Последният ден на СССР дневниците на неговите граждани

Peter Turnley/Corbis/VCG/Getty Images
Сутринта на 26 декември 1991 г. гражданите на Съветския съюз се събуждат в Русия. Събрахме записки от дневници на хора с различни професии и социално положения – спомени, записани през първите дни след разпадането на СССР.

Сергей Есин, писател

Четвъртък. Вчера вечерта Горбачов подаде оставка и произнесе реч по ТВ. Не гледах. Няма човек, когото бих презирал повече. Аз съм специалист по имитация. Това е той, моят герой. Моята мечта е плесница за него от името на народа.

... Всичко е гадно и лошо: парите, които бяха вложени в банки, изчезват, животът става все по-труден. Завчера, в неделя, в осем часа на двора някой разби предното стъкло на колата ми. Два дни се мъчих да го сложа.

Владимир Бесонов, историк

Опашка пред московски магазин, 1991

Наближава Нова година. Последните събития – споразумението от 11-и, разпадането на СССР де юре, вчерашното изявление на М.С. Горбачов, когото сега ще започнат да замерят с всякакви разобличения (това е наша национална болест – да риташ човек, защото той не може да ти отвърне и защото от това нищо няма последва). Този ще го "хапят" без съмнение с невероятно сладострастие и от ляво, и от дясно. Бедният Михаил Сергеевич! ("Независимая газета" съобщава днес, че един от собствениците на казино му предлага работа за 1 милион долара!)

Всички чакат "цените на едро", магазините са празни, но хората, очевидно, ще си дадат пълна сметка за този ужас едва след празниците. А сутринта те се събудиха... Наистина през Новата година всичко ще бъде по новому и аз ще стана безработен. Макар че (ето това е забавно!) сегашната ми заплата (270 руб. плюс 60) е по-малка от помощите за безработица (342 руб.). Бутилка шампанско в уличен павилион струва 150 рубли, яке (пухено) — 6500-7000 рубли, риза  - 300-400 рубли.

Сега по "Радио России" дикторката с прочувствен глас произнесе: "Напълно забравихме за душата. Никое парче от най-вкусния салам, изстрадан на опашка, продължила цяла нощ, няма да замени високите душевни преживявания, които дава лирическата песен". Последва музикална заставка на Жана Бичевска. Е, какво, вестниците от 1918-а нагло са писали за ползата от глада, а през това време в страната е върлувал свиреп глад.

Людмила Полякова, актриса

В предверието на настъпващата гладна 1992-а настана страшно преяждане. Хората купуват храна, откъдето могат. Имам чувството, че никога не съм яла толкова. За в бъдеще. Господи, прости ни, помогни ни поне малко от малко да си върнем достойнството!

Олег Амитров, палеонтолог

Бабчето спря да се интересува от политика. Когато пускам телевизора (вечер), тя ме моли не да увелича звука, както беше по-рано, а да го намаля. Над Кремъл вместо червения флаг издигнаха трицветен, посолствата на СССР в чужбина станаха посолства на Русия.

Викентий Матвеев, журналист

Показателно бързане: днес сутринта Елцин зае кабинета на Горбачов в Кремъл. Интересно: при какви обстоятелства ще приключи Вашето управление, Борис Николаевич?

Юрий Поминов, журналист

На 25 декември вечерта, в края на информационната програма, по националната телевизия говори М.С. Горбачов. Той обяви оставката си "по принципни съображения". Не знам какво в това беше повече – драмата или фарсът. Нима така трябва да слезе от политическата сцена първият (а сега трябва да се предполага и последният) президент на такава страна.

Когато М.С. четеше своето кратко изявление, му се прииска да си смаже гърлото (и имаше от какво!), но чашата, която взе, се оказа празна.

Аноним

В Москва под университета е построен подземен град за 120 000 жители. Там има хотели, магазини и всичко останало. До града от Кремъл има линия на метрото. Запасите от хранителни продукти биха стигнали за 25-30 години. Той е бил предназначен за ръководни работници в случай на война.

Анатолий Черняев, помощник на М.С. Горбачов по международните въпроси

В сряда, на 25-и, М.С. реши да излезе с последното "Обръщение"... Нито един вестник не отпечата пълния текст на Обръщението! Всички се страхуваха от Елцин.

На сутринта той помоли да го свържат с Буш (в 17.00 ч). И макар че там беше Рождество, Павел Палажченко (личният преводач на Михаил Горбачов – бел. Russia Beyond) намери Буш в Кемп Дейвид ... И той се съгласи. М.С. водеше разговора на границата на фамилиарността  - "по руски"... "като приятели"... Но и Буш за първи път "загърби" сдържаността и наприказва много хвалебствени думи, а много от тях после влязоха в неговото изказване за края на СССР и за значението на Горбачов.

В стая № 41 (до кабинета), където той обикновено правеше изявления, предавани по телевизионните канали, се бяха събрали много кореспонденти... Но и това е симптоматично – позорно за нас - само западни ТВ-журналисти се въртяха около него, олицетворявайки онази значимост на Горбачов за целия свят, която западната общественост справедливо му придава.

Аз стоя отстрани, на 8-10 метра от него. Пряк ефир. Той беше спокоен. Не се притесняваше да поглежда в текста. И излезе добре "в движение". И след това колко ли "домашни" допитвания не чух – оценките съвпадаха: достойнство и благородство.

Наистина трагична фигура, макар че за мен, който съм свикнал да го виждам "в ежедневието", ми е трудно да му лепна този термин, с който той разбира се ще влезе в историята...

В 8.15 сутринта (на следващия ден – бел. Russia Beyond) Елцин със свитата си се появи в приемната на кабинета на Горбачов. Изкомандва дежурния секретар: "Е, показвай!" И се запъти към кабинета...

– А ето тук на масата имаше мраморен прибор... Къде е?

Треперейки, секретарят обяснява: "Не е имало прибор... Михаил Сергеевич, видите ли, никога не използваше такива писалки. Слагахме му на масата комплект флумастери"...

— Е, добре... А там какво има? — и тръгна към задната стая (стаята "за отдих"). Започна да вади чекмеджетата на масата. Едно се оказа заключено.

— Защо е заключено?! Извикайте коменданта...

Някой дотича с ключ, отключи, а вътре - празно.

— Е, добре...

Групичката напусна кабинета, хихикайки. На изпроводяк каза на секретаря: "Ти да внимаваш! Още днес ще се върна!"

Татяна Коробина, учителка

Сутринта тръгнах за вкъщи. Страшна опашка се извиваше за хляб – чак зад ъгъла на къщата! А следобед хляб вече изобщо нямаше. И вчера в редица райони нямаше хляб. А пък уж "живеем весело днес, а утре ще бъдем още по-весели". Хубаво е у дома! Нахраних се с фиде с пържен лук. Четох от поредния детективски роман, гледах Информационната програма.

Припомнете си с нас какво се променя ВЕДНАГА с разпадането на СССР!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"