В един ноемврийски ден през 1796 г. няколко вагона, покрити с прах (доста гротескно в Русия през ноември – но е нарочно), наближават Гатчинския дворец, където живее руският император Павел I.
Лакеят докладва на царя, че рицарите от Суверенния военен орден на хоспиталиерите на свети Йоан иска аудиенция. Граф Джулио де Лита, малтийски рицар, който е начело на делегацията, се изправя срещу императора и изнася трогателна реч: "Лутайки се из арабската пустиня и виждайки замъка, разбрахме кой живее тук и сега му предлагаме титлата Велик магистър…"
Какво насочва малтийските рицари, членове на католически орден, към император на православна страна? Оказва се, че този ход е част от голям политически трик, който в крайна сметка води Павел I до истинска катастрофа.
Царят протектор
Семьон Порошин, учител на великия княз Павел, пише през 1765 г., когато великият княз е само на девет години: "Прочетох на Негово височество книгата за Малтийския орден. След това той се забавляваше, позирайки като малтийски рицар". Книгата е "История на рицарите хоспиталиери на Свети Йоан Йерусалимски" от Рене-Обер Верто, историк на малтийските рицари.
Тя толкова много впечатлява малкия Павел, че той запазва любовта си тези рицари през целия си живот – и е много щастлив, когато – вече като император, получава шанса да помогне на любимия си Орден и дори да стане негов протектор. Привързаността му обаче е умело използвана в интерес на други страни.
В края на XVIII в. рицарите изпитват драстични финансови затруднения. Орденът преди това е премахнат във Франция след Френската революция, а новото френско правителство изземва неговите активи и имоти през 1792 годиа. През 1796 г. граф Джулио де Лита е изпратен в Русия, за да преговаря за помощ – а резултатите са невероятни.
Павел I, въодушевен от признанието на рицарите и вероятно още повече от романтичния образ на странстващи рицари, молещи за помощ, създава "Велик приорат Русия", за да подкрепи Ордена. От август 1797 г. около 90% от приходите на Ордена се генерират от Русия. Като признание за това през ноември 1797 г. граф Лита прави още едно церемониално посещение при царя. Придружен от няколко малтийски рицари, Лита предава благодарности от Фердинанд фон Хомпеш, настоящия Велик магистър на Ордена, и моли Павел да се обяви за протектор на Ордена, а императорът се съгласява.
Павел I обаче не става Велик магистър на Ордена, докато Малта не е завладяна от Наполеон. Това се случва доста внезапно през юни 1798 г., когато Бонапарт започва похода си в Египет. Френският флот обгражда Малта, като я превзема (безкръвно) само за един ден. Фердинанд фон Хомпеш, Великият магистър, е принуден да подаде оставка и е изпратен далеч от Малта, която става френска територия. "Сега имаме най-силната позиция в Европа в центъра на Средиземно море и тези, които искат да ни изхвърлят оттам, ще платят висока цена", пише Наполеон.
Нежелан Велик магистър
Павел I се вбесява, когато научава за превземането на Малта, острова, който той почти смята за свой. В същото време английският флот под командването на адмирал Нелсън блокира острова по море, а Османската империя се опитва да вземе гръцките Йонийски острови от Франция. При тези обстоятелства Павел започва да планира военен съюз с Англия и османците срещу Франция.
Далече от своя остров, малтийските рицари масово пътуват до Санкт Петербург, за да търсят помощ от своя покровител. Павел има дава прекрасен дворец в руската столица, докато граф Лита, който пак е говорител на Ордена в руския двор, обявява, че бившият Велик магистър фон Хомпеш е предал рицарите и трябва да бъде свален. Папа Пий VI, който отговаря за назначаването на новия Велик магистър, е заинтересован от запазването на Ордена – и затова, против всички правила, за нов велик магистър е назначен православен цар с втори брак и деца.
