Как руските дворяни влизат в болшевишкия елит

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

Владимир Ленин

Най-известният дворянин, който избира пътя на революционната борба и оглавява "социалистическата държава на работниците и селяните", е Владимир Ленин (истинската му фамилия е Улянов). Баща му Иля Улянов през 1877 г. получава чин активен държавен съветник, което дава на него, съпругата и децата му право на наследствено благородничество.

В рода си Ленин има благородници и по майчина линия. През 1840-те години дядо му Александър Бланк се издига до чин придворен съветник и, след като получава право на наследствено благородничество, придобива имението "Кокушкино" в Казанска губерния.

"Живеех и в господарско имение, което принадлежеше на дядо ми, – признава Владимир Илич на своя колега Михаил Олмински. – В известен смисъл аз също съм дете на помешчик. Оттогава минаха много години, а аз все още не съм забравил приятните страни на живота в това имение, не съм забравил нито липите му, нито цветята му. Екзекутирайте ме. С удоволствие си спомням как се търкалях върху окосено сено, но не го косях аз; ядях ягоди и малини от лехите, но не ги садях аз; пиех прясно мляко, но не аз доях кравите."

Георги Чичерин

Малко от болшевиките могат да се похвалят с такова родословие като това на Георги Чичерин. Видният съветски дипломат по бащина линия принадлежи към древния руски дворянски род Чичерини, а по майчина линия – от остсзейско (Балтийско) баронско семейство Мейендорф. Въпреки това Георги Василиевич избира пътя на борбата за социализма.

В продължение на дванадесет години потомственият дипломат Чичерин оглавява външнополитическото ведомство на страната, заемайки поста народен комисар (министър) на външните работи, първо на РСФСР, а от 1923 г. – на СССР. С неговото пряко участие на 3 март 1918 г. е сключен Брест-Литовският договор с Германия, в резултат на който Русия излиза от Първата световна война. Освен това той играе една от ключовите роли за извеждането на страната от международната изолация, в която се намира след идването на болшевиките на власт.

"Чичерин е великолепен работник, добросъветсен, умен, знаещ, – Ленин на Георги Василиевич. – Такива хора трябва да бъдат ценени. Това, че слабостта му е в недостатъчното 'командване', не е проблем. Малко ли са хората с обратна слабост в света!"

Валериан Куйбишев

Един от членовете на съветското правителство и главните съветници на Сталин по икономическите въпроси, Валериан Куйбишев е роден в Омск в дворянското семейство на подполковник Владимир Куйбишев и началната учителка Юлия Гладишева. Въпреки благородническия си произход, семейството едва свързва двата края.

"Не само богатството, в семейството нямаше и среден доход, – спомня си Елена, сестрата на Валериан Владимирович. –Печалбите на баща ми и майка ми стигаха само за живот и отглеждане на деца, от които в семейството имаше осем души. Дрехите и обувките винаги минават от най-големите към средните, а след това към най-малките. Всичко това внимателно се шие и преправя по няколко пъти."

Куйбишев ръководи развитието на националната икономика на Съветския съюз, стои начело на процесите по електрификация и индустриализация на страната. Валериан Георгиевич обаче няма време да оцени напълно резултатите от работата си – той умира през 1936 г. от тромбоза на сърдечната коронарна артерия само на четиридесет и шест години.

Феликс Дзержински

Името на този човек директно се свързва с историята на зараждането на съветските органи за държавна сигурност. Син на полски благородник, собственик на имение "Дзержиново" (близо до Минск), Феликс Дзержински става един от основателите и първи ръководител на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа (ВЧК), предшественик на КГБ на СССР и ФСБ на Руската федерация.

"Дзержински беше най-строгият критик на своята челяд… – спомня си Вячеслав Менжински, съратник и наследник на Феликс Едмундович. – Той непрекъснато разбиваше и преустройваше ЧК и отново и отново преглеждаше хората, структурата, методите, страхувайки се най-вече ЧК-ОГПУ да не започне протакане, бумащина, бездушие и рутинност... Едно нещо бе важно за него – новата форма на организация на ЧК, нейните нови методи и подходи – да кажем, преходът от масови удари към фини разследвания в контрареволюционните среди и обратното – все пак постигнаха основната цел: разлагане и разгром на контрареволюцията…"

"Железният Феликс"става един от идеолозите и ръководителите на мащабни репресии – "червения терор", който той сам определя като "сплашване, арести и унищожаване на враговете на революцията въз основа на тяхната класова принадлежност или ролята им в предишни предреволюционни периоди".

Георги Маленков

На 5 март 1953 г., след смъртта на Йосиф Сталин, Георги Маленков заема длъжността председател на Министерския съвет на СССР и така оглавява съветската държава. Дворянин по призход, той принадлежи към известния македонски род на свещеници от град Охрид, част от който се преселва в Русия.

Маленков не остава много дълго начело на държавата – след по-малко от две години той отстъпва на съперниците си в хода на вътрешнополитическата борба. "Формално той беше обвинен в лоши политически решения и грешки, – смята съветският държавник Михаил Смиртюков. –Но всъщност другарите му в колективното ръководство на страната не му прощават това, че започва да взема определени важни решения, без да се консултира с тях. Както Сталин".

В началото на 1955 г. Георги Максимилианович е отстранен от власт от Никита Хрушчов, но още известно време отговаря за енергетиката на страната. След неуспешен опит да отстрани Хрушчов от власт през 1957 г., Маленков най-накрая изпада в немилост и вече не участва в политическия живот. Той умира на 14 януари 1988 г., само няколко години преди разпадането на Съветския съюз.