Как един съветски шпионин СЛУЧАЙНО става посланик на Коста Рика в Рим, Ватикана и Югославия?

На 25 април 1953 г. президентът на Югославия Йосип Броз Тито си говори с новоназначения посланик на Коста Рика в страната му в Белия дворец в Белград след церемонията по връчване на акредитивните писма.

Тито изобщо не подозира, че човекът, който стои до него, е съветски шпионин и наемен убиец, подготвен да го убие при първа заповед от Москва.

Вербуването

Йосип Григулевич често е наричан един от най-ценните агенти под прикритие на съветското разузнаване. В същото време той е високопродуктивен писател и академик с изявен интерес към историята.

Сред неговите изключително необичайни таланти е и този на надарен дипломат, великолепен академик и безмилостен наемен убиец: черти, които понякога се срещат у различни хора, но рядко се съчетават в един човек.

Григулевич е роден в Литва през 1913 г., когато страната е част от Руската империя. Бъдещият шпионин израства в караитска еврейска общност – малка етно-религиозна група, която се дистанцира от по-масовото еврейско учение.

Като много образовани младежи по нова време, младият Григулевич става пламенен последовател на радикалните идеи на международния комунизъм и световната революция, която обещава утопични класи и бъдеще без нации. За човек, пострадал от надигащия се национализъм и антисемитизъм в Европа, това е съблазнителна перспектива.

На 18-годишна възраст Гиргулевич вече е активен деец на полско-литовското нелегално комунистическо движение. По-късно е арестуван, хвърлен в затвора, а след това и пратен в заточение в Париж, където се записва да учи социология в Сорбоната, а междувременно участва и в дейностите на Коминтерна.

По заповед на Коминтерна младият активист през 1934 г. се мести в Аржентина, за да мобилизира местната еврейска и полска имигрантска общност в името на благото на международното комунистическо движение.

През 1936 г. заклетият космополитен революционер заминава за Испания, за да се присъедини към републиканските сили, подкрепяни от СССР в борбата им срещу националистите. Много скоро Григулевич попада в радара на съветското разузнаване.

Година след пристигането му в Испания Гиргулевич е вербуван от местния шеф на НКВД Александър Орлов, който по-късно дезертира в САЩ, защото се страхува от репресиите, набиращи бърза скорост в СССР на фона на чистките на Сталин. Въпреки това Орлов пази статута на Григулевич в тайна, като позволява на съветския шпионин да работи за шефовете му в Москва.

Нощното нападение

В нощта на 24 май 1940 г. група от 20 въоръжени мъже обграждат къща в кв. Койоакан в Мексико сити, където живее Лев Троцки, заклет политически враг на Сталин в изгнание. Нападателите са облечени в униформи на мексиканската армия и полиция, макар че нямат нищо общо с тях.

Наемните убийци на НКВД влизат в къщата, намират стаята, в която спи Троцки, и започват да стрелят по една от стените. Йосиф Григулевич е един от хората, участвали в плана за убийството, съставен от шпионина Павел Судоплатов.

Въпреки осеяните с дупки от куршуми стени, Троцки оцелява, като се крие под леглото си. Групата, обучена във военно дело, но без опит в подобни опити за покушение, не успява да потвърди смъртта на жертвата и бърза да избяга от мястото на престъплението, преди да дойде полицията.

Години по-късно дъщерята на Григулевич, Надежда, изразява облекчение от факта, че баща ѝ не е успял в това свое задание.

"Документите, свързани с това (опитът за убийство), продължават да са засекретени. Предполагам, че тази операция е най-трагичната страница от живота [на Йосиф Григулевич]. За щастие, тя е неуспешна", казва Надежда Григулевич.

Неуспешният опит да бъде убит Троцки вбесява Берия, но, колкото и да е изненадващо, Сталин решава да помилва живота на агентите, участвали в операцията. Вместо това Григулевич, който получава "Червена звезда", след друг свой неуспешен опит за покушение срещу Троцки е пратен обратно в Аржентина, където прекарва още 8 години, до голяма степен забравен заради кървавата война, помела Европа през 1940-те.

Посланикът

Според преподавателя по история от Университета в Мемфис Андрей Знаменски, Григулевич успешно се носи по вълната на разрастващата се антикосмополитна кампания, подета от СССР след войната, и дори я използва в своя полза.

Кампанията цели да "изобличи" "безкоренните космополити", които често са от еврейски произход. Въпреки произхода на Григулевич, той успява да оцелее тази в нова кампания на терор, като пише рецензия на книга с научни основи за преследването на друг еврейски писател и учен – Лев Зубков.

Говори се, че попитан какво го мотивира да застане на страната на партията и на съветското разузнаване в онзи етап от живота си, Григулевич казва: "Страх! Страхът от евентуалните последици, ако не направя нищо, ако не изпълня заповед".

Въпреки това той успява да използва тази злощастна ситуация в своя полза.

"Маневрирайки през минно поле от 'космополитни капани', той убеждава шефовете си в своята надеждност и лоялност. Така най-накрая получава съветско гражданство и си осигурява ново шпионско задание в Италия в края на 1949 г.", пише Знаменски.

Преструвайки се на незаконно дете на покоен аристократ от Коста Рика, Григулевич получава костариканско гражданство и започва да поддържа контакти с костариканската общност в Италия. Неочаквано за всички, той е назначен за посланик на страната в Рим, Ватикана, а после и в Югославия.

"Неговите съветски шефове, провинциални бюрократи, отгледани в атмосферата на Големия терор и несмеещи да вземат инициативата в свои ръце, първоначално бяха напълно ужасени и дори обидени от подобен авантюризъм и открито нарушение на шпионския им протокол. По-късно, обаче, след като обмислят всичко, са доволни от новия му статут, като го освобождават от няколко конвенционални шпионски задания и го превръщат в доставчик на политически разузнавателни данни", пише Знаменски.

През следващите години Григулевич изпраща на Кремъл безценни разузнавателни данни, придобити благодарение на уникалната му позиция на чуждестранен посланик.

В един момент Григулевич е обсъждан и като възможен кандидат за мисия, целяща убийството на Йосип Броз Тито, но смъртта на Сталин спира този план.

Веднага след смъртта на Сталин новите лидери в Москва внезапно изтеглят Григулевич обратно в СССР и го гонят от разузнаването, заклеймявайки го като един от близките сътрудници на Сталин.

Въпреки че е изоставен от организацията, на която е посветил живота си, Григулевич възприема това като възможност да се отдаде на другата си страст: историческите изследвания, академичното и популярно писане.

През следващите години Григулевич защитава дисертация по политиките и финансите на Ватикана и публикува много книги и изследвания, посветени на Католическата църква, Папството, Инквизицията и биографиите на различни латиноамерикански революционери.

През 1960 г. Григулевич вече се е преоткрил като писател и учен и става научен сътрудник в Института по антропология (известен днес като Институт по антропология и етнография).

Григулевич пише и публикува нови книги толкова активно и бързо, че тръгват слухове, че наема тайно други писатели – твърдение, което по-късно е опровергано.

Йосиф Григулевич умира през 1988 г. в Москва.

"Знаете ли кой е последният му подвиг? Всеки – е, почти всеки – има някакви таланти. Григулевич ги използваше на 1000%. Той нямаше нищо в живота си: нямаше хобита, нямаше развлечения. Помня само приведения му гръб и писането му… За него развлечението беше четенето", казва дъщеря му Надежда Григулевич.

Разказваме ви историите на опасните деца на КГБ: три мощни тайни служби, родени след Студената война!