Церемонията се състои на 29 ноември 1798 година. Рицарите, облечени в черни одежди и шапки с бели пера, се събират в тронната зала на Зимния дворец. Историкът Евгений Карнович пише: "Лита от името на малтийското рицарство моли царя да приеме титлата Велик магистър. След това княз Куракин и граф Кутаисов наметват черна кадифена мантия, облицована с хермелин, върху раменете на императора, а Лита, коленичил, му поднася короната на Великия магистър, която императорът слага на главата си. След това Лита му подарява меч – или "камата на вярата". Приемайки регалията на новата власт, императорът е силно развълнуван и присъстващите забелязали в очите му сълзи от радост. След като изважда меча на Великия магистър, той се прекръства с него, като дава клетва за спазване на устава на ордена. В същия момент всички рицари изваждат мечовете си и ги размахват във въздуха, сякаш заплашваха враговете на ордена."
Нещо повече, титлата Велик магистър е включена в официалната титла на руския император, а Малтийския кръст става част от емблемата на Руската империя. За повечето руснаци всичко това е загадка. Защо православен цар ще ръководи древен католически орден? Никой не знае със сигурност. Междувременно Павел очевидно мечтае да обедини под свое ръководство всички християнски сили в Европа срещу революционна Франция и лично срещу Наполеон. Орденът на Свети Йоан Йерусалимски е включен в руската система от ордени и е знак за специално признание от Павел.
Павел обаче става Велик магистър само де факто. Той никога не е в списъка на официалните Велики магистри на Ордена и времето му като такъв, за съжаление, е много кратко.
Двойно предателство
Тъй като Павел става Велик магистър на Ордена, той незабавно обмисля Малта като руска територия – въпреки че все още се контролира от френския гарнизон и е блокриана по море от английския флот. Може ли наистина императорът да е толкова наивен? Вероятно не, защото всъщност планира военна кампания с Франциск II, император на Свещената Римска империя и същевременно император на Австрия. Франциск II също е бивш протектор на рицарите на Малта и от свое име, признавайки статута на Павел като Велик магистър, му изпраща уникална реликва – дясната ръка на Йоан Кръстител, ръката, която уж кръщава Исус Христос във водите на река Йордан. Ръката се пази и до днес в Цетинския манастир в Черна гора.
През 1799 г. Русия и Австрия започват войната срещу Наполеон в Италия. Александър Суворов, непобедимият руски военен командир, е изпратен от Павел I в Европа начело на руската армия. Но въпреки героичните подвизи на войниците на Суворов, Русия е предадена. След мъчителното преминаване на Алпите, Суворов се озовава в Швейцария, изоставен от австрийските си съюзници. Отново ядосан, Павел пише на Франциск II, че оттегля военната си подкрепа. Русия е готова да напусне коалицията срещу Наполеон, когато през септември 1800 г. е нанесен последният удар и Англия превзема Малта.
На 4 септември 1800 г. адмирал Нелсън превзема Малта без никакви реални усилия – френският гарнизон вече гладува с месеци заради английската блокада по море. Освен това Хорацио Нелсън има смелостта да изпрати на Павел своя меч – жест на унижение за руския император. И Павел се вбесява. Той незабавно прекъсва всички дипломатически отношения с Англия и налага ембарго на над 200 английски кораба, които в същия момент се намират в руските пристанища.
В крайна сметка позицията на Павел като Велик магистър на Малтийския орден и желанието му да контролира Малта като крепост в Средиземно море носят на Русия само проблеми. Отдръпвайки се от Англия, Павел се обръща към вчерашния си враг Наполеон Бонапарт, като предлага Русия и Франция да се обединят срещу Англия. Наполеон се съгласява и предлага на Павел план за завладяване на Британска Индия. Планът вече е в ход, когато британското разузнаване успешно съдейства за убийството на Павел I.
Александър I, синът на Павел и следващият император, не подкрепя Малтийските рицари. Той не приема статута на Велик магистър на Ордена, но остава негов протектор още две години – до 1803 година. Малтийския кръст е премахнат от емблемата на Руската империя, а през 1817 г. Орденът на Свети Йоан Йерусалимски е премахнат от списъка на руските ордени. В крайна сметка мечтите на Павел за рицарство и рицарска чест се разбиват на пух и прах в суровата реалност на европейските отношения.