Защо Древна Рус избира православното християнство за своя религия?

История
RUSSIA BEYOND
Отказвайки се от езичеството, руснаците осъзнато избират вярата си сред четири религии, разказва ни легендата. По какви параметри е направен този избор?

В известната руска летопис "Повест за изминалите години" има епизод, в който княз Владимир избира нова вяра за своята държава. При него идват представители на различни религии и красноречиво описват достойнствата на своята "вяра", убеждавайки го да я последва. Какво не му харесва в другите религии и какво му допада в източното християнство, което по-късно ще бъде наречено Православие?

Как Владимир избира вярата

Историята се развива в края на X в., когато Владимир управлява Рус от Киев. Както се посочва в летописа, князът бил закоренял езичник, имал много жени и наложници и се славел с твърд и буен характер. В главата му обаче се загнездила тревожна мисъл. Той видял, че от всички страни започват да го обграждат нови, монотеистични държави. Баба му княгиня Олга, за която се говори, че има влияние върху него, приема източното (гръцко) християнство (в Русия тя се почита като първата християнка, света равноапостолна княгина Олга).

Първият руски летопис "Повест за изминалите години" описва подробно процеса на избор на вярата от страна на Владимир. Веднъж, през 986 г., след поредния успешен военен поход срещу волжките българи, изповядващи исляма, при него идват представители на "мохамеданската вяра" и казват, че въпреки цялата му мъдрост и сила, той не познава "закона". Имат предвид, че в руското езичество фактически отсъства какъвто и да било набор от правила как да се живее. Волжките българи предлагат на княза да приеме техния закон и да се кланя на Мохамед. Владимир ги моли да разкажат повече за вярата си. По всичко личи, че основните монотеистични тези са сходни при всички религии, затова князът, а след това и летописецът, се фокусира върху по-кратко и изчерпателно определение на разказите. Смята се, че българите му казали, че разликата при исляма е, че трябва "да се обреже, да не яде свинско, да не пие вино, но пък след смъртта може да се отдаде на плътски удоволствия с жени".

Плътските удоволствия не са чужди на Владимир – той има около пет жени и много любовници. Но не му харесва нуждата да се обрязва и да се откаже от свинското и алкохола. Според летописите Владимир изрича своята знаменита фраза: "Руснаците намират радост в пиенето и ние не можем без него".

Мохамеданите си тръгват с празни ръце, а след тях в Русия се появяват "немците" (тук трябва да отбележим, че дълго време в Рус немци са наричани всички западноевропейци), посланици на римския папа, и разказват: "Нашата вяра е светлината; кланяме се на Бог, създал небето и земята, звездите и луната и всичко, което диша, а вашите богове са просто дърво". Освен това те споменават, че вярващите трябва да спазват нестрог пост, според силите на всеки човек. След като чува това, Владимир отпраща посланиците с думите: "Отивайте там, откъдето сте дошли, защото нашите бащи не приеха това". И действително, според западните летописи, "немците" са идвали в Рус и по-рано, но руските князе и тогава не приемат идеята за съюз с тях и вярата им. Князете избират Византия. Както става ясно, това първо идване на "немците" в Киев е организирано от княгиня Олга. Тя се надява, че византийският император ще се изплаши от евентуалното сближаване на Русия с Германия и загубата на мира с Киев и ще направи отстъпки пред руските князе, като сключи с тях взаимноизгоден договор. Императорът има нужда от руските войски в борбата са арабите за Крит. И сметките ѝ се оказват верни.

След посланиците на Папата, пред Владимир се явяват хазарските евреи (князът вече е бил на походи в Хазария и я е обложил са днък). Но Владимир е изненадан неприятно от взаимоотношенията между Бог и народа, който той е прогонил от собствените им земи и го е обрекъл да скита. Затова им отвръща: "Как можете да учите другите, когато самите вие сте отхвърлени от Бог и разпръснати? Ако Бог ви обичаше – вас и вашия закон, то нямаше да сте разпръснати по чужди земи. Или искате и с нас да стане същото?"

Според летописите, след останалите посланици при Владимир пристига гръцки "философ". Той разкритикува останалите религии и подробно разказва на княза каква е същината на гръцкото християнство. Обяснява още защо те вярват в разпятието. Владимир е впечатлен, но решава да помисли – и да избере между исляма и християнството. Той изпраща свои доверени лица да видят как се провеждат свещенослуженията при тези религии. В джамията на посланиците му не им харесва, докато службата в гръцкия храм им прави невероятно впечатление и те разказват на Владимир: "На земята няма такова зрелище и такава красота и не знаем дори как да го опишем – знаем само, че там Бог е с хората и службата им е по-добра от всички останали страни".

Защо покръстването е изгодно за руснаците

Руските и западните историци, естествено, изброяват множество прагматични обяснения за избора на Рус в полза на гръцкото християнство. Според историка Василий Ключевски основната задача на първите киевски князе е да охраняват границата от външни нападения и от външна търговия. Владимир трябва да може да следи земите и племената, живеещи в неотдавна завладените от него земи, да си плащат навреме данъците, да са лоялни към властта и да ѝ служат в случай на заплаха от нападение отвън.

Според Ключевски именно многообразието от културни, търговски и политически връзки между Русия и Византия са основните фактори за приемането на християнството в Рус, и то именно от Византия. Отчасти роля играе и стремежът на самата Византия по този начин да "опитоми" своя съсед, зареден с енергия за експанзия. Князете от варяжки произход, управляващи в Рус, неведнъж са нападали Византия. И за да предотврати подобни набези от страна на войнствените езичници, дълго преди Владимир да дойде на власт, византийският император праща в Рус мисионери.

Освен това Владимир несъмнено иска да извлече и изгода от своето покръстване в гръцкото християнство. През 988 г. той превзема византийския Корсун (днешния кримски Херсонес) и иска, в замяна на мира, да му дадат за жена сестрата на императора – принцеса Анна. Императорът се съгласява, изправен пред опасността Владимир да нахлуе в Константинопол, но поставя едно условие – Владимир да стане християнин. Според легендата Владимир приема своето кръщение направо в Корсун (през XIX в. на това легендарно място е издигнат Владимирският събор).

За Владимир женитбата с Анна е преди всичко знак на престиж. Сега той вече не се смята за варварски езически княз, а за роднина на самия император. Летописът отбелязва чудесната промяна, която се случва с характера на княза след покръстването. След като се отказва от разгула, той става добродетелен и милостив. Заедно с Анна в Киев пристигат и византийски свещенослужители, които започват да покръстват руснаците в християнството и да разпространяват грамотността, учейки хората на божиите закони.

Каквито и да са причините и обстоятелствата, при които княз Владимир приема Православието, събитието действително се случва приблизително в означения период и има огромни и изключително мощни последствия за историята и бъдещето на Русия. Княз Владимир е причислен към светците като равноапостолен, а в народните традиции го наричат Владимир Ясно Слънчице.

Но тук изниква друг въпрос: покръствани ли са руснаците ДВА ПЪТИ?