забранено да общуваме с тях, но това никога никого не е спирало", спомня си тя.
Веднъж, когато всички си лягат, тя тайно бяга до морето със своя приятелка и там случайно среща българина Борислав – той също се разхожда из лагера, докато учи "Альоша" на български за песенния конкурс. Оттогава всяка вечер Мария се среща със своя Альоша-Борислав край морето - така протича цялата смяна. Тази история е могла да остане приятен спомен от детството, но не – след разпадането на СССР Мария заминава в командировка в България, а ръководителят на партньорската компания се оказва същият този Альоша-Борислав. Скоро двойката се жени.
Нека винаги има слънце
Е. Алесин/Sputnik
Основната идея на международните смени на "Артек" е не само грижата за здравето на децата, но и поддържането на мира в целия свят. Един от основните празници е Денят на мира. Сутрин се издигат сини знамена и се провежда тържествена линия, а след това лодка с т. нар. "поща на мира" отплава в неутрални води. Там представители на чуждестранни делегации хвърлят в морето десетки бутилки с писма към деца от всички континенти. Това е не просто красива традиция – "Артек" дава възможност на децата да правят изявления пред целия свят. През 1962 г., когато пионерската организация навършва 40 години, "Артек" изпраща съобщение до Световния съвет за мир:
Ние живеем далеч един от друг, говорим на различни езици, но светът е скъп за всички ни. Мирът е живот! Войната е смърт! Ние мразим и проклинаме войната, не искаме атомни и водородни бомби да избухнат, бащите ни да умрат, майките ни да плачат. Ние не искаме да умрем. Нуждаем се от мир, ясно небе и ярко слънце... И следвайки участниците в Световния конгрес за общо разоръжаване и мир, ние единодушно повтаряме: "Не на войната! Да живее светът! Нека винаги има слънце, нека винаги има щастие, нека винаги има мир!"