Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
По време на кръвопролитния конфликт танковете често използват мощните си корпуси, за да пробиват уличните барикади и тухлени стени, с цел да смачкат противниковите машини, артилерия и авиация на бойното поле. Таран срещу вражески танк обаче е нещо съвсем различно. Само най-храбрите и решителни екипажи се осмеляват на тази смъртоносна тактика. А някои от тях дори се насочват срещу бронирани влакове.
Историята на танковите тарани може да се проследи чак до Гражданската война в Испания. Съветските войски, които се сражават на Иберийския полуостров на страната на Републиката, са първите в света, които използват този метод.
Пол Матисович Арман
Министерство на отбраната на РусияНа 29 октомври 1936 г. танкова рота, командвана от съветския капитан Пол Арман, води боевете срещу италианските танкове в покрайнините на Сесена, който се намира на 30 км от Мадрид. Командирският танк, чието оръдие е засекло, е яростно преследван от танкетата CV-33 Ansaldo. Арман е спасен от Т-26 на лейтенант Семьон Осадчий, който се врязва в корпуса на вражеската машина с максимална скорост и я избутва в дере, където тя се преобръща няколко пъти и се взривява.
Случаи с танков таран на бойното поле на Втората световна война са регистрирани от войските на няколко държави, но безспорният рекорд принадлежи на Червената армия. Общо съветските танкове извършват таран срещу вражески танкове няколко стотици пъти.
Таранът срещу противникови бронемашини се смята за принудително и отчаяно действие при екстремни обстоятелства – когато вече няма снаряди или оръдието е извън строя. През войната във военните академии инструктират много танкови екипажи как да се блъскат във вражески машини така, че да ги извадят от строя, а самите те да останат невредими.
Първият танков таран през войната между нацистка Германия и СССР е регистриран на 22 юни 1941 година. При сраженията в Западна Украйна тежкият КВ-1 на лейтенант Павел Гудз се врязва в средния танк Pz.Kpfw III, като поврежда веригите му и го избутва в ров.
По време на битката за Москва, която се развива през зимата на същата година, екипажът на лекия танк БТ-7 влиза в сражение с два немски Pz.Kpfw III край село Денисиха. Първият танк е унищожен с огън, но не остават бронебойни снаряди за втория. Разстоянието до вражеската машина е не по-малко от 200 м и механик-водачът Пьотър Трайнин предприема таран.
Битката при Курск
Иван Шагин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru"Спомних си буквално всичко, на което ни научи инструкторът, когато отработвахме таран, – пише танкистът в мемоарите си. – Действах стриктно според указанията: включих и изключих от скорост, както бе нужно, и натиснах там, където трябваше... Ударих другия танк със средата на предния край на корпуса – мястото, на което предната броня е здраво заварена към долната част на корпуса. Изблъсках го напред под остър ъгъл, точно във водещото му колело. И колелото и гъсеничната верига станаха на парчета и когато шокът от удара си отиде, включих двигателя на пълни обороти и на втора предавка избутах вражеския танк още осем до десет метра".
Екипажът на Pz.Kpfw III опитва да се измъкне от люка си, но командирът на БТ-7 ги връща обратно с вълна от картечен огън. Изведнъж германският танк започва да се плъзга надолу и накрая се преобръща на една страна. Оказва се, че Трайнин го избутва към стръмен речен бряг, покрит със сняг.
БТ-7 се оттегля в гората практически невредим, когато в края ѝ се появява друг немски Pz.Kpfw III. В този момент екипажът решава да повтори дръзката си тактика. Когато германците се приближават към унищожената машина на другарите си, съветският танк ги връхлита от прикритието на гората.
"Този път извадих от строя водещото колело на вражеския танк толкова ловко, че дори не усетих удара. Но след сблъсъка двигателят ми отказа и тръгна чак при третия или четвъртия опит. И добре че тръгна! Възстановил се от удара, германският екипаж на 'осакатения' танк бързо въртеше купола си", спомня си Трайнин. Движейки се на зигзаг, БT-7 успешно избягва вражеския огън.
Този двоен таран не е единственото постижение на съветските танкови екипажи. Някои успяват да изпълнят таран три и дори четири пъти. За много от тях обаче още първият таран срещу вражеската бронетехника е фатален.
Битката при Курск през лятото на 1943 г. е пикът на танковите тарани. По време на тази битка са регистрирани около 50 такива случая. "Тук и там огневият бой се превръщаше в таранен с танкове, които влизат в близък контакт, удрят броните си и се качват един върху друг…", спомня си генерал Евгений Ивановски.
Това включва и 30-тонните средни танкове Т-34, които правят таран срещу тежките 57-тонни немски Pz.Kpfw VI "Тигър". Първият такъв случай е от 12 юли на гара "Прохоровка", където горящият танк на лейтенант Иван Гусев се врязва в "Тигър" с пълна газ. Вражеският танк е обхванат от пламъци и спира, но това струва живота на съветския танков екипаж.
Екипажът, командван от старши лейтенант Афанасий Фьодоров, изважда по-голям късмет. Сутринта на 28 юли той е сред първите, които нахлуват в Рибница, механик-водачът Иван Дуплий веднага забеляза "Тигъра", който чака в засада. Стволът на оръдието му започва бавно да се върти по посока на "тридесет и четворката".
"Командире, зад ъгъла на тухлената сграда има 'Тигър'! Да го вземем ли на таран?", възкликва Дуплий. 'Напред!'", веднага отговаря старши лейтенант Фьодоров.
Механик-водачът ускорява доколкото може и маневрира към "Тигъра", чийто екипаж не успява да вземе на прицел пъргавия съветски танк. Т-34 удря Pz.Kpfw VI отстрани, като откъсва гъсеничната му верига. Германците опитват да се измъкнат от повредената машина, но срещу тях веднага е открит картечен огън. Танкът на старши лейтенант Фьодоров остава абсолютно невредим и напълно боеспособен.
Много съветски танкови екипажи са обучени как да вземат на таран танкове, но никой не си е помислял да ги инструктира как да вземат на таран брониран влак. Въпреки това обаче танкове на Червената армия се врязват в тези "крепости на релси" с пълна газ няколко пъти.
Най-известният случай е от 25 юни 1944 г. в Югоизточна Беларус. Втори танков батальон на 15-та гвардейска танкова бригада се бие за жп гара "Черни Броди" недалеч от Бобруйск, а настъплението на съветските войски е ефективно задържано от немски брониран влак.
В разгара на битката Т-34, обхванат от пламъци и с повредено основно оръдие, решава да вземе на таран германския гигант. В този момент лейтенант Дмитрий Комаров и неговият механик-водач Михаил Бухтуев са единствените членове на екипажа, все още способни да се бият.
Танкът, разпръсквайки вражеската пехота по пътя си, се качва на железопътния насип и се врязва в немския брониран влак с максимална скорост. В резултат на това дерайлират три вагона заедно с картечниците и артилерията, монтирани върху тях. Съветските войски се възползват от объркването на противника и пробиват към гарата.
Дмитрий Комаров
Архивна снимкаМеханик-водачът Михаил Бухтуев загива на място, но Комаров оцелява.
Окървавен, той излиза от Т-34 и, отвръщайки на огъня с пистолета си, успява да стигне до най-близките гори, където припада. Той обаче има късмет – малко след това е открит от съветска разузнавателна група.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
