Удивителната съдба на руската дъщеря на съоснователя на комунистическата партия в Китай

"Откъде взехте това сладко китайче", питат Елисавета Кишкина, майката на малката Инна, докато се разхожда из улиците на съветска Москва през 1940-те. Тогава, естествено, момиченцето не се замисля дали е китайка или рускиня.

Майка от Русия, баща от Китай

Майката на Инна, Елисавета, е родена в семейство на саратовски помешчик, който не приема революцията през 1917 г. и се самоубива. През целия си живот тя се срамува и крие произхода си – в страната на съветите той ѝ носи само неприятности.

Бащата на Инна – Ли Лисан, произхожда от заможно китайско семейство. Студентът учи във Франция, където се увлича по идеите на комунизма. Заради организирана от него работническа стачка го депортират в Китай, където веднага постъпва в създадената неотдавна комунистическа партия. Активистът Лисан открива клонове на партията из цял Китай и скоро се превръща в неин фактически лидер.

През 1920-те, заради неуспешен опит за революция, иницииран от него с надеждата да получи подкрепа от Червената армия, Лисан е повикан в Москва, за да бъде "съден" от Коминтерна. Той прекарва известно време там в затвора за опит да въвлече СССР във война. Като по чудо, Лисан избягва репресия, но не го пускат да напусне страната в продължение на 15 години. През това време, той успява да се ожени за Елисавета, а през 1943 г. им се ражда дъщеря – Инна. През 1946 г. Лисан е пуснат да се върне в Китай и скоро при него заминава и семейството му.

Руски бит в Китай

В граничния Харбин им дават държавно жилище – изключително скромно, но след комуналния апартамент в Москва на Инна ѝ се струва, че то е огромно. Майка ѝ се опитва да съхрани руския бит и Инна е пусната в руска детска градина. През 1949 г. Мао кани Лисан на нова длъжност – семейството се мести в Пекин, където се нанася в голяма къща с прислуга.

Руската диаспора в китайската столица е малка, но скоро Инна се сприятелява с други деца от смесени бракове. "Опитахме се да се наречем русакити, но не се получи. По-късно измислихме по-подходяща дума – китаруси. И нещата си дойдоха на мястото. Изобщо, китайската култура е много затворена, тук не обичат чужденците", казва Инна Ли, цитирана от Александър Архангелски в новата книга "Руският йероглиф. Историята за живота на Инна Ли, разказана от самата нея" (редакция на Елена Шубина, АСТ, 2022)

В 10 клас Инна и майка ѝ заминават за една година в Москва, за да може тя да завърши училище там и да получи съветска диплома и паспорт. Майка ѝ предлага да останат и тя да постъпи в университет, но Инна не се чувства добре в света след Сталин през 1950-те и… обратно в комуналното жилище.

Двойствен живот – разногласия между Китай и СССР

През 1960-те Мао и СССР вече не са си близки – авторитарният режим в Китай започва да се усилва. Заради връзките си със съветите и жена си, Лисан започва да се сблъсква с първите проблеми. На Инна ѝ се налага да се откаже от съветския си паспорт. Вече започват да я наричат с китайското ѝ име – Ли Иннан.

Тя постъпва в Пекинския университет, за да учи за преводач. Записва се и в комсомола. В общежитието на вуза условията са спартански – студентите спят на дървени легла без матраци. Будене в 6 ч. сутринта със звънец; физзарядка, независимо какво е времето; храна в стола под строй. Сред колегите си Инна се опитва да е примерна комсомолка, а вкъщи живее като "златната младеж" – с танци, музика, гости от чужбина. "Така започна да се формира моят двойствен свят".

След това в страната настъпва глад, въвежда се купони за храна и дажби, но в дома на Инна все още работи личен готвач.

Китай се готви за пълно прекъсване на отношенията със СССР, започва "културната революция". В комунистическата партия започват "разобличения" и чистки и над бащата на Инна също започват да се трупат облаци. Той е временно отстранен от работа. През 1967 г. баща ѝ е пратен в затвора по обвинение в шпионаж в полза на СССР. Според официалната версия, Ли Лисан се самоубива в затвора, като взема голяма доза сънотворни, но Инна е убедена, че "са му помогнали" да си отиде от този свят.

Затвор и реабилитация

Скоро след ареста на баща ѝ, Инна също е хвърлена в затвора заедно с по-малката ѝ сестра и майка ѝ. Две години по-късно Мао решава да промени наказанието за децата, осъдени заради родителите им, и ги праща на превъзпитание – "курсове за изучаване на идеите на Мао Дзъдун". От родителите им няма ни вест, ни кост – едва след освобождението си Инна разбира, че баща ѝ отдавна е починал.

За да бъде превъзпитана, Инна е отведена в далечно село: през деня тя работи на оризовите полета, а вечер ходи на политически занятия. Скоро в Китай започват да пристигат чужденци и Инна е повикана за преводач в Пекин. Тя заболява от хепатит, лежи месец в болницата, след което, като "бивша заразна", не е привлечена на политическа работа и дори е настанена в отделна стая. Така тя става свободна, а сред останалите "бивши заразни" среща своя бъдещ мъж и скоро ражда дете.

През 1979 г., след осем години в затвора и последвалото заточение, майката на Инна е напълно реабилитирана. Елисавета Кишкина, известна в Китай под името Ли Ша, става основоположник на китайската русистика и ѝ е присвоено званието професор по руски език. (Тя е автор на автобиографичната книга "От Русия до Китай – път, продължил 100 години"). Инна извоюва и пълната реабилитация на баща си.

До родината и обратно

През 1984 г. за първи път от повече от 20 години Инна заминава за СССР. Тя чака 20 месеца, за да получи задграничен паспорт и виза. От далечен Китай ѝ се струва, че родината ѝ се развива с бързи темпове, но след пристигането си тя разбира, че всичко – начинът на живот, разговорите, интересите – са си същите. Скоро, обаче, настъпват ерата на Горбачов, перестройката и новите двустранни отношения с Китай. Инна е русист и започват да я канят на официални визити в СССР.

По онова време тя вече има двама сина, които посещават китайско училище, но майка им си говори с тях на руски. Положението на руснаците (или "китарусите", както ги нарича Инна в детството си) в Китай се подобрява – те могат да се събират и да учат децата си на своята втора култура. През 1989 г. Инна заминава с децата си за Москва, където прекарва шест години и ги праща да учат в местно училище. Сега тя вече говори с тях вкъщи на китайски, за да не го забравят. И двамата синове на Инна завършват висшето си образование в Москва, но след това, заедно с майка си, се връщат в Китай – през 1990-те Инна вече не се чувства комфортно в Русия.

Сега Инна Ли (Ли Иннан) е известен китайски русист, професор от Пекинския университет за чужди езици. Тя се нарича китайка с руски уклон. "Беше време, когато двете ми етнически половинки бяха в конфликт. Слава богу, днес съм намерила някаква хармония. Оказа се, че ми е удобно да седя на два стола: ако се окажа ограничена в една култура, започвам да се задъхвам".