Как спасяват съкровищата на московския кремъл от болшевиките и от продажба на Запад

Следете нашето съдържание чрез иновативната руска услуга Telegram! Всички наши най-нови и актуални текстове пристигат директно на вашия телефон! Ако Facebook откаже да споделя нашите публикации, ние винаги сме с вас в Telegram!

След като установяват съветската власт и съвземат от Гражданската война, болшевиките започват да решават как да възстановят и подкрепят икономиката на новата страна, обзета от глад, нищета и разруха. През втората половина на 1920-те години започват мащабните "сталински разпродажби" на художествени ценности от Руската империя на Запад. Буквално на едро на милионери от САЩ и Европа се разпродават царски корони, диаманти, яйца "Фаберже", икони и живопис от стари майстори и импресионисти от руските музеи, включително от Ермитажа.

Благодарение на старанието на музейните служители, обаче, много важни експонати все пак са спасени и съхранени. Един от тези музейни защитници е Дмитрий Иванов, директор на Оръжейната палата – един от музеите в московския Кремъл.

Национализация на ценностите

Императорските регалии, скъпоценности и ценни предмети на императорското семейство са евакуирани от Петербург в Кремъл още в началото на Първата световна война заради опасност от нападение на немците срещу тогавашната столица на империята.

След Революцията от 1917 г. в министерството на просветата се сформира музеен отдел, а в него е учреден подотдел за запазване на културните и исторически паметници. За защита на царското имущество от стихийно използване, в Кремъл е командирован служителят от отдела Дмитрий Иванов. Той е от дворянски род и от дете е обграден от предмети на изкуството и старини. Още в царска Русия той получава класическо образование, завършва Московския университет, става юрист и работи в министерството на правосъдието. Но винаги се е интересувал от културните ценности. Още 40 години преди образуването на ЮНЕСКО, той призовава световната общественост да приеме международен закон за защита на произведенията на изкуството. Иванов смята за непоправима загубата на културни ценности, загубени от различни страни в хода на войни и революции.

След революцията той решава да остане в Русия и сам се кандидатира за работа в министерството на просветата, за да защитава паметниците на историята и изкуството.

Спасяване на предмети от държавното хранилище

Болшевиките забраняват на частни лица да изнасят ценности от страната и ги национализират. Освен това, из цялата страна те събират огромно количество предмети на изкуството, църковни ценности, скъпоценни метали и камъни. През 1920 г. е издаден указ за учредяването на Държавно хранилище на ценностите (Гохран). Институцията се заема с централизация на съхраняването и описване на национализираните съкровища. Целта е да се продадат възможно най-много скъпоценности зад граница, за да се засили икономиката на страната.

През 1922 г. Дмитрий Иванов оглавява Оръжейната палата – специалният музей-съкровищница на Кремъл. Той издейства служителите на палатата да могат да правят експертизи на ценностите на Гохран.

"От сутрин до вечер, с невероятно бързи темпове, обработвайки за един ден често по няколкостотин предмети с най-различно качество – от първите в света до най-ценните, определяйки безвъзвратно тяхната съдба и значение за няколко мига…", пише той в един от отчетите си.

От общо 80-те хиляди ценности в Гохран, той трябва да избере най-важните – и да убеди болшевиките, че те трябва да останат в страната и да бъдат изложени публично, както е направено с кралските регалии във Франция и Англия, например.

Благодарение на Иванов в страната остават много от съкровищата на Руската империя, които по-късно са обособени в специален отдел на музея – Диамантения фонд. Той успява да се пребори и за запазването на хиляди реликви на руската църква, създавайки и църковен отдел в експозицията на Оръжейната палата. Различни ценности Иванов продължава да търси и по-късно – в антикварните магазини, а понякога дори взема вещи от цеховете за претопяване.

Не съм разхищавал, не съм продавал, не съм укривал

През 1924 г. Иванов е арестуван по изфабрикуваното дело за музейните контрареволюционери, но Наталия Седова, която завежда музейния отдел и е жена на Лев Троцки, успява да договори освобождението му. Скоро, обаче, и Троцки и жена му са принудени да бягат.

Държавната политика в областта на изкуството е съпроводена от немислими разрушения на кремълски паметници и църкви. От ужас Иванов получава инсулт. Той напуска поста си на директор на Оръжейната палата, но продължава да работи като научен сътрудник и с всички сили се бори да попречи на разпродажбата на ценности.

След като приключват вълната от кадрови "чистки" на контрареволюционни елементи от културните институции, обаче, болшевиките се връщат към плана за подкрепа на икономиката с помощта на царските съкровища. Този път Гохран получава заповед да изкара от Оръжейната палата "немузейни" предмети за 30 милиона рубли с цел продажба в чужбина.

"Не съм разхищавал, не съм продавал, не съм търгувал, не съм крил ценности от Палатата, но в деловодството е хаос, много пропуски и грешки". Тази записка е намерена у Дмитрий Иванов след загадъчната му смърт през 1930 година. Съдейки по отчаяния му тон, мнозина решават, че Иванов се е самоубил заради варварските действия на властта.

На следващия ден след гибелта на Иванов е подписан указ за изземането на 100 предмета от френско сребро, включително и тези, които той успява да спаси. През юни 1930 г. Гохран иззема още 300 предмета от антиквариати и 11 великденски яйца "Фаберже"…

През следващите пет години болшевиките продължават да изземат и да разпродават ценно имущество от Оръжейната палата. И все пак, голяма част от съкровищницата, включително създаденият от спасените от Иванов царски скъпоценности Диамантен фонд, остават културно достояние на Русия.