Бъди готов: как "Артек" помага за дружбата между българските и съветските деца

Първоначално пионерското движение както в Русия, така и в България произлиза от скаутското движение, възникнало в Англия в началото на ХХ век. През 1908 г. с указ на император Николай II в Русия се създава училище "Школа строю и гимнастики", което се занимава с предвоенно обучение на деца и приучване към отговорност и патриотизъм.

В България първите скаути се появяват приблизително по същото време – през 1911 година. Когато болшевиките идват на власт, скаутското движение се превръща в пионерско – в СССР през 1922-та, а в България – през 1944 година. "Артек", заветната мечта на хиляди деца от цял ​​свят, се превръща в място за срещи на пионери.

Място за срещи

През 1924 г. един от организаторите на съветското здравеопазване, председателят на Руското общество на Червения кръст Зиновий Соловьов замисля да създаде лечебен лагер, лагер-санаториум, където би било възможно да се подобри здравето на децата, пострадали през годините на войни и разруха. 

След известно търсене изборът пада върху устието на река Артек на южния бряг на Крим. Първата смяна се извършва през 1925 г. – тогава "Артек" приема 320 деца. През същата година Клара Цеткин посещава лагера: "Искате ли да видите свободни щастливи деца? Посетете лагера в Артек". След такава препоръка още през 1926 г. настъпва първата международна смяна - в лагера пристигат трима пионери от Германия.

Истински бум на гости от други страни обаче се случва след Втората световна война: през 1950-те години започват да идват все повече делегации от България, Унгария, Чехословакия, Източна и Западна Германия, Китай, Полша, Румъния, Виетнам, Англия, Норвегия, Швеция и др. През 60-те години в лагера се появяват редовни международни смени.

Международна смяна в "Артек"

"Артек" винаги е бил един вид витрина на Съветския съюз – там ходят най-добрите. Обикновен пионер може да влезе в международната смяна или чрез изключително активна пионерска работа, която да бъде забелязана, или чрез квоти. Например за представители на малките народи и националните малцинства.

Международните смени се смятат за престижни - към чуждестранните деца се прилага не е толкова строг подход.  Отношението към тях е по-уважително, отколкото към своите, защото са представители на една различна, "по-мека" (в сравнение със съветската) култура. По време на "престижната" смяна на Артек храната е по-добра, а мероприятията - по-разнообразни. 

Децата се научават да бъдат приятели - по традиция в "Горния" ("Планински") парк на лагера се провежда Денят на дружбата, състоящ се от спортни щафети. В лагера "Долен" ("Морски") децата се научват да работят – например деца от България, Източна Германия, Чехословакия, Италия и Швеция построяват заедно стадион, изпълнявайки прости, но все пак много важни задачи.

Не само водачите обучават децата, но и децата – водачите: националните особености на чуждестранните гости са добре дошли и стават част от ежедневието. Елементи от национални игри започват да се включват в сутрешните упражнения, а вечер учат танци и песни на различните народи (като отбелязва РГАСПИ, българските песни са особено популярни).

Артекчаните поддържат връзка и след края на смяната – помежду си и с всички, които са и ще бъдат в този лагер. Според легендата, от 1925 г. е имало дъб-пощальон, в които артекчаните оставят писма – споделят своите тайни, оставят адреси и разказват какво им се е случило в лагера. Уви, през лятото на 1971 г. дъбът престава да съществува.

Понякога познанствата в "Артек" прерастват в нещо повече: Мария разказва как е посетила легендарния лагер в началото на 1980-те, след като завършва  годината с отличие. "В съседните отряди имаше българи, унгарци и други момчета от десетина държави с различни националности. По някаква причина ни беше забранено да общуваме с тях, но това никога никого не е спирало", спомня си тя.

Веднъж, когато всички си лягат, тя тайно бяга до морето със своя приятелка и там случайно среща българина Борислав – той също се разхожда из лагера, докато учи "Альоша" на български за песенния конкурс. Оттогава всяка вечер Мария се среща със своя Альоша-Борислав край морето - така протича цялата смяна. Тази история е могла да остане приятен спомен от детството, но не – след разпадането на СССР Мария заминава в командировка в България, а ръководителят на партньорската компания се оказва същият този Альоша-Борислав. Скоро двойката се жени.

Нека винаги има слънце

Основната идея на международните смени на "Артек" е не само грижата за здравето на децата, но и поддържането на мира в целия свят. Един от основните празници е Денят на мира. Сутрин се издигат сини знамена и се провежда тържествена линия, а след това лодка с т. нар. "поща на мира"  отплава в неутрални води. Там представители на чуждестранни делегации хвърлят в морето десетки бутилки с писма към деца от всички континенти. Това е не просто красива традиция – "Артек" дава възможност на децата да правят изявления пред целия свят. През 1962 г., когато пионерската организация навършва 40 години, "Артек" изпраща съобщение до Световния съвет за мир:

Ние живеем далеч един от друг, говорим на различни езици, но светът е скъп за всички ни. Мирът е живот! Войната е смърт! Ние мразим и проклинаме войната, не искаме атомни и водородни бомби да избухнат, бащите ни да умрат, майките ни да плачат. Ние не искаме да умрем. Нуждаем се от мир, ясно небе и ярко слънце... И следвайки участниците в Световния конгрес за общо разоръжаване и мир, ние единодушно повтаряме: "Не на войната! Да живее светът! Нека винаги има слънце, нека винаги има щастие, нека винаги има мир!"

Разходете се с нас из тези изоставени съветски пионерски лагери, от които ще ви побият тръпки!