Фьодор Достоевски е роден и израснал в Москва, но впоследствие живее почти 30 години в Санкт Петербург. Той няма свой дом и е под наем, като сменя адреса си няколко пъти.
Като тийнейджър баща му го изпраща да учи във Главното инженерно училище, което се намира в Михайловския замък в Санкт Петербург – дворецът на покойния император Павел I. Приятелят на бъдещия писател Дмитрий Григорович, си спомня, че младият Фьодор не е особено комуникативен и не се включва в социални игри, но "седеше, вглъбен в книга, далеч от всички".
На хвърлей от тази институция е Лятната градина и Пантелеймоновския мост на река Фотанка. В началото на ХХ в. той е заменен от мост, по който могат да минават и превозни средства.
През 1849 г. Достоевски е арестуван и прекарва 8 месеца в затвора в Петропавловската крепост. Първоначалната смъртна присъда е отменена буквално в последната минута и заменена с каторга в Сибир. Достоевски е обвинен в участие в революционните кръгове и разпространение на забраненото писмо от литературния критик Висарион Белински до писателя Николай Гогол през 1847 г., в което се говори за гражданските свободи и отмяна на крепостничеството.
Полемиката срещу паметника на Петър Велики – създателят на града, започва с главния герой в поемата на Пушкин "Бронзовият конник". След страшно наводнение той проклина Петър за основаването на новата столица по средата на блато с ужасен климат. В романа Юноша Достоевски отново изразява подобна теза: "Какво, как ще се разпръсне и как ще се вдигне тази мъгла, няма ли да си отиде с нея и всичкия този гнил, лигав град, да се вдигне с мъглата и да изчезне като дим, за да остане предишното финско блато, а посред него, вероятно, може би за красота, бронзов ездач на тежко дищаш, изтощен кон?"
Въпреки че в романа си Достоевски обрисува по-скоро един мрачен, отколкото грандиозен Санкт Петебрург, самият писател често може да бъде видян на Невски проспект, пазарската улица на града, където дейност развиват банкери и търговци, а млади дами се разхождат. След това писателят живее в чужбина и когато идва не наема апартамент, а остава на хотел на Невски проспект.
Писателят посещава Казанската катедрала на Невски проспект, за да се моли (съпругата му твърди, че отива там и след обявяването на Руско-турската война през 1877 година).
На минута от Казанската катедрала е (и все още е там) сладкарница "Вълк и Беранже", която Достоевски обича да посещава и където през 1846 г. се заппознава с Михаил Петрашевски, организаторът на гореспонатия таен доброволчески кръг. Именно на събрание на "петрашевците" Достоевски чете забраненото писмо. Петрашевски, който също заточен в Сибир, е прототип на мрачния персонаж в романа "Бесове" на Пьотър Верховенски.
Много места в Санкт Петербург са описани в "Престъпление и наказание". На Николаевския мост (сега "Благовешченски") антигероят от романа Родион Разколников, загубен в мислите си, едва не е стъпкан от файтон, а кочияшът го удря по гърба с камшика си. Няколко състрадатели млади дами го вземат за просяк и му дават милостиня.
Разколников обикаля и Лятната градина, като си мечтае целият град да потъне в такава зеленина и фонтани, които освежават прашния градски въздух: "После изведнъж се заинтересува защо именно във всички големи градове човек не само по необходимост, а просто някак особено е склонен да живее и да се заселва именно в такива части на града, където няма нито градини, нито фонтани, където е мръсотия и смрад, и всякакви гадости."
А ето го и насипа на Екатерининския канал на Николайския събор. Недалеч оттук живее старата лихварка, убита от Разколников, а надолу по канала живея любимата му Соня Мармеладова. Днес той се нарича Грибоедовски канал, а Достоевски не доживява изграждането на основната му забележителност: църквата "Възкресение Христово". Само месец след смъртта на писателя император Александър II е убит на мястото на днешната църква, която е издигната в памет на царя. Ако обаче бе свидетел на това събитие, Достоевски би бил шокиран: той е патриот и монархист, дълбоко загрижен за нарастващия брой опити за покушением над царя.
Самият Разколников живее недалеч от артистичния район на площад "Сеная". "Близо до кръчмите на долните етажи, в мръсните и миризливи дворове на къщите на площад "Сеная", и най-вече край пивниците, се тълпяха всякакви занаятчии и търговци на килими."
А този уличен търговец на риба сякаш е слязъл от страниците на романите на Достоевски. "Отново вонята от дюкяните и кръчмите, отново пияни всяка минута, фински амбулантни търговци и разпадащи се файтони."
Василиевският остров играе основна роля в "Престъпление и наказание" и други произведения самият писател живее на няколко различни адреса. Тъй като няма пари за превоз, главният герой на "Унижените и оскърбените" ходи до там пеша, въпреки че се намира в другия край на града. Веднъж Достоевски почти припада: "имаше дълъг път до Василиевски [където той и съпругата му живеят по това време]". Точно както хората днес използват услугите за споделено пътуване, така и по времето на Достоевски пътниците в една и съща посока си делят превоза – или използвт собственото си превозно средство като такси: "...като чу, че отивам до Василиевски, той благодушно предложи да ме вземе в своята карета".
От специално значение за писателя е Троицската катедрала. Именно тук през 1887 г. той се жени за втората си съпруга Анна Сниткина, която е с 25 години по-млада от него. Тя е негов стенограф и без нейна помощ "Идиот", "Бесове", "Юноша", "Братя Карамазови" и други творби вероятно нямаше да видят бял свят.
Сградата на механичния завод "Курт Зигел" е построена през 1876 г. на ул. "Ямская" в Санкт Петербург, която сега носи името ул. "Достоевски". На ъгъла ѝ стои къщата, в която се намира последният му апартамент, където той живее от 1878 г. до смъртта си през 1881 година. Днес в нея се помещава музеят в негова памет.
Достоевски доживява да види построяването и откриването на Александровския (сега Литейни) подвижен мост през 1879 г., една от визитните картички на града. Точно както хората казват, че Москва не е Русия, така Достоевски вярва, че Санкт Петербург не е представителен за цялата страна. "В крайна сметка не можете да отречете, че те не познаваха почвата, познаваха Русия от служба в Санкт Петербург, имаха отношения барон-крепостен селянин с народа", пише той в своя дневник на писателя за героите на Пушкин и Гогол.